Решение № 537 от 15.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Видин, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. С. при участието на секретаря Милена С. Евтимова в присъствието на прокурора Р. Илк. П. като разгледа докладваното от Милена Ст. С. Гражданско дело № 20231320101408 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от Е. А. Б. от гр. ******, чрез адвокат Б. В. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди.

Претенциите на ищеца произтичат от това, че през 2017 г. по ДП № 77/2017 г. по описа на ГПУ – Видин, пр.пр. № 1357/2017 г. по описа на РС – Лом е бил привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 1, т. 1, 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Взета му била мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Внесен бил обвинителен акт в РС – Лом където било образувано НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Лом, по което е постановена оправдателна присъда на 03.12.2021 г. Присъдата е потвърдена от ОС – Монтана с решение от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на ОС – Монтана.

Поддържа се от ищеца, че за времето от 2018 г. до края на 2022 г. докато траело наказателното производство против него, търпял психически вреди, изразяващи се в безпокойство, срам пред близки и роднини, както и пред 1 бизнес партньори. Ищецът търпял и неудобствата да пътува за съдебни заседания до гр. ******. Здравословното му съС.ие във връзка със заболяването му захарен диабет, се влошило.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на правото на обезщетение - 05.10.2022 г. до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция по основание и размер. Наведени са доводи, че ищецът не е доказал, че твърдените неимуществени вреди са във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Посочено е, че наказателния процес е протекъл в разумни срокове. Възразено е срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-медицинска експертиза. Приложено е НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Лом.

Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:

От материалите по приложеното НОХД, се установява, че с Постановление от 26.07.2018 г. разследващият орган е привлякъл в качеството му на обвиняем Е. А. Б. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2017 г. в землището на гр. ******, обл. ******, местност „******“, на около 350 м югозападно от табела за речен км 748 на р. ******, като извършител в съучастие с Е. Б. Е. и Н. Н. М. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци /Б. К., Б. И., С.

Х. Р., М. А., К. Д., Д. Б., В. К., Д. К., Д. К. и Д. К. – всички граждани на ****** /да преминават през страната /чрез извършване на превоз от вътрешността на страната до землището на гр. ******, обл. ******, местност „******“/ в нарушение на закона /чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, 2 трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“/, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, лек автомобил марка „******“, неустановен модел и регистрационен номер и лек автомобил марка „******“, неустановен модел и регистрационен номер и е извършено по отношение на лица ненавършили 16-годишна възраст /Д. К. на 14 г., Д. К. на 14 г. и Д. К. на 2 г./ и по отношение на повече от едно лице.

Със същото постановление на Е. А. Б. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000.00 лева. Постановлението му е предявено на 15.08.2018 г. В деня на привличане на лицето в качеството му на обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие.

На 02.01.2019 г. прокурор при РП – Лом е внесъл в РС – Лом обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е. Б. Е. и Н. Н. М. за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на РС – Лом. С протоколно определение от 28.02.2019 г. по НОХД № 1/2019 г. по описа на РС – Лом, потвърдено с Определение от 16.05.2019 г. по ВЧНД № 30/ 2019 г. по описа на ОС – Монтана, влязло в сила на 16.05.2019 г., производството е прекратено поради допуснати в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Делото е върнато на РП – Лом за отстраняване на посочените нарушения в мотивите на определението.

На 28.06.2019 г. прокурор при РП – Лом отново е внесъл в РС – Лом обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е. Б. Е. и Н. Н. М. за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 253/2019 г. по описа на РС – Лом. С присъда № 260039 от 03.12.2021 г. подсъдимият Е. А. Б. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 82 от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд Монтана. Решението е окончателно.

Разпитаните в настоящото производство свидетели Е. А. Е. и А. Е. А. – роднини по права линия на ищеца, установяват, че във връзка с воденото 3 срещу ищеца наказателно производство, същият бил разстроен, бил се затворил в себе си, изпитвал срам от цялото семейство, бил притеснен. И двамата свидетели посочват, че от както започнали делата срещу него се разболял от диабет и имал високо кръвно налягане. Свидетелят А. А. установява, че работата на ищеца е свързана с пътувания в цяла ******, а именно с покупко-продажба на животни – крави и телета. Посочва, че високото кръвно налягане на ищеца и пътуването му по дела затруднявало тази дейност и той не можел да пътува във връзка с работата си. Срамувал се от това, че го обвиняват несправедливо, срамувал се да не се разбере в махалата, срамувал се от децата и внуците си, бил неадекватен, замислен и с високо кръвно.

Съдът кредитира показанията на свидетелите дотолкова, доколкото същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Вещото лице по назначената и приета съдебно- медицинска експертиза е дало заключение, че от данните по делото и извършения клиничен преглед може да се направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново зависим диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия.

Вещото лице посочва, че от така представените медицински документи в делото – само за кратък период от време от м. август до м. октомври 2024 г., не може да се направи извод кога е възникнало заболяването, тъй като в делото е упоменато, че се касае за давностен такъв. Също така не може да се направи извод и кога е възникнало очакваното усложнение – диабетна полиневропатия. Посочило е още, че „стресът“ не е сред факторите, които водят до появата на диабетната полиневропатия или нейното по-бързо развитие.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, 4 при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.

От доказателствата по делото се установява, че образуваното наказателно производство против ищеца е приключило с оправдателна присъда. Същото е продължило около 4 г. и 2 м. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000.00 лева. Следователно, в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ като материално правно основание за обезвреда – правно положение, при което лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.

Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите 5 за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.

При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ. задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е индивидуален и е свързан с конкретния случай. Същият се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективни съществуващи обстоятелства.

В настоящия случай, от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели, преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед родствените им връзки с ищеца, се установява, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, същият бил разстроен, бил затворен в себе си, изпитвал срам, бил притеснен, неадекватен, като твърдят, че от както започнали делата срещу него, се разболял от диабет и имал високо кръвно налягане, също така установяват, че пътуването на ищеца във връзка с насрочените съдебни заседания възпрепятствало и работата му. Вещото лице е посочило, че от данните по делото и извършения клиничен преглед може да се направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново зависим диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия, но не може да се направи извод кога е възникнало заболяването, също и че „стресът“ не е сред факторите, които водят до появата на диабетната полиневропатия или нейното по-бързо развитие.