Решение № 320 от 23.05.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Козлодуй, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101507 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на А. С. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес обл. Враца, общ. Козлодуй, с. Бутан, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев" вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, жк.

„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ж.к. МОТОПИСТА, бул./ул. бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, с цена на иска 3600.00 лева.

С исковата молба се иска съдът да се произнесе с решение, с което да установи в отношенията между страните, че А. С. А. с ЕГН **********, не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ж.к. МОТОПИСТА, бул./ул. бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, сумата в размер на 3600.00 лева /три хиляди и шестстотин/, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003564557 от 22.03.2021г.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003564557 от 22.03.2021г., сключен с ответното 1 дружество Профи Кредит Б. ЕООД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 7004,34 лева, при главница 4000 лева и месечна вноска в размер на 194,57 лева при срок на кредита от 36 вноски. Паралелно с това, съгласно цитирания договор, ищецът следва да заплати и възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3600 лева, разпределени на 36 вноски по 100,00 лева, като по този начин общата сума, която следва да заплати е в размер на 10604,34 лева, разпределени на 36 вноски по 294,57 лева. Ищецът твърди, че така уговорената клауза от Договора за потребителски кредит за заплащане на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3600,00 лева, е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, а именно поради нарушаване на закона, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и по смисъла на чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл.

10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. На ищеца не му е предоставено копие от общи условия, договор за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ. На 30.09.2022 г. бил посетил физически офис на дружеството, като е отправил молба с правно основание чл. 11, ал. 1, т.12 да му бъде предоставено копне от договора, както и да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Кредиторът отново отказал да предостави исканите документи, единствено му е предоставено копие на погасителен план, от което е видно и че на него са му начислени суми за заплащане на „закупена допълнителна услуга“, като общата сума по тази/тези допълнителни услуги е в размер на 3 600 лв., като сумата е разсрочена за заплащане с всяка падежна вноска.

Ищецът твърди още, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, каго всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от договора за него, процесният договор не е подписан от креднтоподучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Също така размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12. Сочи още, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ад. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР oт посочения.

Сочи, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни 2 ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“. Допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Видно от приложения погасителен план за срок от 25.04.2021г. до 25.05.2024г. ищецът следва да заплати сумата в размер на 10 600 лв.. При направена справка посредством електронен калкулатор, при въведени параметри взета сума 4000 лв. срок съгласно погасителен план и дължима сума в размер на 10600 лв., ГЛП е в размер на 400.00 %, а ГПР 1000%. Видно от публикуваните в официалния сайт на кредитора, вероятно му е начислена сума за заплащане за допълнителна/и услуга/и, която услуга е свързана с отпускането, усвояването и управление на заема. Счита, че така формулираната клауза /допълнителен договор/ е с цел заобикаляне на императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК.

Сочи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ад. 1 вр. чл. II, ад. 1, т. 10 от ЗПК „Профи кредит България" ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга", която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което рябва да е част от годишния лихвен процент/ГЛП/ и ГПР, поради което намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ад. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Твърди още, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванияга на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Нищожни са отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, ир. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди, че услугата, за която се претендира заплащане, изобщо не е изпълнявана от ответното дружесгво. Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна. Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят е въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита.

Целта на таксите и комисионните по чл. 10а от ЗПК е да се покрият административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Предвид на това , така формулираната клауза, на база на която е събрана сумата се явява в противоречие с императивното правило на чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Дори и целият договор да не е нищожен, то твърди, че нищожност на отделни негови 3 клаузи, а именно клаузите за допълнителна/и услуга/и, на база на която на доверителя ми е начислено допълнително възнаграждение в полза на кредитора.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, в който изразява становище за необоснованост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.

От процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища, в които се правят искане за уважаване, съответно отхвърляне на предявените претенции.

Като доказателства по делото са приети следните документи: извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит № 40003564557.

Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установени следните факти:

Страните не спорят, че на 22.03.2021 г. след искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ и „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ е бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40003564557. По силата на същия - кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя А. С. А. кредит в размер на сумата от 4 000 лева, със срок на кредита 36 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноската по кредита е 194,57 лева, ГПР 49,13 %, Годишен лихвен процент 41. 00%, Лихвен процент на ден: 0,11% или дължимата сума по кредита е 7 004,34 лева.

В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредотополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V. „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга е описан подробно в Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит на физическо лице. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 1000,00 лева, а това за закупена допълнителна услуга "Флекси" – 2 600 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 100,00 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Постигната е договореност между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга "Фаст" дължи възнаграждението за същата в пълен 4 размер.

Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 10 604,34 лева, а общият размер на вноската – 294,57 лева. Дата на погасяване – 25 ден от месеца.

Договорът е подписан от контрагентите видно от представеното по делото заверено копие.

Представен по делото е и Погасителен план към цитирания по-горе Договор за потребителски кредит, от който е видно, че месечните анюитетни вноски по кредита са общо 36 на брой, с начален падеж 25.04.2021 г. и краен падеж 25.03.2024 г., с размер на вноската по кредита ежемесечно по 294,57 лева.