Решение № 597 от 09.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Ямбол, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102119 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София против П. В. П. от с. З. обл. Я., с която молба ищецът твърди, че на 16.11.2023 г. е сключил по електронен път от разстояние Договор за потребителски кредит № *** с ответника П. В.

П..

На основание така сключения Договор, ищецът е предоставил сума в общ размер на 2037.40 лв., от която сума 1000 лв. били предоставени за общо ползване на потребителя, а сумата от 1037,40 лв. били предоставени за заплащане на избрани от потребителя застраховка „BANK Живот Агент“.

Твърди се, че съгласно чл.7.2.1. от Договора за потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на потребителя, открита в ищцовото дружество, като кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Твърди се на следващо място, че съгласно чл.7.2.2 от Договора когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че потребителят е изявил желание и е дал съгласието 1 си и в Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора да бъде сключена застраховка. Общата дължима сума на потребителя е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които по 89.80 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 90.06 лв.

Сочи се, че първата погасителна вноска е дължима на 15.12.2023 г., а последната - на 15.11.2028 г. Вноските включвали главница и договорна лихва. Сочи се изрично, че договорът не е сключен при общите условия.На следващо място се сочи, че уговореният между страните лихвен процент бил 47,82%, който бил фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.На свой ред ГПР бил 59,79%, като общата дължима сума по договора възлизала на сумата от 5 388,26 лв.

Сочи се, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума се увеличава с дължимите лихви и допълнителни разходи посочени в чл.15 от договора. Поддържа се, че независимо, че ГПР е над 50%, същият отговаря и е в рамките на законоустановеният лимит от 5 пъти размера на законната лихва, уреден в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че длъжникът е допуснал просрочие при изплащане на дължимите вноски с падеж: 15.06.2024 г., 15.07.2024 г. и 15.08.2024 г., поради което ищецът изпратил уведомление за обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо, получено от лично от длъжника на 20.11.2024 г., считано от която дата е настъпила изискуемостта на всички задължения по договора. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника П. В. П., по което било образувано ч.гр.д. № *** г. на РСЯ. Твърди се, че настоящият иск е заведен след като със свое разпореждане заповедният съд е предоставил на ищеца заявител в заповедното производство срок за предявяване на иск за установяване на вземането си. С последното по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П. В. П., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит дължи изпълнение на парично задължение към ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, както следва: сумата от 2 510.01 лв., от които: 1 980.31 лв. - главница, 479.29 лв. – изискуема договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.06.2024 г. към 20.01.2024 г. и сумата от 50.41 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница и за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, като се поддържа, че предявеният с исковата молба иск е неоснователен.

Поддържа се, че договора за потребителски кредит е недействителен, с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая ГЛП бил посочен. Липсвали обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита или е променлив.

2

Нито в договора, нито в погасителният план имало отбелязване какъв е общия размер на дължимото за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главница по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилаганият от заемодателя.

Посоченото съществено ограничавало правата на ответника и било основание за недействителност на договора за потребителски кредит.

На следващо място се релевират възражения за недействителност на процесният договор като противоречащ на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се поддържа, че в договора липсва уточнение какви точно разходи се включват в ГПР.

Сочи се, че за да бъде спазена разпоредбата на закона е следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв е годишният процент от общия размер на предоставеният потребителски кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи, и които са били отчетени при формиране на ГПР.

На следващо място се поддържа, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация, доколкото в договора е предвидена възможност за договорна лихва, както и застрахователна премия е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не било сторено от кредитодателя.

Това водело до невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

На следващо място се релевират и възражения, че договорът за потребителски кредит не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.19, ал.1, т.12 от ЗПК.

Поддържа се, че в настоящият случай, в договора за потребителски кредит е било предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия, като това съставлявало елементи от договора по отношение на които е следвало да бъдат спазени посочените законови изисквания.

Твърди се, че дори и без специални познания може да се види, че застрахователното удостоверение и приложенията към него са изготвени в различен по размер шрифт, като и застрахователните документи този шрифт категорично бил в размер по-малко от 12 и практически бил нечетлив.

На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит, както и погасителният план към него не съдържали нужната информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените предстоящи плащания, който погасителен план трябвало да посочва и дължимите плащания и сроковете, и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, 3 показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвен процент и кога е приложимо - допълнителните разходи.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит не следвало да бъде включена и застраховката, тъй като липсвали доказателства кредитодателя да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател.

На следващо място се поддържа, че е следвало застрахователната премия да се включи в ГПР, а в случая това не било сторено, което съставлявало заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради невключване на уговорките за застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи в размера на ГПР, то и последният не съответствал на действително прилаганият от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 69д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Иска се отхвърляне на исковите претенции.

Претендират се разноски.

Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от пълномощника на ответника, с което се поддържа отговора на исковата молба, като се излагат и допълнителни съображения към вече изложените такива с отговора на исковата молба като основание, обосноваващи извод за недействителност на процесния договор за кредит.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС на 27.01.2025 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П., за следните суми: 1980.31 лева – главница, 479.29 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год., 50.41 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката и договор за потребителски кредит.

Заповедният съд е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК като е издал Заповед за изпълнение на парично зцадължен за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П..

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника П. В. П., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд със своя разпореждане № *** год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че може да 4 предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417 ГПК.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: уведомление за предсрочна изискуемост от 07.11.2024 г., зав. копие на известие – обратна разписка, зав. копие на договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ от 15.11.2023 г., зав. копие на заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.11.2023 г., зав. копие на Декларация от П. В. П. от 15.11.2023 г., зав. копие на застрахователна програма „Защита на кредита“, ведно със застраховка на кредитополучатели от 06.06.2023 г., декларация от 15.11.2023 г. и зав. копие на Сертификат № *** от 15.11.2023 г., ведно със зав. копие на общи условия.

От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 15.11.2023 год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника П. В. П. в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, с общ размер на усвоения кредит – 2037.40 лева, от които 1000.00 лева – заемна сума по договора за кредит и 1037.40 лева – общ размер на застрахователна премия по застраховка: живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ.