Решение № 69 от 24.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Шумен, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202626 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Д. С. Х., с ЕГН ********** от *********, обл. Шумен, чрез адв. И.М.Д. от АК Варна твърди, че с Наказателно постановление № 25-0869-003637 от 10.11.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание “глоба” за нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради което моли съда да го отмени.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, а Наказателното постановление да бъде потвърдено и присъждане на юрисконултско възнаграждение.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 28.10.2025г., свидетелите П. С. П. и Н. Т. Н.

– служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, около 10,30 часа като автопатрулен екип се движели в посока Автомагистрала Хемус от етапна връзка, по път без номер, километър 1

1+567, след „новото кръгово“. Двамата свидетели видели лек автомобил, който идвал от забранената част, тъй като поради строителството на кръговото кръстовище било временно забранено слизането от автомагистралата за включване за гр. Шумен. Поради това си движение автомобилът бил спрян от свидетелите П. и Н.. Свидетелите П. и Н. констатирали, че водач на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Р91 40КХ бил жалбоподателя Д. С. Х.. В управлявания от жалбоподателя, автомобил пътували една жена и три деца. Трите деца били на задната седалка, като едно от тях било Ф.С. – родена на 01.08.2019г., за което не е използвана обезопасителна система, съобразена с размера и теглото й. За другите две деца също не била използвана обезопасителна система. За констатираното нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П, свид. П. П. съставил на место АУАН сер. GА, № 4796865 в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Н. Н. и на жалбоподателя Х., предявен му и подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен на 10.11.2025г. издал Наказателно постановление № 25-0869-003637, с което на жалбоподателя Д. С. Х. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/ на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П за нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П за това, че на 28.10.2025г. около 10,30 часа в община Шумен, на път Етапна връзка, път без номер, км.1+567, в посока път I-2 управлява лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Р91 40КХ, собственост на Д.И., като превозва детето Ф. С. родена на 01.08.2019г., за което не е използвана обезопасителна система, съобразена с размера и теглото на детето.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел.

В АУАН, актосъставителят е посочил, че жалбоподателя Д. С. Х., като водач на МПС превозва детето Ф.С. родена на 01.08.2019г., за което не е използвана обезопасителна система, съобразена с размера и теглото на детето, с което е нарушил чл.137в, ал.2 от ЗДв.П.

Внимателният анализ на разпоредбите на ЗДв.П относно системите за обезопасняване на децата, пътуващи автомобили сочи, че те се разделят на пет групи и на две системи, в зависимост от теглото на децата, като системите за обезопасяване се подразделят на два класа - пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти и непълен клас непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено. Разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П посочва, че всички пътници в МПС от категория М1, N1, N2 и N3, когато са в движение следва да използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, а за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства 2 от тези категориите, следва да се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл.137б, ал.2 от закона, съобразен с теглото на детето. Ако обаче моторните превозни средства от тези категории н е са оборудвани със системи за обезопасяване, в тях не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра трябва да заемат седалка, която не е предна - ал.3 на чл.137в от ЗДв.П. С процесното НП жалбоподателя е наказан за това, че в нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П е превозвал дете, за което не е използвана обезопасителна система от сътветния клас, съобразена с размера и теглото на детето. От събраните по делото доказателства е установено, само и единствено датата и годината на раждане на детето. Не е установено нито неговия размер, нито теглото му. На следващо място изобщо не е установено автомобила бил ли е оборудван със система за обезопасяване или не е – съответно ал.2 или ал.3 на чл.137в от ЗДв.П.

Според съда, при описанието на нарушението в АУАН и НП е допуснато съществено противоречие с изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдебната практика е трайна за това, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В настоящият случай, коментираният по-горе критерий на яснота не е достигнат. В никой от двата акта не е посочен ръста на детето, както и теглото му. Отразена е дата на раждане 01.08.2019г. от която следва извод, че детето е на 6 години, но липсват отразени данни за ръст и тегло, дори приблизително посочване няма. В чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП е визирано, че деца на три и повече години с ръст до 150 см. могат да пътуват, седнали на задната седалка. В случая детето Ф. С.а- на 6 години, се е намирало на задната седалка, поради което за извършване на преценка относно извършено нарушение е от значение посочването в АУАН и НП както на ръста, така и теглото му. Не става въпрос служителите да ходят с рулетка или кантар, а окомерно поне да опишат. От показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел се установява, че такава преценка не е правена. От съдържанието на двата акта – АУАН и НП се установява, че е допусната неяснота в съдържанието им, като в словесното описание на соченото нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П е направено описание на нарушение, което не съдържа минимума от данни относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено то. В АУАН и НП е следвало да се посочи и теглото и ръста на детето /макар и приблизително/, като това изискване произтича от разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П, а доколкото не са отразени такива данни, то съдът намира че е налице основание за отмяна на НП.

При наличието на неяснота относно възприетите обстоятелства – липса на посочване на ръст и тегло на детето в АУАН и в наказателно постановление, се налага извод за отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя. Налице е неяснота в повдигнатото спрямо жалбоподателя административно обвинение, което също накърнява правото му на защита.

Същевременно, обстоятелството, че не е изследван въпроса за теглото и ръста на детето /дори приблизително/, създава препятствие за съда да упражни и правомощията си за 3 евентуална преквалификация на деянието, съобразно посоченото в Тълкувателно решение 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС, съобразно което при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното по становление на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест правомощието на настоящата инстанция да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

Посоченият порок в съдържанието на наказателното постановление, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним в съдебната фаза от съда. В тази връзка съдът съобрази, че с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се потвърждава трайно приетото в теорията и съдебната практика, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая ръст и тегло на детето/, единственото правомощие на съда е да отмени обжалваното наказателно постановление. Всичко гореизложено обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Съдът намира за неоснователен доводът, изложен в жалбата за нарушение на принципа non bis in idem, тъй като били издадени три отделни акта за установяване на административно нарушение за всяко едно от трите деца. Съобразно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съобразявайки горното, съдът не споделя становището на представителя на жалбоподателя, че е осъществен състав на едно административно нарушение. Фактът, че превозва три деца, за всяко от които не е използвана обезопасителна система, съобразена с ръста и теглото на конкретното дете, представлява отделно нарушение. За разлика от съвкупността на множество престъпления по НК, със ЗАНН е възприет принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно административно нарушение и за всяко отделно нарушение се провежда самостоятелно административно наказателно производство.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а и не са представени доказателства за извършено такова, съдът не следва да определя разноски.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно Наказателно по становление № 25-0869-003637 от 10.11.2025г. издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР Шумен, с 4 което на Д. С. Х., с ЕГН ********** от *********, обл. Шумен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/ на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П за нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДв.П.