Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1201 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2513/2025
Вид
Решение № 1201
Подписан
16.10.2025
В сила
04.03.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 210в, пр. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68л · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 302 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 007071 от 14.03.2025 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите с което на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 210в, пр. 1 от ЗЗП.

С жалбата се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП поради което се моли за неговата отмяна, алтернативно за намаляване на санкцията или приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази връзка са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:

На 02.08.2024 г. с констативен протокол /КП/ № К-2759801/02.08.2024г. при извършена проверка в търговски обект - магазин „Т Маркет”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 33, стопанисван от „Максима България“ ЕООД, гр. София с ЕИК: 131324923, както и от жалбата на потребителя и представеното от „Максима България" ЕООД становище, изискано във връзка с извършената проверка, е установено следното:

Повод за извършване на проверката е постъпила жалба от потребител в КЗП, РД Пловдив, заведена с вх. № П-03-1123/29.07.2024 г., относно разминаване на цените в магазин „Т Маркет“, намиращ се в гр.Пловдив. бул.

„Александър Стамболийски“ 33, стопанисван от „ Максима България“ ЕООД с ЕИК: 131324923 относно артикул - краве сирене „Маджаров“ натрошено 900 грама.

Във връзка с постъпилата жалба, на 02.08.2024 г. длъжностни лица при Регионална дирекция Пловдив са извършили проверка в магазин „Т Маркет“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. “Александър Стамболийски“ № 33. стопанисван от „Максима България“ ЕООД. гр. София с ЕИК: 131324923. Към момента на проверката посоченият артикул - краве сирене „Маджаров“ натрошено 900 г. не е бил наличен.

Видно от приложените писмени доказателства към жалбата, при направена от потребителя покупка на 27.07.2024г. на краве сирене „Маджаров” натрошено 900 г. е маркирана цена от 15.99 лв. За покупката е издаден фискален бон № 0000385883/27.07.2024г. Маркирана е карта „Благодаря“ с номер:636403******8223. В същото време е наличен етикет, видно от приложения от потребителя снимков материал, на който за посочения продукт е обявена цена 13.49 лв. при маркиране на покупката с карта „Благодаря“.

Дадено е нареждане с КП № К-2759801/02.08.2024г. до 27.08.2024г. управителят на фирмата или упълномощено от него лице с пълномощно да се яви в КЗП РД-Пловдив и да представи писмено становище по жалбата на потребителя относно оплакванията му и констатациите от проверката.

2

На 15.08.2024 г. е представено становище, в което търговецът оспорва твърденията на потребителя и твърди, че цената на процесната стока - краве сирене „Маджаров“ натрошено 900 г е била намалена от 15.99 лв. на 13.49 лв. за периода 10.07-30.07.2024г. и приложима само за лоялни клиенти, използващи карти „Благодаря“, но в становището не се излагат други данни и доказателства, обясняващи разминаването в цената на стоката.

Във връзка с гореизложеното се установява, че от приложения към преписката касов бон (0000385883/27.07.2024г.) от покупката на потребителя е видно, че покупката, извършена на 27.07.2024 г. е осъществена в периода 10.07.-30.07.2024 г.. за който търговецът, според представеното от него становище е прилагал преференциална цена на стоката за притежатели на карта „Благодаря”. При покупката е маркирана карта „Благодаря“, респ. потребителят попада в групата на „лоялните клиенти“, за които следва да е приложима и рекламираната преференциална цена, но въпреки това стоката е закупена от потребителя на по-високата цена - 15.99 лв., а не 13.49 лв., както се рекламира.

Съдът намира, че приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с реализиралото се в действителността, доколкото се установява от:

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН и чийто показания съдът цени в цялост като съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени източници;

- приобщените по делото писмени доказателства както приложените такива в АНП, така и събраните в хода на съдебното следствие.

В посочените доказателствени материали не са налице противоречия, същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват фактическата обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон

Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на 3 процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, съответно да опорочават административно наказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на санкционираното лице. Всички елементи на фактическия състав на процесното нарушение са подробно, ясно и пълно описани. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни лица, което обстоятелство се установява от приложените по делото Заповеди. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът категорично не е съгласен с възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Не се спори, а и от приложените в преписката покана и разписка за връчване се установява, че жалбоподателят е получил на 21.08.2024 г. покана за състававяне на АУАН, като е следвало да изпрати представител на следващия ден 22.08.2024 г. в 09,30 часа. Несъстоятелно и будещо недоумение е възражението, че за дружеството била налице трудност да реагира своевременно и в рамките на един ден да организира изпращането на представител за съставянето на АУАН. Ако това е било така, същото е имало възможност да посочи, че желае да изпрати представител и съответно да уведоми, че има трудност да стори това в рамките на един работен ден. Аргументите в полза на коментираното възражение съдът намира за изцяло неоснователни и сочещи на стремеж за злоупотреба с процесуални права. Цитираната в тази връзка практика на РС – Девин и РС – Козлодуй освен, че е несподелима от настоящия съдебен състав, то същата се намира и в противоречие с имащата базисно значение практика на Административен съд Пловдив. Така, трайно установено е разбирането, че не представлява нарушение това, че след неявяването на евентуалния нарушител за съставяне на акт, след като е бил надлежно поканен, органът е съставил акта д н и по-късно, тъй като не е било необходимо да бъде изпраща нова покана. В този смисъл Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Все в тази връзка следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая, както вече се посочи, няма спор между страните по 4 делото, че на 21.08.2024 г. на санкционираното дружество е надлежно връчена покана. Действително АУАН е съставен месец и половина по – късно от датата посочена в поканата, на от значение е факта, че към датата на съставяне на АУАН дружеството е било известено за правото му да изпрати представител при съставянето на акта. Необходимо е да се отбележи, че посочването на срок за явяване в поканата обвързва актосъставителя дотолкова, че същият не би могъл да състави акта преди изтичане на предоставения срок, в рамките на който е предоставена възможност на нарушителя да се яви. Неявяването на нарушителя пред административния орган, въпреки предоставената му с поканата възможност, води като последица съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, какъвто е и процесния случай. Пак в тази насока следва да се отбележи, че законът не поставя ограничение кога, след изтичане на определения в поканата за съставяне на АУАН срок, контролният орган следва да издаде АУАН, щом като той е уведомил нарушителя, че акт ще му бъде издаден за конкретно нарушение и му е предоставил възможност да присъства при съставянето на акта. Ето защо административният орган не е бил длъжен при неявяване на нарушителя в срока на тази покана, да изпраща на нарушителя последваща такава, защото законът предвижда еднократно уведомяване. Така - Решение № 958 от 13.05.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 85 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Изцяло несъстоятелни се явяват възраженията на жалбоподателя и за това АУАН да е връчен на лице за което липсва надлежно учредена представителна власт да получи повдигащия обвинението акт. Релевирането на посоченото възражение очевидно не държи сметка за това, че самото дружество е изпратило служителя си Г.С. да получи АУАН, поради което и не може да се приеме, че са налице пороци при връчването на акта и съответно възпрепятстване правото на санкционираното лице да депозира възражения в срока по чл. 44 ЗАНН. Това не е така. Категорично е налице надлежно упълномощаване на Г.С., доколкото самото дружество – жалбоподател по силата на валидно възникналото между него и С. трудово правоотношение е възложило на същата извършването на посоченото фактическо действие по получаване на съставения АУАН. Приемането на обратното би довело до неправомерно черпене на права от процесуалното поведение на санкционираното лице, което само е изпратило С. да получи АУАН.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за това да са 5 допуснати съществени процесуални нарушение при описание на вменената противоправна деятелност. В съдържанието на атакуваното НП /а и в АУАН/ се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана административно наказателната му отговорност. До такъв извод не води и непосочването в актовете на администрацията фигуриращата в процесния ФБ отстъпка от 1,28 лева, доколкото в случая не се касае за факт относим към съставомерността на процесното административно нарушение.

Все в тази връзка - коректно са индивидуализирани в АУАН и НП и датата на извършване и установяване на нарушението. Посочена е датата, на която КЗП е сигнализирана от потребител за потенциално извършвано нарушение 29.07.2024 г. По повод сигнала е извършена на 02.08.2024 г. нарочна проверка, като нарушението е установено въз основа на представения от сигналоподателя снимков материал, ФБ а така също и от представено от жалбоподателя писмено становище. Извършването на контролна покупка е било обективно невъзможно поради изчерпване на продукта.