Определение № 553 от 18.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. София, 17.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001001092 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248,ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 15 839 от 15.07.2022 г. от адв.Д.Г. като процесуален представител на жалбоподателя Н. Т. за изменение решението на САС №453 от 29.06.2022 год. по настоящото дело в частта за разноските. Поддържа се от молителя, че съдът неправилно е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение на противната страна в пълния заявен размер от 1 200 лева с ДДС. Твърди, че това възнаграждение надвишава три-четири пъти минималното по Наредба №1/2004 г. и за въззивна инстанция минималното би било 360 лв. с ДДС. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Жалбоподателят поддържа, че прекомерното му натоварване с разноски води до резултат, че не просто не получава справедливо възнаграждение за труда си, но е и наказан за това, че търси правата си по съдебен ред, което граничи със злоупотреба с процесуални права.

Поради това моли съда да измени решението си в частта за разноските в посочения смисъл, като ги намали до минималния предвиден в Наредба №1 размер.

Препис от молбата е изпратен на другата страна „СУПРИММО“АД на основание чл.248,ал.2 ГПК, като в законния срок е постъпил отговор чрез адв.М. с изложени доводи за неоснователност на искането. Отговорът е подробно мотивиран. Твърди, че дори заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител е значително по-високо от обжалваното, а именно 1 700 лева. Очевидно и в този случай страните са приели, че това е справедливото адвокатско възнаграждение за конкретния случай. Твърди, че посочената практика на СЕС е неотносима към конкретния случай. Моли съда да остави без уважение искането за изменение на 1 решението в частта за разноските.

Софийският Апелативен съд, като разгледа молбата на Н. Т. по чл.248 от ГПК във връзка със събраните доказателства и съгласно законовите разпоредби, приема следното:

Молбата е ДОПУСТИМА за разглеждане, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 ГПК.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С решението на САС от 29.06.2022 г., чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е присъдил в полза на въззиваемото дружество „СУПРИММО“-АД разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1 200 лева с ДДС. Съдът е взел предвид представените от тази страна със списъка по чл.80 ГПК Договор за правна помощ, Фактура от 30.09.2021 г. и банков документ за доказване на плащане на възнаграждението, както и факта, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.

Видно от протокола на проведеното открито с.з. от 09.02.2022 г./л.79/, процесуалният представител на въззивника не е направил възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна, за които същата е представила списък по чл.80 ГПК в с.з. Възражение в този смисъл може да бъде направено в заседанието, в което списъкът е представен и преди приключване на съдебните прения. След като такова не е направено, то жалбоподателят губи правото да стори това в по-късен момент – с молба по чл.248 ГПК.

Освен изложеното, искането е неоснователно и по друга причина.

Съдът намира, че делото е със завишена фактическа и най-вече правна сложност. Събраните в първата инстанция разнородни по вид доказателства, вкл. съдебни експертизи, налагат съответното анализиране от адвоката. Освен това, в предмета на делото са включени няколко различни по вид поддържани вреди, които имат отлики в части от фактическия си състав, предвид което се налага допълнително развиване на защитата. В този краен размер на адвокатското възнаграждение е начислен и ДДС, тъй като адвокатът, предоставил услугата, е регистриран да я извършва по реда на ЗДДС. Според съда, така понесените от въззиваемия разноски за адвокатска защита са съразмерни на извършената правна защита и съдействие и на фактическата и правна сложност на делото, като претенцията за тяхното присъждане единствено цели да обезщети страната за действително платеното, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Посочената практика на СЕС е абсолютно неотносима - тя касае обезщетяването на автора за понесените разноски в резултат на основателно предявени претенции за защита на неговите права 2 хипотеза, обратна на настоящия случай.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца-жалбоподател на процесуалния му представител за въззивна инстанция е в размер на 1 700 лева /л.69/. Видно е, че и там е отчетена фактическата и правна сложност на делото. Още повече, както бе споменато, уговореното и заплатено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение по Договора за правна защита е в размер на 1 000 лева, видно от фактурата на л.77. Допълнително са начислени 200 лева ДДС. По тези съображения съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно.

Предвид изложеното, искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на жалбоподателя Н. Т. за изменение на решение №453 от 29.06.2022 год. на САС по настоящото дело в частта за разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3