Протокол № 1339 от 06.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2288/2020
- Вид
- Протокол № 1339
- Подписан
- 06.07.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1339 гр. **** , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело № 20203100102288 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Ищецът В. Б. ИВ., редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Ответницата ОБЩИНА ****, редовно призована, представлява се от гл. юрисконсулт ****, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ищецът И.: Моля да се даде ход на делото.
Гл. юрисконсулт ****: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Ищецът И.: Поддържам исковата молба така, както съм я предявил.
Гл. юрисконсулт ****: Поддържам отговора на исковата молба и уточнителните молби.
Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и посочва нейните последици.
Ищецът И.: Към настоящият момент не сме постигнали спогодба. Не сме разговарялиГл. юрисконсулт ****: Към настоящият момент не сме постигнали спогодба. Няма как да се постигне спогодба, т.к. лицето не е собственик на имота. Уведомила съм съда за 1 другото съдебно производство пред ВРС. Действително решението постановено от ВРС не е влязло в законна сила, т.к. ищецът е подал въззивна жалба пред Варненския окръжен съд.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от В. Б. ИВ. за осъждане ответника община **** да заплати сумата от 25 001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, накърняване на достойнството му, в качеството му на собственик на жилищна сграда и гараж в ПИ № *** по КК на гр. **** в следствие на бездействие на служители на община **** да предотвратят и санкционират незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на кв.“ **** с което е нарушена площта на хигиеннозащитната зона на гробищен парк – **** да предотвратят отнемането на реална част с площ от 123.73 кв.м. от ползвания от ищеца ПИ № 182 и превръщането й в незаконен път до съседните имоти, в които има незаконни постройки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска в съда – 21.08.2020 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът община ****, редовно уведомена за инициираното производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че ищецът ползва ПИ № 2266, който е идентичен с ПИ № *** по КК на гр. **** с площ от 517 кв.м., за който е съставен АДС № 5518/01.02.2005 г. и АОЧС № 7985/10.10.2014 г. С влязло в законна сила решение е отхвърлен иска на И. и съпругата му против Държавата и община **** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че И.и са собственици на ПИ № *** по КК на гр. ****. Оспорва се, че И. е собственик на сградите в имота, тъй като са незаконно изградени в чужд имот. Претендират се направените по делото разноски.
В ТЕЖЕСТ на ищецът е да докаже предпоставките довели до задължението на ответника, а именно: наличие на вреди; тези вреди да са причинени от лице или организация, на която е възложена дадена работа; вредите да са причинени вследствие противоправно действие или бездействие при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, както и че ищецът ползва ПИ № 182 на годно правно основание, както и че е собственик на сградите изградени в имота.
В ТЕЖЕСТ на ответника е да докаже обстоятелствата, от които черпи изгодни правни последици и на които основават възраженията си.
Съдът докладва постъпила уточняваща молба с вх. № 19967 /18.09.2020г. от ищеца В.
Б. ИВ., с която представя документи.
2
Съдът докладва постъпило писмо от Служба Архив при РС - **** с рег. № 8408/19.02.2021 г., с което представят изискани документи.
Съдът докладва постъпило писмо от РС - **** с изх. № 14745/19.02.2021 г., с което предоставят изискана информация.
Съдът докладва постъпил Отговор – Становище от ищеца с вх. № 9663/21.05.2021 г., с което изразява становище по доказателствата.
Съдът докладва постъпила молба от ответника с рег. № ПНО21000187ВН/15.06.2021 г., с която изразява становище по депозираната от ищеца молба с вх. № 9663 / 21.05.2021 г.
Ищецът И.: Нямам възражение по доклада. Моля да се приемат всички представени доказателства по делото.
Гл. юрисконсулт ****: Нямам възражение по доклада. По повод на последната молба на ищеца от 21.05.2021г. с вх.№ 9663/21.05.2021г., по която аз съм депозирала отговор на 15.06.2021 г., съм помолила съда по представените от ищеца писмени доказателства да се произнесе в днешното съдебно заседание, т.к. една голяма част от тях са вече приобщени, другите са неотносими и постоянно се представят доказателства, съдебно – технически експертизи, административни дела, които нямат нищо общо с настоящото производство.
Стана практика по различни дела да споменават моето име и да ме обвиняват в корупционни действия и в намерения за облага. Не знам в каква връзка ищецът в молбата си от 21.05.2021 г. споменава Прокурорска преписка досежно наводнението през 2013 г. в квартал „**** което няма нищо общо с настоящото дело. Тъй като молбата му е адресирана, както към Вас, така и до прокурор, следва да бъде сезирана Прокуратурата. Считам, че в това производство не може да се иска възобновяване на тази Прокурорска преписка от 2019 г. Поддържам искането си за експертиза и изразеното становище обективирано в молбата ми от 15.06.2021 г., т.к ако приемем за вярно обстоятелството, че в молбата си от 21.05.2021 г. ищецът желае допълване на задачата към експертизата, която изчерпателно е поставена от мен в отговора на исковата молба и която кореспондира изцяло със задачата допусната по мое искане по гр.д. № 14745 / 2019 г. по описа на ВРС, 19 с-в, ще моля депозита за заплащане на експертизата да бъде разпределен поравно между двете страни или 2/3 за Община **** и 1/3 за ищеца. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ, но не и от разноски.
Ищецът И.: Поддържам искането си за експертиза. Трябва да се представят тези документи, които са посочени, за да се оформи допълнителната задача към експертизата.
Приел съм експертизата по другото дело, не съм я оспорил. Нанесените имуществени щети върху сградата е последствие от наводнението в кв. „**** през 2014 г. Това са последствия, които са по вина на Община ****. Незаконното строителство продължава. В хигиенно – защитната зона се строи. Моят имот е изваден от хигиенно – защитната зона, съгласно 3 представената информация. Нито един от другите имоти не е изваден. Давностният срок отдавна изтече съгласно Заповед № 59/2004 г. От тогава никой не е направил нищо. Моля ответната страна да представи доказателство дали има незаконно строителство там и как се е стигнало дотам.
Гл. юрисконсулт ****: Възразявам срещу така поставените задачи от ищеца. Това са безсмислени задачи. Ищецът по това дело продължава да твърди, че имотът е негов.
Считам, че същият не може да черпи права от противоправното си поведение.
Ищецът И.: Приложил съм удостоверение издадено от Община – **** от 1976 г., когато съм съборил старата сграда, т.е върху старите основи на старата сграда съм изхвърлил кирпича, след което съм построил новата сграда. Живея на посочения адрес от 72 години. Имах документ за построяването на сградата по стария закон. По това време Главен архитект беше ****, който ме наказа с 20 лв. глоба, защото съм разширил построеното с 10 кв.м., като същите бяха заплатени и строежът узаконен след това. Строих през 1976 г. Живея на този адрес от 1949 година. Там имаше стара къща. Махнаха кирпича на старата къща и върху старите основи с тухли построих новата сграда, без да се променят границите .
Старата къща е била построена през 1938 г. и нейн собственик е бил баща ми. През 1965 г. един данъчен инспектор издава Акт за държавна собственост, който по изискванията на тогавашния закон не е вписан никъде в Нотариалните служби. В тази връзка съм приложил справка на Областния управител, че за този акт няма никакви доказателства за вписване в Нотариалните служби независимо, че в тогавашния Жилфонд се е помещавала сградата на Градския народен съвет, а именно тази сграда и в нея се е помещавал и Кадастъра. Баща ми е бил собственик на парцела.
Гл. юрисконсулт ****: Преди малко от ищцовата страна се наведоха нови твърдения не обективирани в така предявената искова молба, а именно: с исковата молба ищецът предявява иск по чл.45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, като претендира неимуществени вреди за това, че на него са му причинени болки и страдания, които са неимуществените му вреди, на база допуснати от страна на Общинската администрация, било то Районна или община **** чрез действия по извършване на незаконно строителство. Отново подчертавам, че ищецът по волята на Държавата, съответно на Община – **** придобила правото на собственост върху имота, живее в общински имот, частна общинска собственост. Действително, както вече съм релевирала, между настоящите страни в това число и Държавата, чрез Областния управител е разрешен вещен иск в полза на Община – **** и Държавата, чрез Областния управител като е отхвърлен положителният установителен иск на ищеца и неговата съпруга по дело, което съм посочила. Проведен е триинстанционен съдебен контрол. Ищецът продължава да 4 живее в т.н. бивши одържавени дворни места като с него е сключен договор за отдаване под наем и той заплаща наем в район „**** при Община - ****. Наясно съм с тези дворни места, които са в кв. „**** т.к. съм била първия щатен юрисконсулт на район „****. Ищецът продължава да живее в това дворно място. Негово право е да релевира каквото си иска, но единственото Удостоверение/ Разрешение за строеж издадено в негова полза е това, което съм представила по делото от 1976 г. за изграждане на клозет. Нищо друго издадено за него няма. Това беше установено и по гр.д. № 14745/2019 г.по описа на ВРС, по което решението не е в негова полза и не е влязло в законна сила, т.к. ищецът го обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – ****. Ищецът изменя наведеното вече в исковата молба като наред с нанесените му неимуществени вреди въз основа на допуснатото /извършеното/ чрез бездействието на Общинската администрация незаконно строителство В.Б. навежда твърдения, че са му нанесени неимуществени вреди в следствие на наводнението през 2014 г. Що се касае за санитарно - хигиенната зона в един от въпросите си по допускането на съдебно – техническа експертиза съм писала и за него, защото има подзаконови нормативни актове, които са относими към законните устройствени планове, като вещото лице ще трябва да отговори дали попада този имот в санитарно-хигиенната зона и ако попада отговаря ли на изискванията на посочената от мен наредба. Ищецът представя една молба, с която ни представя писмо от тази година, като иска да бъдат представени документите по тази молба.
Считам, че искането е недопустимо, т.к. това не е относимо към предмета на спора. Може само и единствено чрез специални знания на вещото лице да бъде установено дали е налице незаконно строителство, т.е построеното първо дали съществува на място. Защото по предходното дело на ВРС се установи, че няма нито гараж, нито подпорни стени в имота, както и дали има издадени разрешения за строеж и актове за узаконяване. Ищецът В.И. не е собственик на земята, поради което няма правен интерес да претендира вреди.
Съдът по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на правния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба копия на писмени доказателства, както следва: Протокол № 22А на АГКК; Писмо изх.
№ V 0090/09.01.2002 г. на Министерство на здравеопазването – 1 л., Копие от писмо с изх.
№ 47-22 ПСК-00664; Копие от писмо с изх. № II- 02639/19.04.2000 г., Копие от протокол № 8/29.02.-01.03.2000 г., Скица № 412/29.03.2000 г.- 4 л.; ХЕИ - ****, Протокол № 12 на АГКК – 2 л.; Протокол № 41/29.08.2001г. – 2 бр.; Становище от инж. К**** Н-к СГКК – ****;