Решение № 2035 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2035 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100506471 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Минолби“ ЕООД срещу Решение № 4544/17.03.2025, постановено по гр.д. № 60343/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 69-и състав, с което е отхвърлен предявения от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД иск с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,46 лв. с ДДС, представляваща платена при начална липса на основание, при неправилно начисляване от ответното дружество на непоискани услуги /начислени неправомерно такси/ по посочената фактура № 442063468, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил без правно основание за това за сметка на ищеца .

В депозираната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: издаденото от страна на А1 кредитно известие представлявало извънсъдебно признание, че процесната сумата е била надвзета и се дължи обратно на „Минолби“ ЕООД. Твърди се, че ответникът е приел плащането по фактурата без възражения, като самото издаване на кредитно известие към ищецът доказвало, че ответникът признавал именно ищеца за платец, а не трето лице. Поддържа, че първата инстанция неправилно приложила правилата за разпределение на доказателствената 1 тежест, тъй като издаденото ответното дружество издало кредитно известие за връщане на сумата и то трябвало да докаже,че реално я е възстановило или че не я дължи. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „А1 България“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди се, че ищецът не доказал, че фактически е платил процесната сума със свои средства, което било задължително условие за уважаване на иск по чл. 55 от ЗЗД, тъй като по официални данни от Търговския регистър и НАП, „Минолби“ ЕООД нямало дейност и разходи от 2020 г., което правело невъзможно извършването на плащането от него. Поддържа, че активно легитимиран да иска връщане на пари е само този, който реално е обеднял, а не просто посоченият във фактурата длъжник. Счита, че кредитното известие е единствено счетоводен документ, който не доказвал кой е действителният платец на процесната сумата. По изложените съображения моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, предявеният иск е недоказан, тъй като ищецът не е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ефективното заплащане на сумата от неговия собствен патримониум.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги № ******** и № ********. Същото се установява и от приетите от СРС писмени доказателства. Не е налице спор и от приетата по делото фактура № фактура № 442063468/04.01.2022 г., издадена за периода от 28.11.2021 27.12.2021 г. се установява, че „А1 България“ ЕАД е издало на „Минолби“ ЕООД фактура за сумата в общ размер на 46.04 лв.лева с ДДС с краен срок на плащане 03.02.2022 г.

Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за двата мобилни номера са в размер на по 11,49 лева без ДДС. От приетото от СРС извлечение от счетоводната система на ответника се установява, че поради промяна в тарифния план, „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД кредитно известие № 652959229 към фактура № 442063468/04.01.2022 г за сумата от 1,22 лева без ДДС, респективно 1,46 лева с включен ДДС. Въззиваемата страна по делото не твърди, нито ангажира доказателства сумата по 2 кредитното известие от 1,46 лева да е била възстановена на „Минолби“ ЕООД, нито да е била възстановена чрез прихващане или по друг начин.

За да бъде уважен иска по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието на което да я задържи. Вземането по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните- в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., I т.о., ТК. Фактът на плащане от трето лице, обаче, не може да се предполага. Той подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства.По иска с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване, ответника следва да установи твърденията си, че трето лице в действителност е направило плащането.

От представените по делото косвени доказателства ценени в тяхната съвкупност съдът намира, че ищецът успя да установи, че той е направил процесното плащане, като съображения за това са следните:

Установява се, че фактура № 442063468/04.01.2022 г. за сумата в общ размер на 46.04 лв. с ДДС е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място липсва спор между страните по въпроса, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място по делото се установява, че кредитно известие № 652959229 към фактура № 442063468/04.01.2022 г. за сумата от 1,46 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура, също е издадено от „А1 България“ ЕАД в полза на „Минолби“ ЕООД.

Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

Ответникът обаче не успя да установи, че трето лице е заплатило процесната сума. Видно от отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, това възражение се основава 3 на предположението, че след като ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица.

Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо „Минолби“ ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице. Ето защо въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин. Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 1,46 лева с ДДС следва да бъде уважен изцяло. С оглед въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г. и разпоредбата на чл.14 от Регламент № 974/98 ответникът следва да бъде осъден да заплати равностойността на 1,46 лева или 0,75 евро.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът „Минолби“ ЕООД.

В първоинстанционното производство той е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (25,56 евро), както и за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (102,26 евро), платено изцяло в брой. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, с оглед материалния интерес по спора, фактическа и правна сложност на делото и процесуалните усилия положени от адвоката на ищеца. Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева (12,78 евро) и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева (25,56 евро) , платено изцяло в брой, което не се явява прекомерно.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4544/17.03.2025, постановено по гр.д. № 60343/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 69-и състав, като вместо него постановява следното:

ОСЪЖДА , на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 0,75 евро с ДДС, платена без правно основание по фактура № 442063468/04.01.2022 г., за периода 28.11.2021 27.12.2021 за мобилни услуги № ******** и № ********, издадена на основание Договор №503554975.

4

ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК, предложение първо ЗЗД, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 127,82 евро, представляваща разноски в производството пред СРС.

ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 във вр. с чл.273 ГПК, предложение първо ЗЗД, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 38,34 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5