Определение № 1132 от 21.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1132 гр. Перник, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500819 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК: 208597211, чрез юрк. В.Й. частна жалба срещу определение № 2470/15.07.2026 г. по гр. д. № 7012/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без уважение молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД за изменение на решение № 293/17.04.2026 г. по гр. д. № 7012/2025 г. на Районен съд - Перник в частта за разноските, като същите, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, останат в тежест на ищеца.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като същото не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото. Сочи, че на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, то разноските остават в тежест на ищеца. С жалбата се релевират редица съображения в тази насока като се цитира и съдебна практика. В допълнение отбелязва, че кредиторът, чрез процесуалното си поведение, е показал, че се е дезаинтересовал от процесното вземане, като не е предприел последващи действия за принудително удовлетворяване на вземането. На следващо място, с жалбата са направени твърдения, че още с отговора на исковата молба искът е признат за основателен, а изпълнителното дело е било прекратено преди завеждане на иска. По изложените аргументи, се моли съда за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което разноските да бъдат оставени в тежест на ищеца. Алтернативно е формулирано искане, на осн. чл.

78, ал. 5 от ГПК, присъденият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален.

В законоустановения срок ответникът М. В. В., чрез адв. Б. В., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата, като намира същата за недоказана, неоснователна и бланкетна. Оспорват се всички доводи изложени от жалбоподателя.

Твърди, че преди завеждане на делото е изпратено до ответника заявление с възражение за погасяване на претенираните суми по изпълнителното дело по давност, като към момента на образуване на делото пред съда отговор не е постъпил. В 1 продължение с отговора се излагат твърдения, че цитираните в жалбата определения на ВКС не представляват задължителна съдебна практика и по реда на чл. 290 от ГПК ответникът не може да се позовава на тях. На следващо място се излагат съображения, че съгласно трайната и последователна съдебна практика на ВКС – чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим в условията на заведен отрицателен установителен иск по реда на чл.

439 от ГПК. В подкрепа на направеното твърдение се цитира съдебна практика. Въз основа на изложеното се моли съда жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 7012/2025 г. на Районен съд – Перник е образувано по искова молба, подадена от М. В. В., чрез адв. Б. В., с която е предявен иск против ответника Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:131001375, с искане да бъде признато за установено, че М. В. не дължи на ответното дружество суми по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2013 г., като погасени по давност, както и че ответникът не притежава право на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист.

С постановеното по първоинстанционното дело решение Районен съд – Перник е признал за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД ЕИК:131001375, че М. В. В., с ЕГН: **********, не дължи сумата от 21225.57 лв. - представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2008г., за сумата от 3179.78 лв. представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2012 г. до 15.10.2013 г., за сумата от 1521.68 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2012 г. до 15.10.2013 г. и 60.00 лева, заемна такса, съобразно изпълнителен лист, издаден на 16.10.2013 г. по ЗИПЗ от 16.10.2013г. по ч.гр.д. № 6903 по описа на ПРС за 2013г., тъй като ответното дружество е загубило правото на принудително изпълнение, поради изтекъл 5 годишен давностен срок. С решението в тежест на ответника са възложени и разноските по делото.

С молба от 16.04.2025 г. процесуалният представител на ответното дружество е поискал от съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с искане същите да останат в тежест на ищеца.

С определение № 2470 от 15.07.2026 г. съдът е оставил без уважение молбата, и е отхвърлил направеното искане.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото време законът в чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото.

Съобразявайки тези законови постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника. Видно от прегледа на приложените по делото материали е, че последното действие по принудително събиране на вземането е извършено на 10.10.2017 г., след която дата няма данни по изпълнителното дело да са искани или извършвани 2 надлежни изпълнителни действия насочени към принудителното събиране на задължението.

Исковата молба от М. В. В., чрез адв. Б. В., е депозирана на 11.11.2025 г. Видно от приложен към нея документ, на 18.09.2025 г., ищецът е изпратил заявление за погасени по давност суми /по електронна поща/ до ответното дружество.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Посочените предпоставки са две - липса на повод за предявяване на иска от страна на ответника и признание на иска, като същите са кумулативно дадени и подлежат на преценка с оглед предмета и особеностите на всеки конкретен спор.

Разпоредбата има за цел да освободи ответника от отговорност за разноски в случаите, когато с извънпроцесуалното си поведение не е обусловил необходимостта от съдебна защита и в хода на производството не е оспорил претендираното от ищеца право и дори е признал е иска.

Наличието на тези предпоставки се преценява във всеки отделен случай въз основа на установените по делото факти, като съдът изследва единствено поведението на ответника, а не това на ищеца. В тази връзка преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото предполага анализ както на извънпроцесуалното му поведение - дали именно то е наложило търсенето на съдебна защита, така и на процесуалното му поведение след сезиране на съда дали е признал предявения иск.

В настоящия случай не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Действително, с депозирания отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът алтернативно е признал предявените искове, но това процесуално поведение е осъществено едва след сезиране на съда и не заличава извънпроцесуалното му поведение, което е обусловило необходимостта ищецът да потърси съдебна защита. Отговорът на исковата молба съдържа твърдения, че искът е недопустим, тъй като процесното вземане било счетоводно архивирано и дружеството не подава кредита като активен. От приложен към него отговор на подаденото заявление за погасени по давност суми и от приложената товарителница, се установява, че същото е изпратено на 17.11.2025 г. – тоест след датата на депозиране на исковата молба.

От изложеното до тук следва, че именно извънпроцесуалното поведение на ответника е създало необходимостта от съдебна защита и е станало причина за възникване на правния спор. Обстоятелството, че впоследствие ответникът е признал исковете, изпълнява единствено втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, но не може да обоснове извода, че не е дал повод за завеждане на делото.

За неоснователно съдът намира и направеното при условията на евентуалност искане от жалбоподателя за намаляване на присъдените разноски.

В производството пред районния съд от страна на ищеца са доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1380,49 евро. С оглед направено възражение за прекомерност от ответната страна, решаващият съд е постановил тези разноски да бъдат намалени до размер от 500 евро.

Въззивната инстанция намира така определения размер на адвокатското възнаграждение за справедлив. Въпреки че делото е решено в едно съдебно заседание, което е индикатор за по-ниска правна и фактическа сложност, то това не е достатъчно основание за намаляване на вече намалените разноски за адвокатско възнаграждение.

3

Адвокатът на ищеца е изготвил искова молба, явил се е в две съдебни заседания, които са били отложени /не по негова вина/, изготвил е становище. Цялата тази извършена по делото правна и техническа работа обуславя справедливост на претендирания адвокатски хонорар.

Ето защо, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Досежно направеното с отговора на молбата искане за присъждане на разноски в настоящото производство, следва да се отбележи, че такива по частната жалба не се дължат. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.

Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за допълване или изменение на съдебен акт, за който съдебни разноски не са присъдени изобщо или неправилно и за това производство не се следват нови съдебни разноски.

Предметът на производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски.

По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК /в този смисъл напр. определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др./.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2470 от 15.07.2026 г. по гр.д. № 7012/2025 г. на Районен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4