Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 01.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 97/2021
Вид
Решение № 284
Подписан
01.07.2021
В сила
13.05.2022
Състав
Евгений Пачиков, Йордан Воденичаров, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.2, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.2, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Велико Търново , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500097 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Делото се разглежда повторно в изпълнение на указания, дадени мотивната част на решение № 18/01.02.2021 г. по гр.д. № 1504/2020 г. на ВКС. в

Предмет на подадената от името на ответника „Енерго Про Продажби“ АДВарна чрез пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 246/21.02.2020 г. по гр.д. № 3099/2019 г. на ВТРС, с което е уважен предявения срещу дружеството от Д. СТ. ВЛ. установителен иск, имащ за предмет отрицание на претендирано право на доплащане на цена на реално потребено и установено количество електрическа енергия/ което обаче като натрупано и „скрито“ в ненастроен за отчет тарифен регистър 1.8.4 на средството за търговско измерване, не е било визуализирано на дисплея му, и затова -нетчетено/ за периода от 23.04.2018 г. -22.04.2019 г. в размер на сумата 21 914,17 лева , с молба за отмяната му и отхвърляне на иска в неговата цялост, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, които се основават на пороци, представени като незачитане на безспорно установените факти, запълващи предпоставките за пораждане на притезателното облигационно право за доплащане на цената/ чл. 183 ЗЗД/ на продадена, т.е. реално потребена електрическа енергия като разлика между платеното и неплатеното: средството за търговско измерване е технически и метрологически годно; доказаност чрез метрологична експертиза на БИМ на конкретно вмененото натрупано количество електрическа енергия в „скрития“ му тарифен регистър/ запис на показания , причинен от софтуерна манипулация /, тъй-като тя/ енергията/ не е измервана от активните тарифни регистри, няма данни преди това същото да е било монтирано в друг обект и съгласно чл. 662, ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, а щом е установена метрологичната му годност, записаните в неговата памет 1 показания за натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия е невъзможно да се промени, което означава, че в случая въпросното количество е преминало през него, без да е от значение неустановеността на началния момент на натрупването .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат Н.И. от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с материалния закон и неоснователност на жалбата: липса на доказателства за реално потребление на допълнително вмененото количество електрическа енергия и несъществуване на нормативно основание за извършване на корекция на сметката й .

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва жалбата с доводи, развити в писмени защити. Страната – жалбоподател претендира присъждане на разноските по производството, а пълномощникът на другата страна – присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на претендирано на основание чл. 183, във връзка с чл.200 ЗЗД парично вземане за стойност на потребена електрическа енергия за битови нужди.

Ищцата твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа недвижим имот в с.Раданово , ул.Четиридесет и седма № 11, Община П.Тръмбеш, за който е открита партида с абонатен номер № ** е в договорно правоотношение с ответника „Енерго Про Продажби“ АД-Варна за доставка / продажба/ на това благо. На 22.04.2019 г. служители на „Електроразпределение-Север“ АД –Варна са извършили проверка на средството за търговско измерване на потребяваната в имота електрическа енергия , за което е съставен констативен протокол № 1294, отразяващ демонтажа му и монтаж на ново средство за търговско измерване.

Вменено й е задължение по издадена фактура №

0282085327/12.07.2019 г. да заплати в срок до 22.07.2019 г. сумата 21 914,17 лева с

ДДС, като служебно начислена допълнителна стойност на потребена електрическа енергия за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2019 г.

Отрича да дължи плащане на тази сума, тъй-като липсва годно нормативно правно основание да се начислява корективно за минало време/ ПИКЕЕ вече са били отменени/, техническа причина средството за търговско измерване да се подменя с ново / констатации за неизправности/ , нейно неправомерно поведение, нито е реално потребено такова количество електрическа енергия в обекта, на проверката не е присъствала , нито е присъствало упълномощено от нея лице. Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД , че не дължи сумата, както и да й присъди направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника си – адвокат А.М. от ВТАК заявява , че вземането за сумата произтича от обстоятелствата на извършената на 22.04.2019 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД/ в осъществяване на едно право и по надлежния ред / чл.13, чл.61, ал.1, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ/ контролна проверка на СТИ, чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол №1701843 / подписан от ищцата от служителите на оператора на мрежата/ , в който са записани констатации за показанията му по тарифи, след което е подменен с нов по 2 причина, че е установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа 1.8.4 ; изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за търговско измерване , за което е съставен констативен протокол № 1294/05.07.2019 г. на ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващ външна намеса в тарифната му схема / не съответства не техническите характеристики / и наличие на преминала енергия на тарифа 4 / обозначена като 15.8.4/ – 112107.2 kWh, която не е визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните данни в тази тарифа / което е отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но измерено от СТИ/ , чрез завишаването му с още 112107.2 квт/ч., остойностено е и вменено на клиента като задължение за плащане в размер на 21914,17 лева- цена за продажбата му на основание чл.

183 от ЗЗД , вр. с чл.327 ТЗ по фактура № 0282085327/12.07.2019 г. за периода от

23.04.2018 г. до 22.04.2019 г. Моли да бъдат отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените по производството разноски.

Безспорни и доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/ и свидетелски показания на служител на електроразпределителното дружество, са значимите за спорното вземане , факти / обстоятелства / - изложени по-горе / извършената проверка на средството за търговско измерване , подмяната му, проведена метрологична експертиза и нейния основен резултат, приет за годно основание за преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за минал период /.

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.

Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищцата , т.е. същата е носител на право да закупува електрическа енергия и да й бъде доставяна срещу заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.

Искът подлежи на положителна съдебна санкция.

Констатациите и заключението на вещото лице Николай Миневски по изслушаната и приета от първоинстанционния съд електротехническа експертиза , както и тези на изслушаната и приета от въззивния съд комплексна / електротехническа и софтуерна / експертиза на вещите лица Н.Н. и Й.А. сочат/ позволяват да бъдат направени и възприети за установени/ следните фактически и умозрителни положения/ изводи :

Не може да се установи конкретната причина за възникването на записа на цифрови данни в невизуализирания за отчет тарифен регистър 15.8.4 на средството за търговско измерване и откога е започнало натрупването им, т.е. дали се дължи на променена тарифна схема / препараметризиране на електромера , при което се променя тарифния график и измерената електрическа енергия се записва в регистрите му по начин , различен от фабрично заложения/ , тъй-като в паметта му няма отразени събития за въздействия върху софтуера и хардуера и в БИМ не е направено изследване за установяването й чрез натоварване на този регистър относно проследяване на механизма за натрупването им . Такива цифрови данни е възможно да имат различен технически произход – повреда на елементи в СТИ , токов удар , внезапно възникнало пренапрежение , атмосферни влияния / прегряване/ , софтуерен „бъг“, влияние на вибрации и др. „Външната 3 намеса в тарифната схема“ на СТИ е възможна чрез достъп до софтуера му през оптичния порт с „оптична глава“ и съответна програма , но всяко препараметризиране се записва в неговата памет , като в случая няма данни за неправомерна софтуерна намеса, защото в лок файла на СТИ / показващ всяко едно четене и писане в него/ в случая / понеже е като цяло вътрешна функция за отчитане на човешко въздействие/ не съдържа информация за промяна от такъв характер, а самата информация в него не може да бъде заличена.

Появата на тези цифрови показания в невизуализирания за отчет тарифен регистър се дължи на някаква техническа неизправност, защото трупането им при липса на данни софтуерът да е разбъркан, логически сочи точно такъв извод. При технически изправно СТИ трябва да се визуализира тарифната му схема , представляваща график, показващ в колко часа електрическата енергия се записва в определен тарифен регистър и когато това е факт, тогава може да се каже , че тази енергия реално е преминала през него.

Макар и да е възможно да бъде доставено в обекта преизчисленото на основата на въпросните показания допълнително количество електрическа енергия/ съответно измерено и отчетено/ за период от една година, но това технически би означавало непрекъсната работа на електроуреди с обща мощност 13 kw-24 часа в денонощието и 365 дни в годината , но такъв режим на работа е нереален и необичаен за битов потребител.

Въз основа на експертните правораздавателния си резултат така: заключения , въззивният съд обосновава

Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на задължението за плащане все още не са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. Извън обективния нормативен правопорядък поради окончателната им отмяна с решение на ВАС, считано от 23.11.2018 г. вече са били и текстовете на ПИКЕЕ , приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9, вр. с чл.83, ал.1,т.6 от ЗЕ / публикувани в ДВ. бр. 98/2013 г./.