Определение № 39804 от 25.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39804 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно гражданско дело № 20241110171800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 280587/2025 г. от длъжника с искане за допълване в частта за разноските на определението, с което заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена, като му бъде присъдена сумата от 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от заявителя.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е допустимо.

По същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 20.12.2024 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което са дадени указания до заявителя за предявяване на искове за вземанията по заповедта, но такива не са предявени. Ето защо с Определение № 32051/30.07.2025 г. е обезсилена издадената по делото заповед и производството е прекратено.

Налице е акт, с който делото приключва в съответната инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски. В случая такова е направено от длъжника във възражението, но липсва произнасяне, като пропускът следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че на длъжника се дължат разноски за заповедното производство, след като осъществената от него защита срещу заповедта, макар и чрез формално средство – подаване на възражение, се е оказала ефективна.

В случая длъжникът претендира и доказва извършването на разноски по делото в 1 размер на 200 лв. – заплатено адвокатски възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е основателно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 32051/30.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 71800/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК *******, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв. – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2