Решение № 943 от 27.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Варна, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501532 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. Л. Р. против решение № 2565 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6802 по описа за 2024 г. на ****, четиридесет и шести състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата, действаща лично и като майка и законен представител на детето Д. М. Р. ЕГН ********** с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по член 5, алинея 1, точки 1, 3 и 4 от ЗЗДН срещу П.

М. Ж. и А. Д. Р., както следва: да се задължат ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето Д.; да се забрани на ответниците да приближават молителката и детето Д. на разстояние по-малко от 50 м, както и жилището, в което те живеят, находящо се в *******; да се забрани на ответниците да осъществяват контакт с молителката и детето под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца; осъдена е Р. Л. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ***** сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН, както и да заплати на П.

М. Ж. и А. Д. Р. сумата 600 лева, представляваща сторените в производството съдебноделоводни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че първоинстационният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил неправилен извод. Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни, с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба и от М. Д. Р. в качеството му на родител на детето Д.

М. Р. против цитираното по-горе решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на мерки за защита.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 насрещните страни, с който същата се оспорва.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от 2 обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В молбата, инициирала производството, молителката твърди, че ответниците са съответно нейна свекърва и снаха – майка и сестра на съпруга й М. Д. Р., като през всичките години на брака й е била унижавана и тормозена от тях. Излага, че ответниците са накарали непознати за нея хора да й звънят, да я заплашват, съответно да й изпращат съобщения с обиди и заплахи. Такива трети лица са М.М., А. С. и П.М., които в нощта на 26 срещу 27.03.2024 г. й изпратили по ****** заплахи за физическа и сексуална саморазправа. На 25.04.2024 г. имала шест пропуснати обаждания от скрит номер, а на 16.05.2024 г. няколко обаждания от непознат за нея **** номер. Също от непознат номер на 31.05.2024 г. получила заплашително съобщение, че ще остане сама с детето скоро и тогава ще „види откъде изгрява слънцето…Ще те разчекнем“. Веднага след това последвали още 6 обаждания от този скрит номер, на които тя не отговорила. Посочва, че свекърва й е съучастник в множество престъпления и измами, което я кара да се страхува и ужасява за живота си и за този на сина си. Снаха й е с лабилна психика и в миналото е прибягвала до употреба на забранени вещества, като е довела баба си З.Ж. до самоубийство вследствие на системен тормоз при съвместното им съжителство. Счита, че е способна на всичко. Заявява, че синът й Д. не е запознат със заплахите, но той изрично е споменат в отправеното заплашително съобщение от 31.05.2024 г. При тези твърдения Р. сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по отношение на нея и детето Д. по реда на член 5, алинея 1, точка 1, точка 3 и точка 4 от ЗЗДН.

В качеството си на родител й законен представител на детето Д. М. Р. бащата М. Д. Р. моли молбата да бъде уважена, за да бъдат защитени сина му и съпругата му.

Ответниците по молбата П. М. Ж. и А. Д. Р. чрез процесуалния си представител адвокат А. поддържат становище за неоснователност на молбата за защита и молят същата да бъде отхвърлена.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

На 10.06.2024 г. молителката Р. Р. е депозирала молба с твърдения, че на 07.06.2024 г. е получила обаждане от скрит номер, като непознат мъжки глас й казал, че обратното броене е започнало, предавайки й поздрави от П. и А.. На следващия ден /08.06.2024 г./ отново имала обаждане от скрит номер, на което отговорил съпругът й, със същите заплахи и тиктакането на часовник. На 09.06.2024 г. отново се повторили обажданията с тиктакането на часовник.

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото и при проверка на правилността на първоинстанционното решение може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване - тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ***** – *****, постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. В конкретния случай освен задължението служебно да следи за интереса на детето, и във въззивната жалба е въведено оплакване, че съдът не е взел предвид въпросните заплашителни обаждания. Доколкото съдът не е разгледал допълнителната молба в 2 атакуваното решение, то съобразно правомощията на въззивния съд, същата на основание член 15, алинея 3 от ЗЗДН следва да бъде изследвана, защото ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство.

В тази връзка пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства, като от разпитите на свидетелите И.Е.М. и Д.Ж.К. се установява, че знаят от детето, че имало заплахи към майка му. Д. им обяснил, че майка му била в кухнята и тъй като й били мръсни ръцете, то вдигнало телефона и чуло да се казва, че „наближава времето“ или „времето ви изтича“. Детето споделило, че баба му П. ги прави тези неща и го е страх от нея и се притеснява за майка си, но не е потвърдило, че е чуло нейния глас по телефона.

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.

Въпросите, на които следва да бъде даден отговор, е дали действията, описани от молителката в молбата и в допълнителната молба, могат да бъдат квалифицирани като проява на домашно насилие и дали е доказано авторството им.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на дългогодишен остър конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е потребно да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице.

Отправените в съобщенията и разговорите по телефона до молителката послания могат да бъдат категоризирани като заплахи, обиди, вулгарни думи, поради което същите безспорно представляват акт на психическо и емоционално насилие и са възприети като такива от молителката и детето. Ангажираните по делото гласни доказателства обаче по никакъв начин не установяват, че на посочените дати точно двете ответници са извършили твърдените действия – водените от молителката свидетели явстват досежно казаното по телефона на 07.06.2024 г., което им е споделило детето Д., но също така и обясняват, че това не е била някоя от ответниците. Отделно от това самата молителка твърди в молбата си, че й се е обадил мъжки глас. От представените извадки от ****** не става ясно до кое лице са адресирани, на коя дата са изпратени, поради което не може да се приеме, че са получени от молителката, още по-малко, че написаното е инициирано от ответниците. Неясен е и адресатът на приложеното по делото текстово съобщение от телефонен номер ***, както и на коя дата е изпратено, съответно до кого е адресирано. Приложените скрийншотове за позвънявания от непознати или скрити номера също по никакъв начин не установяват какъвто и да е акт на домашно насилие, извършен от ответниците.

Останалите наведени доводи /че ответницата П. Ж. е имала връзка с убийците на А.Л., че е отговорна за изчезването през 1993 г. на Я. Т.а и К. Р., че А. Р. е съпричастна към смъртта на нейната баба З.Ж./ се явяват ирелевантни към предмета на делото.

Като краен извод се налага, че в производството не са ангажирани никакви годни доказателства извън декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН, установяващи твърденията на молителката за осъществен спрямо нея и детето акт на домашно насилие от страна на ответниците.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде потвърдено.

3

В хода на въззивното производство бе установено, че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка в бащиното име на ответницата П. Ж., която следва да бъде отстранена от ****.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2565 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6802 по описа за 2024 г. на ****, четиридесет и шести състав.

**** да проведе процедура по член 247 от ГПК досежно допуснатата очевидна фактическа грешка в бащиното име на ответницата П. Ж..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4