Решение № 12248 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12248 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110134549 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от .......... против П. К. П..

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № , находящ се в гр. ............., като ответникът му дължи следните суми: сумата 304, 06 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 41, 04 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 15.04.2022 г.; сумата 56, 70 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 10, 73 лв. мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 15.04.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.05.2022 г. за исковите суми по ч.гр.д. № 22363/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К.

П., с който оспорва предявените искове. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Оспорва размера на вземанията като некоректно изчислен. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 1 съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

На 28.04.2022 г. .......... е депозирал o пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. К. П. за сумата 304, 06 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 41, 04 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 15.04.2022 г.; сумата 56, 70 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 10, 73 лв. мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 15.04.2022 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. ..............

С разпореждане от 13.05.2022 г. по ч. гр. д. № 22363/2022 г. по описа на СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника П. К. П..

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Безспорно е между страните, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за процесния имот за исковия период, в какъвто смисъл е докладът по делото.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........... от 09.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, сред които под № 10 е посочен ответникът П. К. П..

На 13.09.2002 г. е сключен договор № 3612 между .......... и етажната собственост с адрес: в гр. ............, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от .......... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между .......... – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

2

Представени са 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от фирмата за дялово разпределение, с клиент: П. К. П., за процесния имот, за периодите: м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2021 г. – м.04.2021 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. Начислена е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура от 142 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 26.10.1987 г. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 372, 15 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 406, 20 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 34, 05 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза на сумата 56, 70 лв.

Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е. И., че за исковия период има плащане в размер на сумата 20 лв., отразено и в съобщение към общата фактура от 31.07.2019 г., касаеща периода м.10.2018 г. – м.04.2019 г., който попада в исковия. Плащането е отразено за погасяване на суми по фактури (главници). Вещото лице е посочило и че стойността на дяловото разпределение за исковия период възлиза на сумата 56, 70 лв.

От страна на ответника са представени доказателства за извършени плащания, приложени към възражението му в заповедното производство, които касаят задължения за исковия период, както следва: 5 бр. разписки, с всяка от които преди завеждане на иска е платена сумата от по 10 лв. по общата фактура № **********/31.07.2019 г. за периода м.10.2018 г. – м.04.2019 г. или общо е платена сумата от 50 лв.; 1 бр. разписка, с която е платена сумата 10 лв., от която: 6, 84 лв. по фактура № 0098418242 за м.11.2018 г. и 3, 16 лв. по фактура № ........ за м.12.2018 г.

/тези две фактури са прогнозни такива, като видно от представеното съобщение към общата фактура от 31.07.2019 г. – л.19 от делото, след подадено изравняване от ФДР за стойностите по тях са издадени кредитни известия/; 1 бр. разписка, с която е платена сумата 10 лв. по фактура № ........ за м.11.2018 г.

Следователно, по фактура № ........ за м.11.2018 г. е платена сумата от общо 16, 84 лв., а по фактура № ........... за м.12.2018 г. – сумата 3, 16 лв. Освен тези плащания, възлизащи на сумата от общо 20 лв., са налице доказателства за плащания на задължения за исковия период в размер на сумата от още 50 лв. по общата фактура № **********/31.07.2019 г. Тези плащания са извършени след издаването.

3

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая между страните е безспорно качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за процесния имот за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.