Определение № 934 от 01.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. София, 01.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601321 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК във вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 15.09.2026 год., постановено по ЧНД № 561/2026 г. по описа на ОС – Кюстендил, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. Г. С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпения остатък от изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ осем години, единадесет месеца и три дни, наложено му с Решение № 52/28.06.2023 год. по ЧНД № 326/2023 год. на ОС – Перник, влязло в законна сила на 13.07.2023 год., с което на осн. чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е прието за изпълнение съдебно Решение № 428/2021 год. от 27.10.2021 год. на Наказателен съд № 2 Валенсия, Кралство Испания, който неизтърпян остатък е 2 години и 10 месеца.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв. Н. Ц. от АК - Перник, упълномощен защитник на осъденото лице В. С., с която се иска неговата отмяна. В частната жалба се развиват доводи, че са налице изискванията на закона за предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. В тази връзка се прави анализ на съдържанието на представената справка от затворническата администрация.

Според защитата са налице положителни констатации в периода на изтърпяване на наказанието в Затвора гр. ***, изразяващи се в полагане на труд, липса на дисциплинарни наказания, добро поведение и съвестно изпълнение на трудовите си задължения, за което е бил награден с „Писмена похвала“, като е налице и намаляване на риска от рецидив от 71 на 67 точки. В жалбата се сочи, че при преместването му в Затвора с. Саморанов, са започнали пререкания с други затворници, с налагане на шест броя 1 дисциплинарни наказания и повишаване на оценката за риск от рецидив от 67 на 72 точки. Това констатирано поведение в атакувания съдебен акт на окръжния съд, не се оспорва с жалбата, но се твърди, че е в резултат на продължителния престой в затвора, което е повлияло на психиката на осъденото лице, а наложените му дисциплинарни наказания са за леки провинения, свързани с неспазване на правилника на затвора, а именно отказът за излизане за закуска, обяд и вечеря.

Постъпила е в срок и жалба от л. св. В. Г. С.. Според жалбоподателят, отказът му да общува с криминално проявени лица не е отказ от социализиране, докато извън затвора има деца и „нормален живот“. В жалбата се посочва, че е налице и изтърпяване на част от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три години в затвор в Испания, което само по себе си е довело до тежки последици в психическото му здраве, които се опитва да преодолее.

Възражение против така подадените жалби не е направено както от Затвора с. ***, така и от ОП - Кюстендил.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбите и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.

440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на лишения от свобода не е налице една от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне пред затворническата администрация.

Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че лишеният от свобода В. Г.

С., с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. ***, бул. “***“ III № *, общ.

Столична е постъпил в Затвора гр. *** на 08.01.2024 год. /трансфериран от Кралство Испания на 08.01.2024 г./, преведен в последствие в Затвора гр. *** на 10.07.2024г, с последващо преместване в Затвора с. *** на 02.03.2026 год.

Понастоящем изтърпява наказание 8 години 11 месеца и 3 дни “лишаване от свобода“, при първоначален „строг" режим, по повод прието с Решение № 52/ 28.06.2023 год. по ЧНД № 326/2023 год. на Окръжен съд - гр. Перник /влязло в законна сила на 13.07.2023 год./, на основание чл. 12 ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за изпълнение съдебно решение №428/2021 от 27.10.2021 год. влязло в сила на 27.10.2021 год., за престъпления по чл. 194, чл. 195, чл. 308, чл. 342. ал. 3 и чл. 346 от НК на Република България, извършени в периодите от 24.02.2017 год. до 26.02.2017 год.; от 03.04.2017 год. до 04.04.2017 год.; от 16.04.2017 год. до 17.04.2017 год. и от 25.04.2017 год. до 2

27.04.2017 год. на територията на Кралство Испания.

Установено е, че към датата на произнасяне на ОС – Кюстендил /15.09.2026 год./ л. св. С. е изтърпял всичко 6 години, 1 месец и 3 дни, от които фактически 3 години, 7 месеца и 7 дни; от предварителен арест 2 години и от работа 5 месеца и 26 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието е в размер на 2 години и 10 месеца. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на ОС – Кюстендил относно наличието на формалната законова предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като до този момент В. С. е изтърпял половината от наложеното му наказание. Осъденият е търпял наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, който не е променян. В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени следните проблемни зони: „Настоящо правонарушение“ /кражби с взлом в обществено заведение, кражба с взлом на МПС -та, продължавано престъпление фалшифициране на официален документ /регистрационни табели/, причиняване на следна телесна повреда, съпротива и нападение служители на властта/, „Отношение към правонарушението“ /формално приемане на отговорността/, „Трудова заетост“ /липса на такава през последните години преди осъждането/, „Управление на финансите и доходите“ /липса на финансова стабилност, основен източник на доходите са криминалните му деяния/, „Начин на живот и обкръжение“ /обкръжаваща среда от криминално проявени лица/, „Злоупотреба с наркотици“ /кокаин/, „Емоционални проблеми“ /поведенчески проблеми в детството/ и „Умения за мислене“ /не може ясно да предприеме действия за предотвратяване на повтаряне на проблемите, склонност към бърз изход от проблемите, при което пренебрегва дългосрочните такива/. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била в размер на 71 т., с последващо понижаване на 67 точки,“ но във връзка със зоната „Трудова заетост“, с оглед постоянната му трудова ангажираност в Затвора гр. ***. В последствие, след преместването му в Затвора с. ***, оценката на риска от рецидив е увеличена от посочените 67 на 72 точки, в предвид неблагоприятна промяна в зоните „Умения за мислене“ и „Междуличностни проблеми“. В зоната „Умения за мислене“ актуалното поведение показва затруднения при намирането на конструктивни решения в проблемни ситуации, недостатъчно предвиждане на последствията от собствените действия и повтаряемост на нарушенията въпреки проведените разговори, дадените указания и предприетите от администрацията мерки. В зоната „Междуличностни проблеми“ били забелязани затруднения в общуването и адаптацията към груповата среда, повишена чувствителност към поведението на останалите осъдени, възприемане на действията им като провокативни, заявена готовност за конфронтационна реакция и реализирана проява на физическо насилие спрямо друг лишен от свобода.

По време на изтърпяване на наказанието в Затвора гр. ***, от началото на наказанието 08.02.2024 год. до превеждането му в Затвора с. *** на 02.03.2026 год., л. св. С. е работел и за демонстрирано добро поведение е бил награден с „Писмена похвала“ със Заповед №Л-213/31.01.2025 год., като 3 няма наложени дисциплинарни наказания за посочения период.

След превеждането му в Затвора с. *** от 02.03.2026 г. започват затруднения в общуването с останалите лишени от свобода. По повод оплакванията му в тази връзка, че останалите лишени от свобода се държат провокативно с него и създаване на неоправдан шум, по негово желание и с оглед улесняване на адаптацията и престоя му в Затвора с. *** е бил настанен в самостоятелно спално помещение. Настъпилата промяна в поведението и актуалното му психоемоционално състояние е наложило провеждане на психологична консултация от инспектор психолог при Затвора гр. ***. В психологичния доклад са отчетени повишена емоционална чувствителност, нисък праг на поносимост към определени външни стимули и повишена склонност към импулсивни реакции при преживяване на силно напрежение или субективно възприета провокация, включително и опасенията на самия С., че при загуба на самоконтрол би могъл да прояви агресивно поведение.

Същевременно при проведеното изследване с методиката ДТС не са установени повишени стойности по скалите за тревожност, депресия и стрес.

Със Заповед №137/22.06.2026 год. е освободен от полагане на доброволен труд като общ работник в Затвора с. *** поради психоемоционалното му състояние, възникнали конфликтни ситуации с други лишени от свобода и неспазване на вътрешния ред. След превеждането му в Затвора с. *** са му наложени шест дисциплинарни наказания във връзка отказ да излезе на задължителни мероприятия закуски, вечери, както и за физическа саморазправа с друг лишен от свобода.

Гореизложеното е установено от окръжния съд въз основа на представените и събрани доказателства, изискващи се в разпоредбата на чл.

439а от НПК. При тяхната преценка, правилно и законосъобразно е прието, че не са налице доказателства за поправянето на л. св. С..

Действително, както се твърди в частната жалба, са налице положителни констатации в периода на изтърпяване на наказанието в Затвора гр. ***, изразяващи се в полагане на труд, липса на дисциплинарни наказания, добро поведение и съвестно изпълнение на трудовите си задължения, за което е бил награден с „Писмена похвала“, като е налице и намаляване на риска от рецидив от 71 на 67 точки. Това обстоятелство е намерило място и в мотивите на определението на първата инстанция и е било подложено на преценка при обсъждане на всички доказателства по същество. Не се спори, че до момента на превеждането на лишения от свобода С. в Затвора с. *** /02.03.2026 год./ е била констатирана положителна промяна в поведението му. След този момент, в един кратък период, са започнали пререкания с други затворници и неспазване на вътрешния ред, санкционирани с шест броя дисциплинарни наказания и повишаване на оценката за риск от рецидив на от 67 на 72 точки.

Въззивната инстанция възприема изводите на окръжния съд, че „независимо от причината за извършване на нарушенията, те представляват нарушения на реда в затвора и са индиция за липса на постоянно положително поведение, констатирано непосредствено преди молбата за УПО, изготвена на 23.07.2026 4 г., представена на затворническата администрация на 27.07.2026 г. и постъпила на 31.07.2026 г. в окръжен съд Кюстендил, неокомплектована с необходимите документи по чл. 437, ал. 3 от НПК“. Неоснователни са възраженията на защитата, че се касае за поведение на л. св. С., в резултат на продължителния престой в затвора, тъй като този престой е в резултат на неговото поведение и наложено наказание, което следва да постигне своите цели за поправяне на осъденото лице, което очевидно не е постигнато. Не могат да бъдат споделени и възраженията в частната жалба, че тъй като се касае за „леки провинения, свързани с неспазване на правилника на затвора“ /отказ за излизане за закуска, обяд и вечеря/, същите не налагат извод за липсата на настъпила положителна промяна в поведението на осъдения. В представения доклад от Затвора ***, по повод настоящото производство, поведението на л. св. С. е било взето в предвид, както и характера на провиненията му, като е преценено че е налице неблагоприятна промяна именно в зоните „умения за мислене“ /затруднение при намирането на конструктивни решения в проблемни ситуации, недостатъчно предвиждане на последствията от собствените действия и повтаряемост на нарушенията въпреки проведените разговори, дадените указания и предприетите административни мерки – настаняване самостоятелно в спално помещение/ и „междуличностни проблеми“ /затруднения в общуването и адаптация към груповата среда, повишена чувствителност към поведението на останалите лишени от свобода, възприемане на действията им като провокативни, заявена готовност за конфронтационна реакция и реализирана проява на физическо насилие спрямо друг лишен от свобода/. При така изложеното, ОС – Кюстендил правилно и законосъобразно е възприел в обжалваното определение, че не може да се направи извод за наличие „за нагласи у осъдения за стриктно и отговорно поведение, и за водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда“.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5507c52b-653f-456c-a249-bc3b75a573bc