Решение № 110 от 24.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Разлог, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240101633 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у„Д.“№*, ч/з адв. Д.В.М. от АК-П., против „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у„А.М.“№*, б.0, в.А, а.О.20, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н..

Иска се съдът да приеме за установено по отношение в отношенията м/у страните, че сключения */09.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит, сключен с „Ф.Б.“ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.5 от Договор №*/09.03.2023 г., въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От приетия като писмено док-ство по делото Договор за потреб. кредит №*/09.03.2023 г. се установява, че м/у страните, по силата на който „Ф.Б.“ЕООД е предоставило на ищеца сумата от 4`200.00 лв. за срок от 18 месеца, при договорен ГПР от 49,66% и годишен лихвен процент (ГЛП) от 23,33%. Общата дължима сума по кредита е 5`670.00 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 4`200.00 лв. и договорна лихва от 1`470.00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 30.08.2024 г. В чл.4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 1`470.00 лв. и включва само възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената м/у страните възнаградителна лихва.

Съгласно чл.5 от Договора, кредитът е обезпечен с предоставено от M.B. поръчителство в полза на кредитодателя „Ф.Б.“ЕООД, договорено като задължително условие за предоставянето на кредитната сума.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

1

В тежест на ищеца С.С. е да докаже, при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, че м/у него и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по процесния Договор за кредит, както и че този договор е нищожен на заявените в ИМ правни основания, в т. ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Безспорно ответното дружество „Ф.Б.“ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени ч/з публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и §.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сключеният м/у ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна хар-ристика и съдържание е потреб. кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, и за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потреб. кредит е недействителен. Цитираните разпоредби са императивни за формата и съдържанието на договора за потреб. кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвижда че договорът за кредит трябва да съдържа год. процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на год. процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Целта на посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите вр. с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, год. процент на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти р-ра на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б..

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, год. процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като год. процент от общия размер на предоставения кредит. Същият не може да бъде по-висок от 5 пъти р-ра на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на Р.Б.. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на §.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потреб. кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нот. такси.

В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, 9-ти състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят. Год. процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.„ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен.

В настоящия случай в Договор за потреб. кредит №*/09.03.2023 г. е посочен процент на ГПР 2 от 49.66%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението на поръчителя M.B.. Това се установява от самото съдържание на Договора за кредит – чл.4 от Договора, а и изрично се признава от ответника с отговора за ИМ с твърдението, че разходът за възнаграждение по Договора за поръчителство не се включва в ГПР по Договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя M.B. съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по Договора за кредит. Неоснователно е възражението на ответника, че сключването на договора за поръчителство с M.B. не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като потребителят имал възможност да избере опция поръчителство от свой поръчител или този, предложен от кредитора. По делото се установява, че предоставянето на поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от 2 опции – „свой поръчител“ или „поръчител, посочен от кредитора“. В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на ИМ.

Следователно, предоставянето на поръчител е условие за сключването на договора.

Свързаните с това разходи е следвало да бъдат включени в ГПР, което в случая не е сторено.

Нарушена е императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор за потреб. кредит е недействителен.

Ето защо съдът намира че предявеният от ищеца против „Ф.Б.“ЕООД иск за прогласяване нищожността на Договор за потреб. кредит №*/09.03.2023 г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съд. разноски от 532.25 € с левова равностойност 1`041.00 лв. с ДДС, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потреб. кредит №*/09.03.2023 г., сключен м/у С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у„Д.“№* и „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у„А.М.“№*, б.0, в.А, а.О.20, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у„А.М.“№*, б.0, в.А, а.О.20, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., да заплати на С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у„Д.“№*, сумата от 532.25 € разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Разлог, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240101633 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у„Д.“№*, ч/з адв. Д.В.М. от АК-П., против „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у„А.М.“№*, б.0, в.А, а.О.20, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н..

Иска се съдът да приеме за установено по отношение в отношенията м/у страните, че сключения */09.03.2023 г. за предоставяне на потреб. кредит, сключен с „Ф.Б.“ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.5 от Договор №*/09.03.2023 г., въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От приетия като писмено док-ство по делото Договор за потреб. кредит №*/09.03.2023 г. се установява, че м/у страните, по силата на който „Ф.Б.“ЕООД е предоставило на ищеца сумата от 4`200.00 лв. за срок от 18 месеца, при договорен ГПР от 49,66% и годишен лихвен процент (ГЛП) от 23,33%. Общата дължима сума по кредита е 5`670.00 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 4`200.00 лв. и договорна лихва от 1`470.00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 30.08.2024 г. В чл.4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 1`470.00 лв. и включва само възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената м/у страните възнаградителна лихва.

Съгласно чл.5 от Договора, кредитът е обезпечен с предоставено от M.B. поръчителство в полза на кредитодателя „Ф.Б.“ЕООД, договорено като задължително условие за предоставянето на кредитната сума.