Решение № 15051 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15051 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110152013 по описа за 2024 година

-

-

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Ц. Х. с ЕГН:**********, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4336,78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 10, находящ се в ..., за периода периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.г., както и на сумата 36.93 лева – цена на осъщественото дялово разпределение за периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 14.08.2023г., до окончателното изплащане. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 616.21 лева– лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 5.09.2021г. до 03.08.2023г.., както и на сумата 7,64 лева– лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г. до 03.08.2023г.;

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 45609/2023г., по описа на СРС, 162 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията като погасена чрез плащане след получаване на препис от исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 27.07.2003г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 09.09.2003г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този 1 отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 03.06.2007г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Видно от представения по делото нотариален № 101, том IV, дело № 1752 от 18.02.1988г. нотариус при Софийския районен съд - Хр. Б., процесният имот е бил собственост на Л.К. Х., починал на 27.06.2004г. и оставил за свой законен наследник дъщеря си С. Ц. Х., за което обстоятелство е приложено удостоверение за наследници. Предвид преминаване на имота по наследствено правоприемство в собственост на ответницата по делото /чл.5, ал.1 от Закона за наследството/, то С. Ц. Х. се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са е страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Неоснователни са доводите на ответниците, че нямат договорно правоотношение с ищеца, доколкото не са поръчвали доставката на топлинна енергия, който аргумент мотивират с разпоредбата на чл.62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По така поставения въпрос вече е постановено ТР № 2/2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС /задължително за прилагане от съдилищата/, с което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост /СЕС/, разпоредбите на Закона за енергетиката се прилагат и не противоречат на чл.62 вр.§ 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като собственикът на обект в СЕС е обвързан от предходните решения на Общото събрание на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа и за избор на фирма за дялово разпределение, съответно е потребител на топлинна енергия, щом сградата е топлофицирана и няма изрично последващо решение на ОС на собствениците за прекратяване на топлоподаването по чл.153, ал.2 ЗЕ. Ако собствениците в сграда-етажна собственост, не желаят да ползват топлинна енергия, могат да преустановят правоотношенията си с „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ след взето с квалифицирано мнозинство решение на етажните собственици в този смисъл. В настоящия случай не се твърди и не се установи наличието на такова решение.

Не намира опора в представените доказателства и твърдението, че не е доказана собствеността по отношение на процесния имот с представения по делото нотариален акт.

Спорно по делото е реалното количество доставена до имота теплоенергия и нейната цена, както и правото на ищеца да претендира плащане на цената за осъщественото от третото лице помагач дялово разпределение. За изясняване на тези въпроси са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания. Отразено е обстоятелството, че за имота е начислена енергия по данни от пет отоплителни тела, както и за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения са: 4336,78лева– главница за доставена топлинна енергия, за 2 периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 43,08 лева– главница за осъществено дялово разпределение, за периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г.; 589,24 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2021г. до 03.08.2023г., както и 7.64 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.10.2020г. до 03.08.2023г., като началният момент на забавата е съобразен с определените в приложимите ОУ на ищеца срокове за плащане на месечните задължения. Не е установено плащане на тези суми от ответника.

Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност:

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.

Ето защо вземанията на ищеца, падежирали преди 14.08.2023г.., са погасени по давност. Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.05.2020г. са погасени по давност. Видно от заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, посочените вземания са в размер на 15.94 лева, дължими по изравнителна сметка, както и 3,19лева - размерът на законната лихва върху главницата , представляваща стойността на начислената топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.05.2020г.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява частично доказана по основание и размер за сумата до 4951.46 лв., с оглед което следва да бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 4997,56 лв.

По разноските

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 1023.23 лв. за заплащане на държавна такса и особен представител в настоящото производство, както и сумата в общ размер на 800 лв., платими за изготвяне на съдебно3 счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55067c90-b96e-428a-b71a-7b6b094ed618