Определение № 552 от 29.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Ловеч, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600585 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия Окръжен съд/ЛОС/ е образувано ВЧНД № 585/2026 г. въз основа на частна жалба от адвокат Д. З., в която сочи,че в предвидения срок по чл.342, ал.1 от НПК депозира настоящата частна жалба, срещу „Протоколно Определение „/понятие не съществуващо в българския процесуален закон -НПК/ на РС-Ловеч Рег.№ 959/26г от 06.10.2026г /дата с КЕП 06.10.2026г / по НОХД №452/2026 г. по описа на РС-Ловеч.

За процесуална яснота,приема,че следва да уточни, че в систематичното място в НПК съдебните актове/присъди,, решения , определения и разпореждания / са регламентиране с разпоредбите на чл. 32 , ал..7 /относно форма/ и чл. 34 от НПК , /относно съдържание/Самият протокол от проведено съдебно разпоредително заседание - какъвто е в настоящия случая - официалния удостоверителен документ от 06.10.2026г прикачен в ЕПЕП по настоящето дело . НОХД № 452/2026г на PC - Ловеч е с характер на писмено доказателствено средство по смисъла на чл.127 от НПК, съставен съгл.чл 311 от НПК и с доказателствена сила и значение , съгл.чл.

131 от НПК.

В конкретния писмен официален документ - протокол от проведено разпоредително заседание се съдържат реквизити които „частично" отговаря 1 като форма и съдържание на писмено доказателствено средство - протокол , но по никакъв начин не покрива изискванията за съдебен акт - Определение отговарящо по форма и съдържание по реда на чл.34 от НПК.

Протоколът от проведеното заседание на 06.10.2026г е с начален час 14.00 часа и краен час 15.45 ч на заседанието.

Обосновава се извода че на страните е обявен неподписан съдебен акт по реда на чл. 33 ал.7 , чл. 34 и чл. 311 ал.2 от НП

Самият протокол - определение е подписан с КЕП и прикачен в ЕПЕП в 16.23.55 ч т.е след като е обявен в съдебно заседание , прочетен на страните и приключен протокола- близо час по късно!

„Произнесен е абсолютно незаконносъобразен съдебен акт наименуван в началната му част протокол . а в заключителната -определение, който освен пороците при изготвянае на обвинителният акт /който дори не е и качен в ЕПЕП по делото / допълнително затруднява страните при осъщетвяване правата на защита.

Същият освен че е незаконосъобразен и неправилен, не отговаря и на изискванията на чл. 360 а от глава 18 а от ЗСВ , както и на основният принцип за публичност и прозрачност на актовете на органите на правосъдието съгл.чл.5 ал.2 от ЗСВ -„Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони".

Подписването на съдебен протокол след работно време е допустимо /независимо колко ненужни подписа са положени върху него- подписите на съдебните заседатели нямат място върху този документ , съгласно НПК / , но задължителното полагане на подписи /електронни или на хартиен носител , когато Закона го изисква / върху съдебен акт , следва да предхожда като време обявяването му на страните в публично съдебно заседание!

В тази насока освен цитираните по горе материални и процесуални текстове от НПК и ЗСВ е и константната практика , най вече на ВКС :

Преди да са подписани от всички членове на съдебния състав присъдата, решението и определението не могат да породят присъщите им правни последици. Те нямат качеството на съдебен акт, а липсата на подпис на някой от членовете на състава на съда, без значение какви са причините за това, не 2 дава възможност да се направи извод, че актът е постановен от законен състав.

Решение № 60158 от 05.10.2021 г. по н. д. № 608 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение

Неполагането на подпис върху присъдата, решението или определението всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е абсолютно основание за отмяна на неподписания съдебен акт. Решение № 60158 от 05.10.2021 г. по н. д. № 608 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3то нак. отделение,.

Неправилността на протокола - определението се състои и в незаконосъобразно посочване на срока за обжалване на същото , а именно че същият тече от деня на заседанието - което е в противоречие с чл. 183 ал.2 от НПК / Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

Изписването в Обвинителният акт на неразбираеми за страните символи и съкращения и то особено в диспозитивната му част „алт" „пр" редакции на ДВ с многоточия , поражда двусмислици и съществени затруднения на правото на защита на подсъдимото лице.

Обвинителният акт е единство между уводна , обстоятелствена част и диспозитив , като най - вече диспозитива следва да е ясен , точен и разбираем както текстово , така и цифрово .-квалификационно , имайки предвид че същият се чете и от хора без юридическо образование , а в голям брой случай дори неграмотни!

Отказа на съда да приема че е налице основание за връщане противоречи както на РТ 2/2022 г на ОСНК- т 1 и т 4.2 , като съгл. т 3 , допуснатите нарушения при изготвяне на обвинителният акт се отстраняват чрез законосъобразно преповтаряне извършване

В тази насока е и последователната и непротиворечива практика на ВКС , относно приложението на чл. 246 ал.2 от НПК - липсва ясна и разбираема квалификация както текстово , така и цифрово, отразявайки нарушените материални - правни норми от НК и ЗКОВВПИ.

Приема,че обвинението очертава предмета на доказване и е пряко свързано с правото на защита. Решение № 281 от 10.05.2024 г. по н. д. № 319 / 2024 г. на Върховен касационен съд. 1-во нак. Отделение.

3

При липса на изискуемата в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК информация за подсъдимия е невъзможно той да разбере в извършването (или пропускането) на кои действия е обвинен и как те се съотнасят към повдигнатото му обвинение.

Решение № 449 от 19.09.2024 г. по н. д. № 1066 / 2023 г. на Върховен касационен съд. 1 -во нак. Отделение. Задължителната съдебна практика /ТР №2/2002 г. ОСНК на ВКС/ е изяснила стандарта, на който следва да отговаря обвинителният акт, за да е процесуално годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението и да информира дееца в достатъчна степен за същото, за да обезпечи ефективната си защита. Решение № 212 от 04.04.2024 г. по н. д. № 1046 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение Заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на акта, името и длъжността на съставителя, и негов подпис.

Решение № 96 от 26.02.2024 г. по н. д. № 319 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение

Съдът в Страсбург последователно напомня също, че в наказателнопроцесуален аспект изискването за пълна и подробна информация относно повдигнатите обвинения и съответната законова квалификация, която съдът може да възприеме по същество, са необходимо условие да се приеме, че процесът е справедлив. Решение № 102 от 13.12.2021 г. по н. д. № 236 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение

Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно Формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза.

4

Решение № 188 от 28.06.2021 г. по н. д. № 781 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение

Сочи,че обжалваното от него определение, касаещо проведеното Разпоредително заседание по реда на чл.248, ал.1, т.1- 8 от НПК, счита за неправилно и незаконосъобразно, и като такова моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/, да бъде отменено, с оглед правомощията на съда по чл.345, ал.2 от НПК.

Описаните по-горе нарушения са довели до нарушение на основен принцип в чл. 15 ал.1- 3 от НПК при проведеното разпоредително заседание.

В хода на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила , довели до ограничаване правата на страните - обвиняеми и защитник /чл.55 ал.1 и чл.99 ал.1 от НПК/изразяващи все в неправилна и най - вече неясна и неразбираема квалификация ,в постановлението за привличане на подсъдимия като обвиняем и в последствие диспозитива/заключителната част / на изготвения и липсващ в ЕПЕП обвинителен акт.

Друго нарушение , което първоинстанционният съд не е установил като допуснато е провеждането на разследването , в нарушение на правилото на чл.

16 ал. 1 и 2 от ЗМВР.По досъдебното производство липсва изискуемия протокол за случаен избор на разследващ полицай.

Горното обстоятелство е довело до нарушаване на основни принципи на НПК-чл. 9 , 13 и 15 от НПК.

Липсата на изискуемата от Закона форма за определяне на разследващ полицай , при спазване на правилата за случайното разпределение на делата, регламентирани и в чл. 9 от НПК, чл. 9 ал.1 и 2 от ЗСВ и чл. 16 ал.2 от ЗМВР лишава всяко едно обвинено лице от правото на безпристраснно и независимо разследване./по аналогията на чл. 6 от ЕКЗПЧОС/

Чл.6 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив съдебен процес в гражданските и наказателните дела, както и при административно-правните производства, при които се засягат граждански права и отношения. Чл.6 е една от най-важните разпоредби на Конвенцията и "отразява фундаменталния принцип на върховенството на Закона". Именно правото на справедлив и публичен съдебен процес е гаранция за защитата на всички останали права и 5 свободи, регламентирани от ЕКЗПЧОС - в Част I.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в частната жалба и мотивите на РС- Ловеч /РС/,приема същата за подадена в законно установения срок,разгледана по същество въззивната инстанция приема за неоснователна, поради което и следва да бъде потвърдено определението на РС като обосновано и законосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С Определение №269/18.05.2026 год. на ВКС по НЧД №443/2026 год., с което на основание чл.43, т.3 от НПК ВКС е изпратил НОХД №278/2024 год. по описа на РС - Троян за разглеждане от РС Ловеч.

С определение на РС-Ловеч Рег.№ 959/26г от 06.10.2026г /дата с КЕП 06.10.2026г / по НОХД №452/2026 г. по описа на РС-Ловеч е оставил без уважение направеното искане от защитника –адвокат Д.З. на подсъдимия В. Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на Районна Прокуратура-Ловеч поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ,довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,като неоснователно.

Следва да бъде посочено,че в процесната частна жалба защитника на въззивника-адвокат Д. З. е посочил,че подава същата като процесуален представител на В.Д. З., въпреки че обвиняем по НОХдело №452/2026г. на РСЛовеч е В. В. Т..В смисъл,че възраженията в жалбата касаят обвинението на В.

В. Т. по внесения обвинителен акт,поради което и въззивната инстанция приема,че следва да се произнесе по същество на същите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въззивната инстанция приема,че обосновано РС е посочил,че направеното от защитника възражение за допуснато на ДП отстранимо 6 съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, изразяващо се в използването при изписването на обвинителния акт на съкращението „предл." вместо цялостното изписване на думата „предложение" и на съкращението „алт.", вместо цялостното изписване на думата