Решение № 1160 от 10.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20221110212077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Й. П. срещу Наказателно постановление № 22-4332-001204 от 17.02.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ левА.

2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата се сочи, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че наказващ орган неправилно е възприел и описал фактическа обстановкА. Излагат се доводи за процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Излагат се алтернативни доводи за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното НП и отнемането на СУМПС.

В съдебно заседание, жалбоподателя е редовно уведомен, не се явява, изпраща процесуален представител адв. Д./ с пълномощно по делото/. Заявява, че не е доказано с категоричност авторство на деяние от страна на жалбоподател. Намира, че са налице нарушения на процесуалните правилА. Излага се алтернативно искане за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на направени по делото разноски. Прилага 1 писмени бележки.

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.Не взема становище по жалбата, представя : протокол за ПТП, докладна записка, протокол за доброволно предаване, справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление, както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление.

Показанията на свидетеля Й. са обективни, последователи и логични и намират опора в останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно свидетелят Й. е изготвил докладна записка, след като е бил изпратен от ОДЧ, след подаден сигнал от страна на св.А..

От показанията на св.А. се установяват факти относими към изясняване на фактическа обстановка по делото. Описва притежаван от нето мотоциклет и място на паркиране.

Заявява, че когато отишъл установил по него повреди, за което сигнализирал на тел.112.

Показанията на този свидетел относно тези факти намират подкрепа в показанията на св. Й. посетил местопроизшествието и съставил за горното обстоятелство Докладна записка, както и от заключението на изготвената по делото съдебто техническа експертизА.

Съдът кредитира изцяло и представените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са обективни и съществено допринасят за изясняване на релевантната фактология. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В издаденото НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в 2 степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитавА.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

В тежест на административно - наказващия орган като субект на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.

По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ал. 2 на посочената норма регламентира, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съобразно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки л. А. Ленд Ровер с рег. № ***, при движението си назад в района на бензиностанция „ОМВ“, находяща се на кръстовощите на бул.Климент Охридски и бул.Г.М.Димитров не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство вследствие на което причинил ПТП, като блъска паркиран върху тротоара мотоциклет. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП от 27.10.2021. В тази насока от съществено значение са и показанията на свидетел Й.-посетил местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП-то и установил последиците от същото, на св. А. собственик на увреденото МПС, приложен по делото с протокол за доброволно предаване 1 бр.СD /запис от охранителна камера на бензиностанция“ОМВ“/, както и заключение на изготвена по делото техническа експертизА.

Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата е възникнало ПТП, което е било причинено от жалбоподателя, при управление на л. А. Ленд Ровер с рег. № ***. При предявяване на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателя не е отразил възражения, че не е управлявал МПС на визираната дата и час. Напротив заявил е, че след ПТП-то се огледал, изправил мотора и след като предположил, че по него няма щети отишъл до близката пицария.

Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са 3 отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищатА.

Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на т. 30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителнА. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при извършената маневра и да причини ПТП. Административно-наказващият орган е наложил законосъобразно глобата в размер на минималния предвиден в закона, за нарушението по пункт първи и в този смисъл в тази част НП следва да бъде потвърдено.

По отношение, описаното в пункт втори нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДВП, съдът установи следното:

Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От показанията на свидетели Й./посетил ПТП-то и изготвил Докладна записка / и св.

А./собственик на мотоциклета/ безспорно се установява, че водачът на л. А. Ленд Ровер с рег. № ***, след ПТП е напуснал мястото на произшествието и не е останал на място.

4

Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В хода на съдебно следствие и с оглед служебното начало в наказателното производство, съдът у назначил съдебно техническа експертиза на запис от охранителна камера на бензиностанция „ОМВ“, предадена с протокол за доброволно предаване от дата 04.11.2021г.

От заключението на вещото лице се установява, че нарушението е извършено на дата 27.10.2021г. и съдържа данни в интервала 15:54-15:59 часА. Информацията от CD е пренесена на хартиен носител със приложени снимкови материали касаещи конкретното деяние. От записа се наблюдава задния рег.номер на л.А. ***, който започва движението си на заден ход с посока към свободно парко място . При спиране на автомобила блъска със задната си част покрит обект/ мотоциклет собственост на св.А./ паркиран в тревните площи/, който пада настрани. Жалбоподател излиза от автомобила, отива до падналия мотоциклет и го повдига, след което се отдалечавА. В пледоарията си процесуалния представител на жалбоподател, заявява, че мотоциклета е бил на тротоара, с което реално не оспорва управлението на л. А. Ленд Ровер с рег. № **** от страна на жалбоподател.

В случая е наложена санкция в размер над минималния, както за глобата -100 лв., така и за "лишаване от право да управлява МПС"- 1 месецА. Съдът намира, че адекватно в случая е налагане на предвидените кумулативни наказания в размера към предвиден минимума за всяко.