Решение № 17189 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17189 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110146171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. К. срещу „ЕОС .“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3503 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит, поради погасяването й по давност. Ищецът твърди, че при издадена справка за кредитна задлъжнялост установил, че дължи на „ЕОС .“ ЕООД сумата от 3503 лв., като до настоящия момент спрямо него не били предприемани действия по принудително изпълнение.

Сочи, че нямал информация относно произхода на задължението и първоначалния кредитор. Според справката от ЦКР дължал на ответника вземане по кредит № EOSDP../23.07.2009 г. Счита, че към 23.07.2024 г. задължението му към ответника е погасено по давност. Твърди, че отбелязването на това задължение в ЦКР на БНБ го дефинирало като нередовен платец и длъжник, което го поставяло в невъзможност да тегли банков кредит, който му бил нужен. В тази връзка, обосновава правния си интерес от търсената защита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането му към ответника в размер на 3503 лв. е погасено по давност, както и да задължи дружеството да подаде информация за заличаването му от регистъра на ЦКР на БНБ. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Излага доводи, че на 07.09.2004 г. ищецът сключил договор за потребителски кредит с „Банка Хеброс“ АД, с текущо наименование – „Уникредит Булбанк“ АД, вземанията по който били прехвърлени на „ЕОС .“ ЕООД по силата на сключен договор за цесия от 23.07.2009 г. Оспорва правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Твърди, че не оспорва погасяването на вземането по давност, както и че от страна на ищеца не била отправена покана за отписване на задължението му от ЦКР поради погасяване по давност, съгласно чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, евентуално признава същия за основателен. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за разноски следва да бъде разпределена по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Ответникът твърди, че действително е титуляр на процесното вземане, като сочи, че погасяването му по давност не е пречка същото да бъде претендирано извънсъдебно. Съдът намира, че с оглед становището на ответника, то за ищеца е налице правен интерес да упражни правото си по съдебен път да бъде приложен институтът на погасителната давност.

С определението от 06.04.2026г. съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелствата, че прехвърленото в полза на „ЕОС .“ ЕООД вземане с договор за цесия от 23.07.2009 г., за сумата от 3503 лв., предмет на сключен 2 на 07.09.2004 г. договор за потребителски кредит между „Банка Хеброс“ АД, с текущо наименование „Уникредит Булбанк“ АД, и И. С. К., е погасено по давност.

При липса на спор между страните, че вземанията са погасени по давност, то предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, поради което не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК. Съдът намира направеното възражение за основателно. В съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 2807/08.10.2025 г. по ч. т. д. № 1477/25 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 1220/5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК и определение № 2367/15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на I г. о . , определение № 71/21.01.2014 г. по ч. т. д. № 17/2014 г. на III г. о., и определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г. о., е прието, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ответникът не трябва да понася съдебните разноски, когато неговото извънсъдебно поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК . Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, поради което то може да се релевира само когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение. В този смисъл, това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно. Дори и при прекратено изпълнително дело – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради настъпила перемпция/, когато кредиторът притежава изпълнителен лист, той винаги го овластява да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. В този смисъл, за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо 3 право чрез помощта на държавната принуда, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора. За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР № 2/4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника /преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство/, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице /арг. чл. 429, ал. 1 ГПК/, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на тези притезания. В случай че впоследствие, след предаването му на длъжника, кредиторът поиска издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, длъжникът ще може да му противопостави всички възражения и оспорвания, вкл. и че първообразният изпълнителен лист не е изгубен или унищожен, а доброволно е предаден от кредитора /взискателя/ на длъжника като доказателство, че изпълняемото право или процесуалното право за принудителното му удовлетворяване с помощта на държавната принуда е погасено /чл. 409, ал. 3 ГПК/. В настоящия случай не се установява ответникът да разполага с изпълнителен лист, нито да е предприемал действия за извънсъдебно събиране на вземанията, което се признава от ищеца в исковата молба.

С оглед изложеното, сторените от ищеца разноски не следва да бъдат възлагани на ответника.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от И. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .. чрез пълномощника адв. Т. Т., срещу „ЕОС .” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „.., че И. С. К. не дължи на „ЕОС .” ЕООД 4 сумата от 3503 лв., представляваща, задължения към „Банка Хеброс“ АД/“Уникредит Булбанк“ АД/ по договор за кредит от 07.09.2004г., прехвърлени на „ЕОС .” ЕООД с договор за цесия от 23.07.2009г., поради изтекла погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5