Решение № 12464 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12464 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110124133 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК *************, срещу С. И. Х. ЕГН **********, гр.София, ********* с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 185,29 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 304,32 лева (триста и четири лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г., 24,28лева (двадесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,55 лева (пет лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№********** г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабден имот: ресторант, находящ се в *************, инсталация ***************, ID: **********.

Ищецът твърди, че Между С. И. Х. и “ТС” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана страна на ищеца поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Сочи се, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн, ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С 1 оглед изложеното и по силата на нормативните актове, С. И. Х. е потребител на ТЕ и за него важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ТС” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет.

С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Поддържа се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „ТС” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06,03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на С.

И. Х., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сума по фактурата – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че С. И. Х. е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ,.

Сочи, се че е изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1,т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -м.12.2022г. дом.12.2023г. за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „ТС сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, като се поддържа, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът излага доводи, че не е потребявал топлинна енергия за имота и в него не е 2 доставяна топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за БГВ за процесния период.

Ответникът не спори, че е придобил съм собствеността върху имота на 16.11.2022 г. на публична продан като Владението е предадено на НК от ЧСИ СЯ на 16.11.2022 г. с приемопредавателен протокол от същата дата, който НК предал на ответника в същия ден. Сочи се, за периода е било невъзможно ползването на ТЕ и БГВ, съответно такИ. не са били ползвани, поради изключително лошото състояние на имота, в който всички инсталации, вкл. тръби за парно, топла и студена вода, електрическа енергия и т.н. са били абсолютно разрушени и неизползваеми.

Твърди се, че на 11.05.2023 г., в присъствие на ответника е извършен първият отчет от ТС, на която техниците констатирали, че имотът е необитаем и не се ползва, че радиаторите ги няма, тръбите са затапени.

На 15.09.2023 г. след заявка, били монтирани водомери от третото лице помагач – „ТС *“, като крановете за вода при пускането още за проба били спрени веднага, тъй като служителите на ТС констатирали, че тръбите са корозирали и спукани, като в момента на пускане на водата от тях изригна гейзер вода. За това свидетел, бе служителя на ТС - ПЯМ и служител в първо име З.

Излагат се доводи за липса на облигационна връзка. Сочи се, че в имота не е потребена БГВ, липсват уреди за измерване, както и работеща водопроводна инсталация, а консумацията е начислявана на така наречената „база“, тоест не е реално потребеното количество БГВ.

Ответникът оспорва начисляването на консумация за топла вода „на база“. Излагат се доводи, че на база следва да се начислява консумация, когато до 30.08 на съответната година не е осигурен достъп. За отоплителния сезон 2022/2023 г., крайната дата за осигуряване на достъп и възражения е 30.08.2022 г., а ответникът е придобил имота на 16.11.2022 г., след тази дата и за него е било обективно невъзможно да подаде възражения или осигуря достъп за отчети, за констатации и т.н. За отоплителния сезон 2023/2024 г., тази дата е 30.08.2023 г., и достъп е осигурен на 11.05.2023 г. за констатация, че имота е необитаем, че няма радиатори, че тръбите са затапени, че няма водомери и че тръбите са изгнили, както и е подадена заявка за нови водомери на 31.07.2023г., които били поставени на 15.09.2023 г.

Излагат се доводи, че приложена разпечатка с номера на фактури, не удовлетворява изискването на доказването на тези фактури и страната, която се позовава на такИ. счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни но смисъла на чл. 182 ГПК.

Оспорва се дължимостта на претендираната в исковата молба сума за дялово разпределение на топлинна енергия, предвид липсата на доставена топлинна енергия, липса на нужда от услугата топлинно счетоводство и непредоставянето на такава Излагат се доводи за наличие на неравноправни клаузи в общите условия.

Оспорват се исковете за лихви, предвид неоснователността на главните искове.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 25.03.2025 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. И. Х. за сумите: 1 185,29 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 304,32 лева (триста и четири лева 3 и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г., 24,28лева (двадесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,55 лева (пет лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г. Сумите се претендират като такИ., с които длъжникът неоснователно се е обогатил поради липсата на облигационно правоотношение в процесния период С разпореждане от 01.04.2025 г. по ч. гр. д. № ********** г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 30.39 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Не е спорно, а и от представения по делото ****************

С Нотариален а******************

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС *“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната станция топлозахранва вход 1 в процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.