Решение № 449 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 270001/24.11.2022г. по регистратурата на ВРС подадена от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу решение № 260431/11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 16307/2020г., в частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Н. Г. да заплати сумата от 5000 лева - обезщетение за ползването на ид.ч. от самостоятелен обект с ид. ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр. Варна, район „П.“, ул. „Ц.“ *** за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г., както и сумата от 800 лева – сбор от мораторните лихви върху всяка дължима месечна сума за посочения период начислена от датата на дължимостта й до 03.02.2022г., както и законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса по разгледаните искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 250 лева.

Въззивникът – М. Х. оспорва решението в обжалваните му части с твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага, че по делото са установени елементите от фактическия състав на предявената искова претенция по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно наличието на съсобственост при равни квоти с ответницата по 1 отношение на имота с ид. ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, наличието на нот.покана до ответника Т. Г. от 03.07.2020г., с която последната е поканена да участва при уреждането на наследствените им правоотношения, както и да заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот, както и фактическо пречене от страна на ответницата жалбоподателката да ползва съсобствения имот. Счита, че предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС и обусловеният от него иск по чл.86 от ЗЗД е основателен и по тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Т. Н. Г., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не оспорва, че между страните е налице съсобственост по отношение на процесния имот на ул.“Ц.“ бл.9 в гр.Варна, както и че на 19.07.2020г. е получена нот.покана от М. Х., но счита че същата е имала за цел единствено прекратяване на съсобствеността между двете по отношение на наследствените им имоти. Посочва, че жалбоподателката не е правила опити да ползва по какъвто и да било начин собствената си част от процесния апартамент нито преди, нито след изпращане на нот.покана. Напротив излага, че М. Х. не е посещавала имота, не е демонстрирала желание да го ползва, не е претендирала получаване на ключове, а единствено заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Моли решението на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Н. Х. срещу Т. Н. Г. иск за делба на съсобствени недвижими имоти. С влязло в законна сила решение е допусната делба на жилище в гр.Варна, ж.к. „П.“, *** с ид. ********** по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 58,52 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и на жилище в гр.Варна, ул. „Ц.“, ***, с ид. ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 87,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 46 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при равни квоти от по ½ ид.част между съсобствениците.

Във втората фаза на делбеното производство М. Х. е предявила за съвместно разглеждане искане по сметки за осъждане на ответницата Т. Г. да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствените и ид.ч. от самостоятелен обект с ид. ********** по Кадастралната карта за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от депозиране на искането до окончателното заплащане, както и сумата от 800 лева представляваща сбор от лихвите за забава върху 2 върху всяко месечно вземане за обезщетение начислено за периода от дължимостта й до 03.02.2022г.

Твърденията на ищцата са, че ответницата ползва еднолично съсобствения имот на ул.“Ц.“ бл.9, с което я лишава от възможността също да го ползва съобразно правата си.

Ответницата Т. Г. оспорва облигационната претенция на ищцата като неоснователна.

Признава, че е била поканена с нотариална покана от 03.07.2020г., получена на 19.07.2020г. да заплаща на ищцата обезщетение в размер на по 330 лева месечно за лишаване от ползването на имота. Твърди обаче, че не е ограничавала ищцата във възможността й да го ползва, а отделно от това оспорва размера на претенцията като счита, че е завишен. В условията на евентуалност счита, че обезщетение би било дължимо от момента на получаване на поканата, т.е от 19.07.2020г.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ВРС постановено на 11.11.2022г. по гр.д.№ 16307/2020г., в частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за присъждане на ищеца на обезщетение за ползите, от които е лишен в следствие на едноличното ползване от ответника Т. Г. на собствените му 1/2 ид.части от процесния имот – жилище с ид.

********** по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр. Варна, район „П.“, ул. „Ц.“ *** за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г.

Исковата претенция се явява процесуално допустима с оглед установената с решението по първата фаза на делбата съсобственост между страните по отношение на имота и твърденията, че той се ползва еднолично от ответника, с което ищецът се лишава от ползите от общата вещ.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се установява, че когато общата вещ се ползва изцяло от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Следователно основателността на предявения иск предполага установяване по делото на няколко кумулативно свързани елемента – наличие на съсобственост между страните по отношение на общата вещ и ползване на вещта от един или няколко съсобственици в повече от своята идеална част, с което се създава пречка другите съсобственици също да ползват вещта съобразно правата си. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква още едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал.

2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Тежестта да установи едноличното ползване на имота, респективно лишаването от ползване и изпратената покана до ползващият съсобственик е 3 изцяло на ищеца.

По делото е представена нотариална покана изпратена от М. Х. до Т. Г. на 03.07.2020г. и получена от адресата на 19.07.2020г., с която последната е поканена на разговор /на 04.08.2020г./ за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствеността им в апартамент № 46 находящ се в гр.Варна ул. „Ц.“, *** и апартамент № 52 находящ се в ж.к.“П.“ бл.1, вх.Б, ет.5. Посочено е, че Т. Г. ползва изцяло съсобствения апартамент № 46, с което възпрепятства ищцата да полза собствените си идеални части от него. Във връзка с горното Т. Г. е поканена да заплаща месечен наем в размер на 330 лева за ползваните от нея собствени на ищцата ид.части от имота.

От представеният констативен протокол от 04.08.2020г. е видно, че между страните се е провела среща пред нотариус, в която М. Х. е заявила повторно желанието си да и бъде осигурен достъп до апартамента на ул.“Ц.“№ 9. Т. Г. е заявила, че до 11.08.2020г. не може да осигури достъп до имота и е пожелала провеждането на нова срещна на 11.08.2020г.

За втората проведена среща между страните на 11.08.2020г. също е съставен констативен протокол от нотариус М.Б., по време на която ответницата Г., след като е отхвърлила предложението за доброволно поделяне на съсобствеността им е поискала насрочването на нова среща на 25.08.2020г. М. Х. е отказала провеждането на такава и отново е подновила поканата до сестра си да и заплаща наем за ползването на собствената й ид.част от апартамента на ул.“Ц.“ № 9 считано от получаване на поканата, като е заявила желание да и бъдат върнати находящите се в имота лични вещи. В отговор на това Т. Г. е заявила, че в ползвания от нея апартамент няма лични вещи на сестра й.

По делото е проведена Съдебно-оценителна експертиза, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Ш.Х., от заключението на която се установява, че средният пазарен наем за целият апартамент за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г. е в размер на 10000 лева, т.е за частта на ищцата е 5000 лева. Лихвата за забава е изчислена в размер на 800 лева начислена за същия период.

В хода на производството за събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Х. – съпруг на ищцата както и Л.И. – син на ответницата.

Първият посочва, че от 2019г. съпругата му М. няма достъп до апартамента на ул.“Ц.“, няма ключ за него и не е получавала ключ или достъп до апартамента от другата съделителка – Т.

Г.. Посочва, че приживе на родителите на страните не са искали ключове, тъй като те и ответницата са живеели в общо домакинство в това жилище.

Свидетелят И. посочва, че в имотът на ул.“Ц.“ живеела от малка майка му Т. и не му е известно леля му да го е посещавала и да е имала претенции за ползването му още приживе на техните родители. Посочва, че не му е известно М. да е предявявала претенции по отношение на този имот, нито пък майка му да се е противопоставяла на подобно ползване от страна на сестра си. Излага, че не е бил търсен от леля си, за да бъде осигурен достъп до имота. Сметките за жилището се плащали от Т., тъй като тя живеела в това жилище заедно с малкия си син.

4

Съдът на база съвкупния анализ на събраните по делото доказателства намира за установено, че действително ищцата по иска М. Х. е била лишена от ответницата от правото да ползва притежаваните от нея ид.части от съсобствения имот – апартамент на ул.“Ц.“ № 9 в гр.Варна.

Не се спори между страните, че за процесния период ищцата не е ползвала фактически жилището на ул.“Ц.“, в което след смъртта на общите им наследодатели е продължила да живее ответницата, заедно с децата си. Горното се установява с показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които макар съдът да цени по реда на чл.172 от ГПК като произходящи от лица в съпружеска и родствена връзка със страните по спора, намира че безпротиворечиво установяват това обстоятелство. По какви причини ищцата не е ползвала и/или не е заявявала желание да ползва процесния имот до датата на изпращане на нотариалната покана през м.07.2020г. е ирелевантно за спора, доколкото претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е допустима едва от този момент.