Решение № 85 от 12.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500061 по описа за 2022 година

Делото е образувано по повод въззивната жалба на С. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Я. чрез своя баща С.Г. и чрез процесуалния си представител–адвокат против Решение №100 от 09.12.2021г. постановено по гр.д.№108/21г. на ОС-Ямбол. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв.–обезщетение за причинените неимуществени вреди, понесени от ищцата Г. вследствие смъртта на дядо и– С. Г.. Безспорно е доказано по делото, че ищцатавъззивник се включва в кръга на лицата, които имат право на обезщетение съобразно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Според въззивната страна от показанията на свидетелите Р. Г., А. Т. и В. Д. се установяват близки връзки между ищцата – въззивник и починалия и дядо–съществувала е между тях трайна и дълбока емоционална връзка която според страната е надхвърляла обичайната за този вид родствени отношения. Поради и тази близка връзка понастоящем тя не може да приеме смъртта му. Според страната първоинстанционният съд не е взел предвид редица факти – съвместното съжителство на ищцата с дядо и, че той се е грижел за нея и е участвал активно в отглеждането и. Решението на ОС–Ямбол е постановено в отклонение на ТР №1– в случая поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между дядо и внучка е станала толкова силна, че смъртта на 1 дядото е причинила на внучката морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Страната се позовава и на чл.2 §1 б.“а“ от Директива 2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпленията и за замяна на рамковото решение на Съвета понятието „жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат смъртта на това лице. В чл.2 §1 б.“Б“ като членове на семейството са посочени освен съпругът, лицето, с което живее жертвата, роднините по права линия, братя и сестри и др. При определяне на размера на обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД за справедлив размер като се вземат под внимание всички обстоятелства страната сочи размер от 20 000 лв. – предвид икономическата и обществена конюнктура към момента на настъпване на ПТП. Оспорва се като дискриминационна разпоредбата на §76 вр. С §96 от ЗИДКЗ в частта с която се създава нов чл.493а от КЗ относно предвидения лимит на отговорност на застрахователите до 5 000 лв., тъй като се създават различни стандарти и различен правен режим за обезщетяване на увредени лица при престъпления по транспорта и увредени лица при всякакъв друг вид престъпления. В тази връзка се позовава на европейската Директива2009/103/ЕО. Обсъжда се в тази връзка сравнително правно действащата в страната създадена задължителна съдебна практика на ВКС като се цитира същата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на застрахователя – ответник – ЗД „Бул инс“АД чрез процесуалния представител – адвокат. Въззивната жалба на С.Г. се оспорва като неоснователна. Моли се за оставянето и без уважение. Според ТР №1/2016г. правоимащите включени в кръга – по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени. Наличието на такава изградена житейска връзка подлежи на пълно и главно доказване от претендиращия обезвредата. Излагат се предпоставките за наличие на такава изключителна връзка с оглед на традициите в страната в отношенията между баба/дядо и внуци. В процесния случай се отчита обстоятелството, че ищцата е внучка на загиналия С. Г.. Според въззиваемата страна обосновано окръжният съд е приел, че не са установени факти, които биха определили близостта между дядо и внучка като особена, много силна, надхвърляща обичайната традиционно съществуваща. С. към момента на смъртта на дядо си е била на 5 г. и на тази възраст се сочи, че децата нямат осъзнаване за смъртта. С. е родена в Англия и е живяла там със своите родители. Обективно възрастта до която Сияна е живяла заедно със своите баба и дядо – до около 2-3 г. не е могла да породи такива трайни отношения на привързаност. Показанията на свидетелите се отнасят за отношенията приживе на дядото, но не и за отражението на смъртта върху психиката и емоциите на С.. При това – след 2 смъртта на дядо си С. не се е завръщала в България и продължава да живее с родителите си в Англия. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установява толкова дълбока емоционална връзка, която да е довела до продължителни страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите при загуба на близък родственик.

Установява се връзка, която е с характеристиките на обичайна, нормална, традиционна връзка между дядо и внучка без да се установяват условията при които родственикът-ищец е материално легитимиран да получи обезщетение при условията на търкувателното решение - наличие на изключителна, повече от нормална за отношенията внук – дядо привързаност и емоционална връзка, както и надхвърлящи нормално присъщите морални болки и страдания на внучката от загубата на дядо и. Моли се за оставянето на обжалваното решение в сила.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Предявен е бил иск от страна на С. С. Г. по образуваното гр.д.

№108/2021г. против застрахователна компания ЗД „Бул инс“ АД за осъждането на застрахователната компания да и заплати сумата от 30 000 лв.

– обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на С. Г. – неин дядо при ПТП, причинено от Г. Т., призната за виновна с влязла в сила присъда на наказателния съд. Обусловена е и отговорността на ЗД „Бул инс“ АД поради наличие на застрахователен договор по „ГО“ между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника – застраховател към датата на настъпване на ПТП. Установена е родствената връзка между ищцата С.Г. – внучка на С. Г.. ЯОС обаче е приел, че ищите не са установили своята материалноправна легитимация да получат обезщетение за претърпените вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 от ЗЗД и намира предявения иск от страна на С.Г. за неоснователен.

Анализирано е съдържанието на ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на което се основава претенцията, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Като са отчетени традиционните отношения в българското семейство е взето под внимание, че отношенията баба, дядо – внуци са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради тази причина едва когато съдът установи, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка може да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия 3 родственик. Относно детето С.Г. съдът е установи че същото е родено в гр.Л. на 19.11.2014г., когато и неговите баба и дядо също са живеели там заедно с родителите и. През 2017г. С. Г. и съпругата му са се върнали в България и са отглеждали внучката си С. в с.Б.. Впоследствие - след 2017г. до смъртта на дядо си и понастоящем С. живее при родителите си във Великобритания.

Идвали са заедно в България по време на отпуските. Свидетелите установяват в показанията си близки отношения на дядо С. и неговата внучка С.. Според тези показания С. имала спомени за дядо си и след смъртта му питала къде е.

Съдът е приел в мотивите си, че установената близост на връзката между дядо и внучка не се отличава с изключителност извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка за обич и взаимна привързаност – т.е. – недоказано по делото е, че е била налице много посилна връзка извън обичайната трайна емоционална връзка на детето с дядо си, чиято загуба да е била понесена много тежко, засягайки сериозно нейния душевен мир, причинявайки и болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на дядо и. Съдът е отчел ниската възраст на детето, а също така, че С. е живеела с родителите си в чужбина и свързаната с тези обстоятелства специфика във възприятията и междуличностните взаимоотношения. Прието е, че извън формалната връзка на родство по делото не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решението по тълк.д.№1/2016г. на ВКС.

Съдът е посочил, че не е доказано по несъмнен начин, че детето С. е претърпяло пряко непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата на своя дядо. Поради това предявения по делото иск съдът е отхвърлил.

Жалбата е допустима - същата е депозирана от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт като жалбата е депозирана в законоустановения срок.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти и обстоятелства. Предявената претенция е за обезщетение на претърпени според ищцовата страна неимуществени вреди вследствие причинената смърт на родственик – дядо от страна на дете, което към момента на предявяване на претенцията е на седем години, а към момента на причиняване на смъртта – на 5 г. Според въззивната инстанция първоинстанционния съд на стр.7 от решението си е изложил обстоятелствата, при които съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСГНТК на ВКС са налице основания за присъждане и на други лица извън посочените в Постановление №4/1961г. на обезщетения за претърпени неимуществени вреди: - по изключение това право се признава на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди от 4 ищцата С.Г. са ангажирани показанията на свидетелите Р. Г. – съпруга на починалия С. Г., майка на С.Г. и баба на С., свидетелят А. Т. - баща на другата ищца – Р. Т. и свидетелката В. Д. - без родство със страните, приятелка на семейството на А. и М. Т.. Същите еднозначно посочват, че Сияна е родена в Англия, че починалия и дядо и баба и две години са живеели съвместно с тях там, а впоследствие – в с.Б., където за С. са се грижили баба и и дядо и.

Сочат, че дядо С. я е прибирал от детската градина, водел я на люлките, купувал й сладолед.След 2017г. тя е заживяла с родителите си в Англия като само през отпуските им са посещавали България и са се виждали с баба и и дядо и. След смъртта на дядо и тя е продължавала да го търси с въпроса – „Къде е дядо?“ Свид. Д.посочва друга година на раждане на С. – 2013г., сочи, че 4-5 пъти е посещавала дома на дядо и в Б. докато тя е живяла там. Същата посочва че дядо и я е водил всеки ден в Село К. на детска градина. Тя сочи в показанията си, че е имало дълъг период от време през който е живяла с баба си и дядо си без да посочва какъв е бил този времеви период, но очевидно се касае за годината, през която С.е била в с.Б..