Решение № 1641 от 16.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И.ов

И. Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от И. Д. ЧАВДАРОВА Въззивно гражданско дело № 20223100500216 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3, вр. с чл. 308, вр. с чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 60307/06.01.2022г., постановено по касационно гражданско дело № 3681 по описа за 2021г. на ВКС, IV ГО, на основание чл.

303, ал. 1, т. 1 ГПК е отменено Решение № 164/27.01.2021г. по в. гр. д. № 3290/2020г. по описа на ОС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по въззивна жалба на С. Я. Н., ЕГН **********, против Решение № 420 от 29.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3568 от 28.07.2020г., постановени по гражданско дело № 17117 по описа за 2018г. на Районен съд – Варна, XLIII състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Р. Г. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата без правно основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен, както и е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Р. Г. Б. иск с правно основание 1 чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата с оглед неосъществено основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост и поотделно, поради което е достигнал до неправилен извод, че процесната сума от 20 000 лева не е получена от ответницата без основание или с оглед на неосъществено основание. Излага се, че е налице недобросъвестно поведение у ответницата, което съдът не е възприел. По делото липсват доказателства, че страните са правили уговорки по чл. 93 от ЗЗД, напротив – ищцата твърди, че е дала сумата като аванс във връзка с водените преговори за покупко-продажба на имота, а насрещната страна първоначално заявила, че процесната сума представлява капаро, което впоследствие задържала като неустойка. Сочи се липса на писмен договор, уреждащ клаузи за неустойка, за задатък (капаро), както и липса на доказателства, че водените преговори за продажба на недвижимия имот в с.

Въглен са финализирани и собствеността върху имота е преминала върху ищцата, поради което авансово платената сума в размер на 20 000 лева се държи без правно основание от ответницата. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена предявената претенция по чл. 55, ал.1 от ЗЗД в пълен размер, евентуално при преценка за наличие на правно основание за получаване на процесната сума от ответницата, то да бъде прието, че последната дължи връщане на сумата на неосъществено основание – нефинализиране на договорките за покупкопродажба на недвижим имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата Р. Б. е депозирала писмен отговор, с който счита подадената въззивна жалба за недопустима, евентуално – неоснователна. Недопустимостта се основава на твърдения, че въззивната жалба е депозирана едва след постановяване на решението по член 247 от ГПК, а неоснователността – че решението е постановено при правилно преценяване на фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства и законосъобразно направени изводи.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че платената процесна сума представлява задатък, доколкото това е вписано като основание и в преводното нареждане, представено от ищцата. Сочи, че банков кредит не е бил отпуснат на последната по нейна вина, тъй като не отговаряла на изискванията на банката. Настоява за потвърждаване на атакуваното решение.

В развилото се пред ВКС производство за отмяна на влязло в сила решение е прието, че писмено доказателство по спорния между страните въпрос, за наличието на предварителен договор за покупко-продажба на 2 недвижим имот – Предварителен договор от 30.03.2018г., не е представено по делото своевременно от банковата институция, въпреки отправеното искане в тази насока. Цитираното доказателство, изпратено до деловодството на Районен съд – Варна, от „Уникредит Булбанк“ АД на 29.03.2021г., прикрепено към корицата на въззивното дело, се явява необходимо и относимо по съществoто на спора и следва да бъде прието като писмено доказателство пред настоящата инстанция, като на страните следва да бъде дадена възможност да изложат всичките си възражения и оспорвания на документа.

В открито съдебно заседание по настоящото дело въззивницата се представлява от адв. Г. И., която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, съответно за уважаване на исковите претенции. В ход по същество и с депозирани писмени бележки излага подробни съображения във връзка с неоснователността на атакувания акт. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от адв. И. Р., който оспорва жалбата, поддържа депозирания по нея писмен отговор и моли за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 17117 по описа за 2018г. на Районен съд – Варна, XLIII състав, е образувано по предявени от С. Я. Н., ЕГН **********, срещу Р. Г. Б., ЕГН **********, обективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата без правно основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата с оглед неосъществено основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот.

По твърдения на ищцата в исковата молба, през месец декември 2017г. тя, от една страна, съотв. ответницата и нейният съпруг, от друга, водили преговори с оглед сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в село Въглен, община Аксаково, област Варна, представляващ дворно място цялото с площ 500 кв.м, парцел I -226 в квартал 13, заедно с изградените в него жилищна сграда, сайвант и лятна кухня, както и едноетажна търговска сграда, представляваща магазин за хранителни стоки 3 със склад и санитарен възел със застроена площ на магазина от 50 кв.м, при граници на парцела: от две страни улици и парцели №№ II - 225, XV - 213.

Страните уговорили цена за прехвърляне на собствеността върху описания по-горе имот в размер на 100 000 лева, като било предвидено същата да бъде платена чрез ипотечен банков кредит. В началото на месец февруари 2018г., във връзка с подготовка на документите за продажбата на имота и сключване от ищцата на договор за банков ипотечен кредит за заплащане на договорената цена, от банката установили, че документите за собственост, касаещи едната от сградите в имота – магазина за хранителни стоки не са изрядни. От банката поискали да им бъде представен документ, удостоверяващ собствеността. Наред с това, с оглед одобряване на документите за покупката и отпускане на поискания кредит, банката изискала и доказателства за заплатено капаро. С оглед на това, на 01.10.2018г. ищцата заплатила по банков път, по сметка с титуляр ответницата Р. Г. Б. сумата от 20 000 лева. Заплащането на посочената сума станало чрез извършени два парични превода, съотв. на стойност 11 600 лева и 8 400 лева.

Ищцата твърди, че ответниците не могли да се снабдят с документи, които да отговарят на изискванията на банката, поради което последната отказала отпускането на искания кредит. Със съпруга на ответницата се споразумели да сключат договора за покупко-продажба, като първоначално ищцата плати още 55 000 лева, а остатъкът от 25 000 лева да се заплати в срок до една година. При последната им среща този срок бил намален на шест месеца и тъй като ищцата заявила, че не може да изпълни тези условия, Б. отказали сключване на договора. Заявено ѝ било, че последните ще върнат сумата от 20 000 лева, когато продадат имота на трето лице. На 17.10.2018г. ищцата отправила телепоща до Р. Г. Б. с изявление за разваляне на уговорката за сключване на договор за покупко-продажба, липсата на съществуващ вече интерес от нейна страна за сключването на окончателен договор и за връщане сумата от 20 000 лева – заплатено капаро. Твърди се, че телепощата е получена на 18.10.2018г. от И. Г. – дъщеря на Т. и Р. Б., живееща в едно домакинство с тях. Ищцата излага, че сумата не е върната, поради което претендира същата по съдебен ред.

С отговора на исковата молба ответницата Б. счита иска за неоснователен. Не оспорва, че между страните са водени преговори по сключване на договор за покупко-продажба на описания в исковата молба имот, както и че сумата в размер на 20 000 лева е постъпила под формата на капаро в нейната банкова сметка. Твърди, че между страните има сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2018г. Оспорва твърденията на ищцата за неизправност на продавачите като страна по същия и сочи, че именно ищцата е неизправна страна по договора, тъй като не е заплатила в пълен размер уговореното капаро от 25 4

000 лева и не е изпълнила задължението си да сключи окончателен договор до 30.06.2018г. Ответницата счита, че има право да задържи платената като капаро сума под формата на обезщетение за неизпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор. Твърди също така, че причините да не бъде отпуснат кредит на ищцата са свързани единствено и само с нейните действия, като същата не е отговаряла на изискванията на банката, поради което и пожелала срокът на предварителния договор да бъде удължен с още три месеца за да може да кандидатства в други банки. Въпреки постигнатите договорки и намерения за удължаване на срока за сключване на окончателен договор, през месец октомври 2018г. ответницата и съпругът получили телеграма, с която ищцата ги уведомява, че е изгубила интерес от сключване на окончателен договор, не може да изпълни предварителния такъв и ги кани да ѝ върнат платената сума.

Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, с оглед на което е и допустимо.