Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7447 от 23.06.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 607/2026
Вид
Решение № 7447
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Йордан Русев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7447

Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700607 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Я. К., [ЕГН],чрез адв. Г.Ч. - пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000915/19.12.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“ [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“ [област], в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, като твърди, че процесната заповед е законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3947759/16.12.2025 г. от И. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“ [област], за това, че на 16.12.2025 г. около 15:15 часа в [населено място] на [улица]до номер 14, посока от запад към изток, управлявала товарен автомобил „Мерцедес 308 Д“, с рег. № [рег. номер] – собственост на К. Б. Д., който бил със служебно прекратена регистрация на 10.10.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- справка РСОД 737.

Така удостоверените данни и правна квалификация на деянието са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на процесната заповед. Въз основа на тях, административният орган е постановил, че „налага“ на К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Допълнително е посочено, че за установеното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП се налага съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказание с предвидено лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

Като доказателства по делото са приети, представени от ответника като част от административната преписка: АУАН Серия GA № 3947759/16.12.2025 г., Мотивирана резолюция № 26-1030-[рег. номер]/19.12.2025 г., обяснение от Д.К. от 16.12.2025 г.; докладна записка от 18.12.2025 г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2026 г. на прокурор при РП-[област]; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - [област], с която служители на конкретно изброени длъжности, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП, Заповед № 8121к-2836/11.03.2024 г. на гл. секретар на МВР, Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка регистрация за МПС.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – [област] и Заповед № 8121к-2836/11.03.2024 г. на гл. секретар на МВР, поради което не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДП, установяваща санкция за посоченото неправомерно поведение.

При проверката на ЗППАМ за съответствието му с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т. е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразна. Това е така защото, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая ЗППАМ № 26-1030-000915/19.12.2025 г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че за извършеното от К. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) е предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от посочената наредба, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Съответно, съгласно посочената разпоредба, на основание на която се твърди, че е служебно прекратена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, а именно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Прекратяването на регистрацията на ППС в посочената хипотеза настъпва по силата на закона. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП от своя страна предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата.