Определение № 3604 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3604 гр. Варна, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501590 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 48576/02.06.2025г., подадена от Ж. И. Д., ЕГН ********** срещу определение № 6256/13.05.2025г., постановено по гр.д. № 12076/2024г. по описа на РС-Варна, 26 състав, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност, необоснованост и немотивираност на определението и постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Излага, че искът е допустим, тъй като посочените от ищеца основания за нищожност на съдебните решения, предмет на спора (решение от 01.08.2000г. по гр.д. № 1999г. по описа на ВРС и решение от 23.07.2003г. по в.гр.д. № 655/2000г. по описа на ВОС), не са релевирани в рамките на предходното дело – гр.д. № 7611/2009г. на ВРС.

Сочи, че в рамките на последното са били заявени пороци на съдебното решение, изразяващи се в абсолютна неразбираемост на волята на съда до степен, обуславяща тяхната нищожност. Излага, че посочените пороци касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество.

Счита, че релевираният с исковата молба, по която е образувано настоящото производство, порок на решенията, а именно липса на предмет на спора, не е бил предмет на разглеждане в предходното производство, като поддържа, че същият има отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество. Сочи още, че дали твърденият порок на съдебните решения е такъв, който обосновава тяхната нищожност е въпрос по съществото на спора, 1 а не по неговата допустимост. Излага, че съдът преди да прекрати производството, не е дал указания на ищцата да уточни дали релевираните пороци са едни и същи с тези по предходното дело. Жалбоподателката излага още доводи, че съдията по първоинстанционното дело е процедирал в отклонение от разумните срокове за движение на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна ДП „Български спортен тотализатор“ е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че заявеното основание за нищожност в посоченото производство е липсата на предмет, тъй като не е бил налице недвижим имот, който да бъде индивидуализиран в исковата молба, поради което счита, че настоящият иск е идентичен с предмета на спора по гр.д. № 7611/2009г. на ВРС. Молли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 12076/2024г. по описа на ВРС, 26 състав, е образувано по искова молба, подадена от Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“, с която е предявен иск по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение от 01.08.2000г. по гр.д. № 1999г. по описа на ВРС и съдебно решение от 23.07.2003г. по в.гр.д. № 655/2000г. по описа на ВОС. Изложени са твърдения за изначална липса на предмет на спора, което е порок водещ до нищожност на съдебния акт. Сочи се, че процесната вещ (сграда), за която е претендирано обезщетение за ползване, не е съществувала така, както е описана в диспозитива на процесните съдебни решения, за което се развиват подробни съображения.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е преценил, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 7611/2009г. по описа на РС-Варна, поради което и на основание чл.299, ал.2 от ГПК е прекратил производството по делото.

Видно от приложеното по настоящото дело гр.д. № 7611/2009г. по описа на ВРС същото е образувано по искова молба на И. Ж. И., Д.В И. и Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“, с която е предявен иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване съдебно решение от 01.08.2000г. по гр.д. № 1999г. по описа на ВРС и съдебно решение от 23.07.2003г. по в.гр.д. № 655/2000г. по описа на ВОС. Изложените в исковата молба твърдения са, че имотът обективиран в решенията не съществува и 2 поради това същите не могат да изразят волята на съда по начин, по който да бъде изведено изпълнителното основание, както и че волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост на решенията, доколкото не е ясно за кой имот ищците са осъдени да заплатят обезщетение и кой имот са ползвали. Предвид изложеното, идентични с тези по настоящото производство са страните – ищцата Ж. Д. и ответника, както и заявения иск – прогласяване на нищожност на едни и същи съдебни решения.

Изложените в частната жалба доводи, че предметът на двата спора не е идентичен, тъй като в двете производства са релевирани различни пороци на съдебните решения, не се споделят от настоящия съдебен състав.

Жалбоподателката се позовава на ТР № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове съображението си, че нищожност може да се иска на различни твърдени пороци в различни производство.

Следва да се има предвид, че соченото ТР се отнася до правно сделки, каквито съдебните решения не са. Отделно от това, целта му не е да внесе яснота по въпроса могат ли да се предявяват искове за нищожност на сделки на различни основания, чийто положителен отговор следва от закона.

Тълкувателното решение е постановено по въпроса дали съдът служебно следи за нищожността на правни сделки, като в мотивите са разгледани различни хипотези. Относно нищожността на съдебните решения в закона не са предвидени изрични основания (по аналогия на чл.26 от ЗЗД), които могат да са предмет на различни производства.

На следващо място, неоснователно се явява самото възражение, че в рамките на двете производства са релевирани различни основания за нищожност на процесните съдебни решения. Макар и изказани по различен начин - липса на сградата, за която се претендира обезщетение и липса на предмет на спора, твърдените основания за нищожност, касаят един и същи порок, а именно произнасянето по искането за заплащене на обезщетение за конкретен имот, който според ищцата не съществува във вида, в който е описан в съдебните решения.

Производство по гр.д. № 7611/2009г. по описа на ВРС е приключило с окончателен съдебен акт, който е влязъл в законна сила, с оглед на което е налице основанието за недопустимост на настоящото производство и прекратяването му, на основание чл.299, ал.2 от ГПК. До аналогичен извод е достигнал и първоинстанционния съд в мотивите си, макар и поради техническа грешка в диспозитива да е посочил като правно основание чл.126, ал.1 от ГПК.

Изложеното налага извод за правилност на прекратителното определение и за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7626 от 08.07.2024г., определение № 6256/13.05.2025г., постановено по гр.д. № 12076/2024г. по описа на РС-Варна, 26 състав, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл.299, ал.2 от ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4