Решение № 970 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110207356 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „***“ ООД чрез процесуален представител срещу ЕФ серия Г, № 0074770 на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се претендира и присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за процесуална незаконосъобразност (в това число за противоречиво посочване на правната квалификация на нарушението), срещу част от които възразява въззиваемата страна (чрез процесуален представител – юрисконсулт), която претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От проведения в съдебно заседание оглед, респективно от така огледаното, както и от писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - освен спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният фиш е издаден на 14.04.2025 г., се установява още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във фиша, собственическото качество към процесната дата по отношение на въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния автомобил задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“ към визираната процесна дата не е била сключена (не е имало валиден застрахователен договор от съответния вид).

Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС и това е съвсем очевидно при обикновен прочит на самия нормативен 1 текст, който препраща към ал. 1 на същия член, а пък тя към чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс (в чл. 461 от КЗ пък е посочено кои застраховки са задължителни).

Независимо от крайната непрецизност на съдържанието на обжалвания ЕФ и на дейността по връчване на същия фиш на санкционираното лице, в крайна сметка липсват каквито и да било съществени нарушения на процесуалните правила, изхождайки от уредбата по чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително с оглед изложеното преди малко от страна на съда касателно правната квалификация на процесното административно нарушение. Това какъв текст е бил предявен на дружеството-жалбоподател може да има отношение само към процедурата по връчване на ЕФ, неизпълнението на която може единствено да попречи на влизането на фиша в сила, но логически (доколкото визираната процедура се явява следваща издаването на ЕФ) не може да влияе на неговата законосъобразност. В правния мир съществува само един ЕФ със съответните индивидуализиращи данни (независимо какъв текст е бил предявен на санкционираното юридическо лице) и няма причина настоящият съдебен състав да не направи извод в смисъл, че това е фишът, предоставен като разпечатка на съда от страна на издаващата го структура на МВР (в случая това е СДВР), който отговаря и на утвърдения със съответната заповед образец. Най-същественото, обаче, е това, че няма и не е имало съмнение за действителния характер на обвинението и за действителния характер на санкцията. Дори и имайки предвид съдържанието, което е било предявено на дружеството-жалбоподател, още от самия текст на жалбата, подписана от адвокат, е видно, че процесуалното право на защита е упражнено в пълнота и във връзка с налагане на имуществена санкция, както и във връзка с обвинение за управлявано МПС, собственост на въззивника, за което не е имало валидна застраховка (задължителна) от съответния вид, като това процесуално право в още по-голяма степен е било упражнено и посредством депозирано писмено становище вече във връзка с конкретното съдържание на ЕФ, получено от СДВР под формата на разпечатка (дори и от съдържанието на ЕФ, предявено първоначално на жалбоподателя, независимо какво е съдържала разписката за връчване /чието съдържание практически не кореспондира със съответното съобщено обвинение, респективно санкциониране/, не може да има съмнение както по отношение на това за какво в действителност е издаден ЕФ, така и по отношение на това каква е санкцията по него, а именно имуществена санкция, налагана на юридическо лице, съобразно уредбата по ЗАНН, респективно по КЗ). При прочита на жалбата и визираното тук нейно допълнение (писмено становище) не остава никакво разумно съмнение в това, че до жалбоподателя в лицето на представляващия го адвокат е достигнала в пълнота информацията относно действителния характер на обвинението от фактическа и правна страна и относно действителния характер на наложената санкция, в която връзка от страна на дружеството-въззивник чрез процесуалния му представител е изложено конкретно възражение досежно релевираната правна квалификация и липсата на валидна застраховка.

Нарушение, квалифицирано по начин, както това е сторено в процесния ЕФ, може да се свърже единствено с управляване на собствено на санкционираното лице ППС без съответната задължителна застраховка, което нарушение е установено чрез съответното техническо средство. Наличието в ЕФ на съдържание, което няма връзка с визираното преди малко нарушение, няма как да „игнорира“ наличието на обвинение за нарушение на КЗ, каквото беше посочено преди малко, по което обвинение, както вече стана дума, реално е осъществена защита. Възприемането на противното на застъпваното тук становище, а именно – че съществено е нарушен процесуалният закон, не би довело до нищо друго освен до реализиране на забранената от чл. 57, ал. 2 от КРБ злоупотреба с право. Наличието на незадължителни за настоящия съдебен състав по настоящото дело съдебни актове, в които реализирането на подобна злоупотреба не е било отчетено, се явява ирелевантно за настоящото произнасяне.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на 2 обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсват, респективно налице е основание за присъждане на разноски в полза на СДВР съобразно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер – имайки предвид фактическата и правната сложност на делото, като на съобразяване подлежи и уредбата по ЗВЕРБ.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия Г, № 0074770 на СДВР.

Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател, което осъжда да заплати на СДВР сумата от 66,47 евро – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3