Решение № 942 от 02.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№…………../……. 2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и трети юни Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2225 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.В.С. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-6252-000207/13.05.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно. Сочи се, че АНО не е обсъдил в същото голяма част от изложените в АУАН и НП доводи а е изградил решението си едностранчиво. Твърди се, че АУАН е съставен на основание изцяло на обясненията на актосъставителят, който е посочил факти и обстоятелства на обстановката. АНО при определяне размера на наказанието не бил извършил проверка относно отразените устно от възз.обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на възз..

Обжалваното НП било издадено и при непълнота на доказателствата. При определяне размера на административното наказание, АНО не взел предвид разпоредбата на чл.

27 ал. 2 от ЗАНН относно: тежестта на нарушението и обстоятелствата касаещи извършване на същото. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание възз. не явява лично, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага доводи, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се НП да бъде отменено, претендира и за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.02.2020г., около 00.30ч., възз. А.С. управлявал л.а.“Мини купър Д “ с рег.№ В8265НН в гр.Варна. При движение по бул.“Княз Борис I“, до ВВМУ, същият бил спрян за проверка от полицейски служители при СПС-Варна, сред които и св.М.А.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 18.12.2019г.

За констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 099752, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

По случая била извършена и проверка рег.№365р-8308/2020г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където прокурор при ВРП преценил, че извършеното от С. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал субективен елемент у последния. Поради това с постановление от 24.04.2020г. на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт на Началника на Второ РУ-Варна за сведение.

Въз основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“, на 13.05.2020г. издал обжалваното НП.

Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 04.02.2020г. след уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля М.А., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№3275/2020г. на ВРП, справки от

Гаранционния фонд и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група при ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Поради горното съдът не приема изложените бланкетни твърдения в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения, накърняващи правото на защита на възз. обстоятелството, че в НП не е посочено, че се издава на основание на постановление на ВРП не представлява съществено процесуално нарушение, след като НП е издадено в срокът по чл.34 от ЗАНН т.е. в шест месечен срок от съставяне на АУАН

Видно от писмените доказателства по делото, към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз. С..

От приложената по делото разпечатки и справки извършени в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към датата на проверката от органите на полицията. От приложените множество писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 18.12.2019г.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 18.12.2019г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5500368d-b001-48c5-8f45-b2ef691c87db