Решение № 3593 от 14.10.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 684/2026
- Вид
- Решение № 3593
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Недялко Иванов, Николай Господинов, Елка Братоева
Цитирани разпоредби
- чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 116к, ал.3 · Закон за лечебните заведения
- чл. 117 · Закон за лечебните заведения
- чл. 19, ал.3 · Закон за лечебните заведения
- чл.63в · Закон на административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 3593
Плевен, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
При секретар БРАНИМИРА МОНОВА и с участието на прокурора НАНКА ТОДОРОВА РАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ канд № 20267170600684 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Света Параскева“ ООД – гр. Плевен, [ЕИК] чрез адв. И. Ц. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 282/09.07.2026 г., постановено по АНД № 429/2026 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че за дежурствата „на разположение“ е била налице отделна заповед и изготвяни във връзка с нея специални графици на лекарите „на разположение“ и лично д-р Ю. Н. му е казал, че ще му даде за съдебното заседание копие от тази заповед и тези графици, за които персоналът на болницата, за който се отнасят, е надлежно уведомен. Твърди се, че наследниците на починалия управител на дружеството не са в течение с тази заповед и тези графици, няма и как да са знаели, че същите са толкова важни, били са в шок от смъртта му и в усилията си да намерят от документацията документите, които касаят масата на наследството, без да искат са създали допълнителен безпорядък. Сочи се, че в хода на събитията дружеството е продадено и достъпът и възможностите за откриване на каквито и да било документи е станал невъзможен. Навеждат се доводи, че съдът е следвало да приеме всички тези събития като едно форсмажорно обстоятелство, при което съществуването на едни писмени документи от определен предходен момент може да се докаже чрез устни доказателствени средства - чрез разпит на свидетели, тъй като по-същественото в случая е не, дали е имало заповед и графици, а дали реално те са се изпълнявали. Излагат се доводи, че разпитаните лекари свидетелстват пред съда, че им е зачитана въпросната заповед и графиците във връзка с нея за датите, на които са на разположение и те са ги изпълнявали. Моли да се отмени съдебното решение, а по същество – да се отмени НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът – МБАЛ „Света Параскева“ ООД – гр. Плевен, редовно призован, се представлява от адвокат И. Ц., с пълномощно по делото, който поддържа съображенията изложени в касационната жалба. Моли да се приеме, че не е налице нарушението, за което е издадено наказателното постановление, поради което прави искане да се отмени обжалваното решение и да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът – Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, е подал писмен отговор на касационната жалба чрез гл. юрисконсулт А. С., с който оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована. Счита, че изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не намират опора в материалите по делото. Твърди, че административното производството е проведено при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН и АПК, като на страните е била осигурена възможност да упражнят в пълен обем процесуалните си права. Посочва, че не се установяват нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита или до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда, а събраните доказателства са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил подробни и логически последователни мотиви относно фактическите и правните си изводи. Излага аргументи, че касационната жалба по същество представлява несъгласие е преценката на доказателствата и направените от районния съд фактически изводи, без да сочи конкретни съществени процесуални нарушения, които да обосновават касационните основания по закона. Навежда доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при мотивирано обсъждане на всички относими доказателства. Моли съда да приеме, че наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ответникът е редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание за Окръжна прокуратура – Плевен, редовно призована, се явява прокурор Н. Р., която заявява, че не са налице твърдените нарушения, а решението на РС е правилно, обосновано и законосъобразно и предлага да се потвърди.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 77/19.12.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, с което на основание чл. 117 от Закона за лечебните заведения на МБАЛ „Света Параскева“ ООД – гр. Плевен, [ЕИК] са наложени 32 броя административни наказания „имуществени санкции“, всяка от по 766,94 евро (1500,00 лева) или общо в размер на 24542,01 евро (48 000,00 лева) за извършени 32 броя нарушения по чл. 19, ал.3 от ЗЛЗ, затова че на дати 06.01.2024 г; 07.01.2024 г., 13.01.2024 г.; 14.01.2024 г.; 20.01.2024 г.; 21.01.2024 г.; 27.01.2024 г.; 28.01.2024 г.; 03.02.2024 г.; 04.02.2024 г.; 10.02.2024 г.; 11.02.2024 г.; 17.02.2024 г.; 18.02.2024 г.; 24.02.2024 г.; 25.02.2024 г.; 02.03.2024 г.; 03.03.2024 г.; 10.03.2024 г.; 16.03.2024 г.; 17.03.2024 г.; 23.03.2024 г; 30.03.2024 г.; 31.03.2024 г.; 06.04.2024 г.; 07.04.2024 г.; 13.04.2024 г.; 14.04.2024 г.; 20.04.2024 г.; 21.04.2024 г.; 27.04.2024 г. и 28.04.2024 г. не са осигурени лекар/лекари за непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинската специалност „Ушно-носно-гърлени болести“, като са нарушени изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят мотиви на РС Плевен и нарушенията са безспорно доказани.
Вменените в отговорност на касатора нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. От доказателствата по делото се установява, че касаторът е осъществил съставите на твърдените 32 бр. административни нарушения по чл.3, ал.1, т.4 от Наредба № 49/18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във вр. с чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения, като съгласно чл. 116к, ал.3 от Закона за лечебните заведения се предвижда имуществена санкция в размер от 1500 лева (766,94 евро) до 3000 лева (1533,88), когато нарушението е извършено за първи път и в случая имуществената санкция за всяко от осъществените нарушения е определена в предвидения минимален размер.
В случая, както в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган, така и пред РС съд не са представени заповед/и за определяне на реда за даване на дежурства и наличие на лекари на разположение, и/или други доказателства като напр. дневници за предаване и приемане на дежурство, евентуално данни от електронни системи за достъп или регистри на повиквания, които биха могли да се противопоставят на извода на адм. орган. Такива доказателства не се представиха и пред настоящата инстанция.
Безспорно по делото са установени, вменените на МБАЛ „Света Параскева“ ООД – гр. Плевен нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за посочените в НП дати.
РС е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил в мотивите си, като е неоснователно възражението на касатора, че неоснователно не са били допуснати пред РС свидетели, тъй като в случая делото е изяснено, а доказателственото искане за допускане на гласни доказателства пред касационната инстанция, като недопустимо беше отхвърлено на основание чл. 219, ал. 1 от АПК.
В случая не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, както е приел и РС, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява нарушенията да се отличават със значително по- малка степен на обществена опасност, да липсват или да са незначителни вредните последици от същите, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представляват по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като определеното от административно-наказващия орган наказание е минимума за всяко едно от извършените нарушения, още повече, че в случая се касае за безопасността на медицинското обслужване на гражданите.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София следва да се присъди своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 евро за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282/09.07.2026 г., постановено по АНД № 429/2026 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „МБАЛ Света Параскева“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица]да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро /сто евро/ за касационната инстанция.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�