Решение № 1454 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501541 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 34054/09.05.2023 г. от „Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Х. И. против решение № 1261/18.04.2023г., постановено по гр.д. №20223110107461 по описа на Районен съд - гр. Варна, в частта в която „Електроразпределение Север” ЕИК 104518621 е осъден да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК 103254318, със седалище гр. Варна, сумата от 6758,49 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разликата от начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско напрежение и такса пренос и достъп средно напрежение за ел.енергия, за периода 01.05.2017 год. – 30.11.2017 год., за което вземане от страна на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 е издало фактура №0001220727 от дата 06.06.2017г, фактура №0001223730 от дата 07.07.2017г., фактура №0001226577 от дата 07.08.2017г., фактура №0001229935 от дата 07.09.2017г., фактура №0001232576 от дата 06.10.2017г., фактура №0001234532 от дата 07.11.2017г. и фактура №0001237201 от дата 07.12.2017г. по кл. № 1100241762 за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с „ Св. Св. Константин и Елена“, р-т „СИРИУС“, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, и по насрещна въззивна жалба с вх.№ 44057/12.06.2023 г. от СИРИУС-49" ЕООД ЕИК 103254318, чрез адв. Ц.

Д. против

Решение

№1261/18.04.2022г. по гражданско дело

№20223110107461/2022 г., постановено от Районен съд — гр. Варна, в частта с което в отхвърлен предявения от „СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК 103254318, иск за заплащане на сумата от 1272,98 лв. без ДДС начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско/средно напрежение за ел.енергия по фактура №0001217596 от дата 09.05.2017г. за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с Св.св. Константин и Елена, р-т „Сириус" , на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, като погасен по давност.

В депозираната въззивна жалба от страна на „Електроразпределение Север"

АД се посочва, че обжалваното решение е неправилно незаконосъобразно постановено в разрез с процесуалните и съдоироизводствените правила и събрания в хода на процеса доказателствен материал. Посочва, че дължимата сума за такса пренос и достъп е правилно определена. Страните с приложение 2 към сключения договор са се уговорили, средството за търговско измерване на обект с абонатен № 1575056 да бъде монтирано в табло ниско напрежение. Посочва, че измерването е извършено съобразно сключения между страните договор за пренос. Изтъква, че присъединяването на обекта на въззиваемия е осъществено при действието на вече отменената Наредба за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, за което е издадено становище за присъединяване от 04.09.2002 г. От него е видно, че още преди изграждане на обекта на въззивамия е предвидено изграждането на присъединителните съоръжения и присъединяването на обекта да се извърши по начин, по който меренето да бъде осъществявано на ниво ниско напрежение в трафопоста.

Твърди, че въззивамият никога не е депозирал искане за промяна на условията по присъединяване в частта за място на мерене на ел. енергията.

Изтъква, че е допустимо отклонение от нормативно установените места за мерене, ако е налице уговорка за това между страните. Доколкото в случая е постигнато съгласие между страните меренето да се осъществява на страна на ниско напрежение, то формалното несъответствие с нормативните изисквания е без значение. Твърди, че използваната от дружеството електроенергия е точно измерена. Изтъква, че въззиваемият никога не е имал претенции относно размера на дължимите такси и е заплащал всички компоненти от дължимите фактури. От момента на изграждането на обекта меренето е извършвано по договорения между страните начин. Посочва, че възражение досежно мястото на мерене не е депозирано и от страна на управителя на дружеството нито във връзка с подмяната на СТИ, нито по друг повод.

Излага, че възражението на въззивамия за нарушение на чл. 14 от ПИКЕЕ от 2013 г. е неоснователно, доколкото посочената разпоредба е отменена и за процесния период липсва уредба за мястото на мерене на ел. енергия.

2

Посочва, че правоотношенията по присъединяване на обект към мрежата се изчерпват съдържанието си с еднократния акт на „връзване" към мрежата.

Изтъква, че приетите през 2013 г. ПИКЕЕ не могат да намерят приложения по отношение на обекта собственост на въззиваемия. Приетият подзаконов нормативен акт не може да намери приложение по правоотношения, които вече са прекратени. Правилата му следва да се прилагат за отношения възникнали след приемането му. Твърди, че към момента на присъединяване на обекта на въззивамия към електроразпределителната мрежа липсва нормативна уредба, която да определя местата за измерване на доставяната електрическа енергия. Начинът на мерене е бил въпрос на преценка от страна на мрежовата компания.

Моли, да се отмени Решение №1261/18.04.2023г. по гр.д№ 20223110107461 по описа на ВРС, в частта с която „Електроразпределение Север" АД е осъдено да заплати на „Сириус-49" ЕООД сумата в размер на 6758,49 лева, представляваща разликата от начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско напрежение и такса пренос и достъп средно напрежение за ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове в цялост. Претендира разноски.

В срок по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззивамия „СИРИУС-49" ЕООД ЕИК 103254318, чрез адв. Ц. Д. в който излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като правилно, и законосъобразно. Претендира разноски.

В депозираната насрещна въззивна жалба от страна на „СИРИУС-49" ЕООД. Се излагат съображение, че първата инстанция неправилно е приела, че сумата от 1278,98 лв. по фактура №0001217596 е погасена по давност, като не е съобразила, че давността е била спряла да тече съобразно § 13 от ПЗР на Закона за здравето.

В срок е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“, в който излага становище за неоснователно на депозираната на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът подържа въззивната жалба, оспорва отговора. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени обжалваното решение.

Въззиваемият подържа отговора, оспорва жалбата. Поддържа насрещната въззивна жалба. Моли да се остави без уважение депозираната жалба.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:

3

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба ищецът – въззиваем посочва, че е собственик на недвижим имот представляващ дворно място с обща площ 4950.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот Ш-146,144, квартал 19, по плана на к.к."Св. Св. Константин и Елена" гр.Варна. Твърди, че с разрешение за ползване №24 от 04.02.2004г. на началник РДНСК — Варна е разрешено на ищцовото дружество да ползва процесния БКТП. Излага, че електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на „СИРИУС-49" ЕООД се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост №1613 до трансформаторен пост №1811 собственост на ищеца. Твърди се, че посредством тези съоръжения имота и сградите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Серер" АД. От самото изграждане на процесния БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение ищцовото дружество е единствен потребител на ел. енергия в процесния имот. Като единствен собственик на ел. съоръженията, чрез които получава ел. енергия, същият се явява и потребител на ел. енергия по смисъла на чл.117, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ.

Ищецът сочи, че БКТП №1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение (КЛСрН), чрез разкъсване и муфиране на извод „Трапезица" (между ТП1613 и ТП1732), подстанция „Златни пясъци". Така описаната кабелна линия СрН, не е собственост на „Електроразпределение Север" АД в т.ч. и подстанция „Златни пясъци", която е собственост на "Електроразпределение Златни Пясъци" АД. Т.е. преноса и достъпа от високо към средно напрежение също не се извършва от „Електроразпределение Север" АД, а от друго дружество "Електроразпределение Златни Пясъци" АД.

През процесния период в недвижимият имот, се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № 5100000624, която ищеца заплаща на длъжника "Електроразпределение Серев" АД, с което са в договорни отношения по силата на договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. При проверка на издаваните счетоводни документи фактури търговецът установил, че в графа ценови елементи ответника е включил и начислил цена за пренос ниско напрежение и цена за достъп ниско напрежение. Твърди, че в последствие установил, че от момента на изграждане на процесия трафопост, средството за търговско измерване е монтирано вътре в собствения му БКТП с № 1811 намиращо се в имота му. Ищецът счита, че таксата за пренос и достъп ниско напрежение е начислена от ответника без основание и в противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на връщане. Оспорва ответникът да му е предоставил услуга пренос ниско напрежение, тъй като обектът се захранва от собствена мрежа ниско/средно напрежение и меренето е извършвано от погрешната страна, след трансформация от собствения на ищеца трансформатор. Оспорва, че преноса на ел. енергия средно напрежение до 4 трансформатора на ищеца е осъществена от страна на ответника. Позовава се на действалата във времето относима за случая нормативна уредба. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ/ДВ бр.38/2007г./ при отдаване на ел. енергия от електропреносната/ разпределителна мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по- високото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база активната ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т. 3 по утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27, чл.29 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната мрежи /отм./, съотв. чл.28 и чл.30 от действащата Наредба № 6/24.02.2014г. границата на собственост между ел. съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. След като за процесния период измерването на доставяната ел. енергия не е извършвано до или на границата на имота, то ответникът не е изпълнил задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, с което ответното дружество не е осигурило възможност за точност на данните от тях. Счита, че измервателните уреди е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на ищеца чрез собственото кабелно захранване 20КВ от трафопост 1613, което се явява и граница на имота му, а не в неговия енергиен обект- БКТП 1811 и на страната на ниво ниско напрежение.