Решение № 962 от 10.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 962/10.6.2020г. гр.Пловдив, 10 . 06 . 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 316/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Ж.К.К.,

ЕГН ********** ***, с пълномощник адв.Г.В. оспорва

Заповед № 317з-3679/02.10.2018г., издадена от Директора на ОД МВР - Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в качеството на младши експерт, младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ – Раковски при ОД МВР - Пловдив и е прекратено служебното му правоотношение.

I. Жалбата се разглежда повторно след произнасяне на ВАС с Решение № 1413 от 29.01.2020г. по адм.д.№ 6335/2019г. Според мотивите на ВАС : „В конкретния казус на Ж. К. - младши полицейски инспектор в група ОП към РУ-Раковски при ОДМВР Пловдив, е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, за следното: на 15.03.2017г. в РУ-Раковски, гл.инспектор Г.И. е получил информация от С.М. /към дата 15.03.2017г. ст. полицай по допълнителен щат/, че лицето М.М.…, държи микробус пълен с цигари без бандерол, паркиран на паркинг в кв.Столипиново. Извикал в кабинета подчинените му служители Ж.

К. и В.Г.- мл. разузнавач в РУ-Раковски, и им предложил, а те се съгласили, използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поискат от М.М. сума в размер на 20000 лева, за да не допуснат наказателно преследване спрямо лицето за престъпление по чл.234 НК. М.М. приел, и същия ден, на паркинг в района на хотел „Мерита“, синът на М. предал на С.М. сума в размер на 20000лв., като за участието в изнудването К., И. и Г. получили от С.М. по 1000 евро….Видно е, че нарушението на служителя в конкретния казус според наказващия орган е изразено чрез действия – дадено съгласие, използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поиска от М.М. сума в размер на 20000 лева, за да не допусне наказателно преследване спрямо лицето, и изнудване на лицето с посочената цел, за което е получил лична облага. …В мотивите на първоинстанционното решение липсват каквито и да е фактически установявания свързани с действията на наказаното лице-предмет на оспорената заповед, които според административния орган са нарушения на т.15, т.19 и т.20, т.25, т.42, т.49 и т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Липсват обосновани изводи на съда налице ли е възприетото от органа нарушение на чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и 3 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица.”.

Указанията на ВАС са : „Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно това извършени ли са от касатора вменените му деяния -действия, съставляват ли дисциплинарни нарушения, както и съответна ли е възприетата от административния орган правна квалификация и наложеното дисциплинарно наказание на установените релевантни факти по делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл.7, ал.2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.”.

II. Становища на страните :

- Жалбоподателят счита за неясен органа, издал оспорената заповед – пречка за установяване на компетентност, което води до нищожност на административния акт. Поддържа неспазване изискванията за съдържание по см. на чл.210 ЗМВР : - извършителят не е посочен еднозначно /в различни части на заповедта за отразени различни идентификации на извършител – две имена, фамилия, три имена, но не е посочена заповед за назначаване, акт за встъпване в длъжност; - описанието на твърдяните нарушения е толкова общо и касае толкова обстоятелства и лица, че не става ясно мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението : по-голямата част от описанието на факти и обстоятелства касае извършени действия от трети лица, а не от жалбоподателя и никъде не е посочена дата на извършване на нарушение от Ж.К., като са отразени различни дати от м.02.2016г., 15.03.2017г. и 20.04.2018г., вкл. от изложените обстоятелства не се разбира кое от тях е възприето за нарушение, извършено от К.; - съдържанието на заповедта не разкрива яснота относно – кои разпоредби са нарушени, с кои действия и кои са правните основания за налагане на наказанието и не е посочено коя редакция на коя норма е приложена, което представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание, което е предпоставка за отмяна на заповедта; - макар цитирани, изброените текстове от ЗМВР не представляват описание на нарушението, като за едни и същи обстоятелства се твърдят няколко различни нарушения или приложими норми / във вр. с описание на нарушението не е посочено кое поведение не е съобразено – в какво се изразява нарушението и какво е противоправното деяние, чл.194 ал.2 т.1 пр.1-во и чл.203 ал.1 т.7 пр.2-ро и 3-то и по т.15 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители на МВР /ЕКПДС/; т.19 от ЕКПДС в МВР – не е ясно с кое действие не е запазил доброто име и на коя институция; т.20 от ЕКПДС в МВР – не е ясно с кое си действие какво е постигнал; т.25 от ЕКПДС – кои противоправни действия визира заповедта; т.42 от ЕКПДС – какъв резултат е целял и постигнал; т.49 и т.50 ЕКПДС – в какво се е изразявало участието и търпимостта; т.83 от ЕКПДС – какви действия е трябвало да предприеме и какво е било участието му; - за нито едно от твърдените нарушения не е посочен период, дата или обстоятелство, от които да бъде разбрано кое действие е имал предвид органът, издал заповедта; - неправилно са интерпретирани събраните доказателства – кредитирани са безрезервно обяснения, дадени от обвиняеми в хода на наказателно производство, без да е съобразено правото на обвиняем да дава каквито намери за добре обяснения без страх от наказателна или друга отговорност, тъй като задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата не се изчерпва с посочването на протоколи от разпит на обвиняем, и практически отсъства ясен анализ на събраните доказателства, вкл. са налице фрапиращи противоречия между приетото в отделни части на заповедта / стр.2-ра – К. е получил 1000лв. от М. М.; по-долу – 1000 евро от Г. И., стр.3-та – 1000 евро от С.М.; в последен абзац на стр.2-ра първо е посочено, че обясненията на И. и Г. не съдържат данни за извършено деяние, а после, че фактическата обстановка се установява от показанията на К. и Г., като един път се приема, че твърденията им следва да се кредитират, а после, че не следва да се кредитират обясненията на И./; - неясно е кое деяние се установява и защо. В реда на изложеното се оспорва отразената в заповедта фактическа обстановка, която се счита за недоказана.

Твърди се, че неправилно е приравнено повдигането на обвинение по ДП № 73/2018г. по описа на ОСл.О при ОП – Пловдив с установяване на престъпление или противоправно деяние. Съществуването на досъдебно или съдебно производство не установяват противоправно поведение или извършване на престъпление, тъй като за установяването на тези обстоятелства е необходимо съществуването на влязла в сила Присъда, Решение или Наказателно Постановление, каквито в заповедта не се твърди да съществуват. Твърденията за извършено от К. престъпление са без доказателства, че такова е извършено. В тази насока е цитирана съдебна практика – Решение № 72 / 05.01.2017г. по адм.д.№ 12576/2016г. на 5 чл. състав на ВАС.

Поискано е заповедта да бъде изцяло отменена, като неотговаряща на изискванията за форма и съдържание, нищожна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В писмена защита по същество отново се поддържа, че заповедта е основана на показания на свидетели, обвиняеми и подсъдими по наказателно дело, които биха могли да променят сведенията в различни моменти от наказателното дело. Твърди се да е нарушена нормата на чл.195 ал.4 ЗМВР, като дори и при обратно тълкуване на закона – заповедта е издадена повече от 2 месеца след откриване на нарушението и незаконосъобразна.

Всички доводи и възражения от жалбата са повторени, ведно с искането за отмяна на оспорения административен акт.

- Ответникът Директор ОД МВР -

Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт Д.Д. - П. и оспорва жалбата. В писмен отговор по касационната жалба против Решение № 699/27.03.2019г. по адм.д.№ 3198/2018г. на АС –

Пловдив, поддържа компетентност на органа, издал оспорената заповед – чл.204 т.3 вр. с чл.197 и чл.37 ЗМВР, предвид длъжността на жалбоподателя – мл. полицейски инспектор. Заявено е, че множеството подписи в административния акт са на длъжностни лица, съгласували заповедта и на лицето, изготвило същата, но е положен печат на ОД МВР – Пловдив с подпис на Директор ОД МВР – Пловдив. Считат се за съобразени правилата за провеждане на дисциплинарното производство с осигурено правото на участие на адресата на заповедта, без да е нарушено правото му на защита. Спазена е нормата на чл.195 ал.2 ЗМВР, като дисциплинарното производство е започнало със Заповед № 317з-1520/20.04.2018г. на Директор ОД МВР – Пловдив, по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР, въз основа на получени данни от ДВС-МВР, че в резултат на процесуално-следствени действия служителите на ДСВ-МВР по досъдебно производство № 73/2018г. по описа на ОСл.О при ОП – Пловдив, на 19.04.2018г. са задържали жалбоподателя Ж.К. във вр. с данни за осъществен състав на престъпление по чл.302 ал.1 НК. Срокът на дисциплинарното производство е удължаван четири пъти, в хода на което дисциплинарно разследващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и обстоятелства и е изготвил и предоставил Обобщена справка до директора на ОД МВР-Пловдив с изводи и констатации. Според резолюцията върху обобщената справка, директорът на ОД МВР – Пловдив се е запознал с нея на 17.09.2018г. и от този момент нарушението се счита за открито съгл. чл.196 ал.2 ЗМВР. В случая дисциплинарното нарушение е извършено на 15.03.2017г., а наказанието е наложено на 02.10.2018г. – в преклузивните срокове по чл.195 ЗМВР. С поведението си жалбоподателят е извършил нарушение на ЕКПДС в МВР по т.15, т.19, т.20, т.25, т.42, т.49, т.50 и т.83, като неспазването на цитираните етични правила е довело до уронване престижа на службата и е налице тежко дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.2 т.13 ЗМВР, за което се предвижда наказание „уволнение”.

За неоснователен се счита доводът за преюдициалност на наказателното производство по отношение дисциплинарното, с позоваване на съдебна практика по чл.194 ал.3 ЗМВР – държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и липсва преюдициалност на наказателното производство в спора относно законосъобразност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания /Определение № 951/18.07.2017г. по адм.д.№ 6854/2017г. на 5 чл. състав на ВАС; Решение № 14627 от 30.11.2017г. по адм.д.№ 1053/2017г. на ВАС и др./.

Поддържа се, че в случая е установено по безспорен начин основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител посредством налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и без значение е обстоятелството на неприключило наказателно производство.

В ход по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за разноските за адвокатско възнаграждение. В писмени съображения са повторени доводите от писмения отговор по касационната жалба, описани по-горе и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.