Решение № 557 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно гражданско дело № 20255300500591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, чрез адвокат М., против решение № 4728/28.11.2024 г., постановено по гр. д. №11158/2023 г. по описа на РС -Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против К. Л. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Пловдив, *** и В. К. А., ЕГН ********** с адрес в гр. Пловдив, ****, искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 1 000 лв., представляваща частично предявен иск от претенция в размер общо на 15 170,23 лв., изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ съгласно застрахователна полица № 440220213005549 от 11.03.2020 г., със срок на валидност от 15.03.2020 г. до 14.03.2021 г. за имуществени вреди по щета № 44011512007934, нанесени на лек автомобил с марка „Infiniti“, с модел „Q30“, с рег. № ***, причинени от двамата ответници вследствие на запалена газова бутилка на 29.11.2020 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 31.07.2023 г., до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни К. Л. Б., ЕГН ********** и В. К. А., ЕГН **********, чрез адвокат У.-К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се 1 първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Основанието за претенциите си срещу К. Л. Б., ЕГН ********** и В. К. А., ЕГН ********** ищцовото дружество черпи от разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, твърдейки в исковата си молба,че на 29.11.2020 г., около 00,30 часа, в град Пловдив, на *** пред № 28, К. Б. и В. А. слезли в стая за общо ползване във входа, в който живеели. Твърди се, че двамата консумирали алкохол като се отоплявали на печка, снабдена с газова бутилка, а малко след полунощ, В. А. станал да изгаси печката, при което газовата бутилка се възпламенила А. се отдръпнал, тъй като получил наранявания в резултат от експлозията. Сочи се, че за да потуши пламъците, Б. напълнил кофа с вода и залял газовата бутилка. Поддържа се, че огънят обаче все още не бил загасен, поради което Б. хванал бутилката, излезнал пред помещението и я оставил в близост до паркирания пред входа лек автомобил „Infiniti Q30", peг. № ***, собственост на „ОТП Лизинг - клон Пловдив", ЕИК 1313913690030. Поддържа се, че горящата газова бутилка причинила множество повреди по автомобила, включително облицовката на предната броня, левият фар, левият преден калник, предния подкалник, лявата вежда на калника, предната лява лайсна, предният капак, предната лява гума, предната лява джанта и датчикът на парктроника. Ищецът твърди, че на мястото на инцидента дошли екипи на полиция и спешна помощ, като били образувани преписка в ОД на МВР гр. Пловдив и в РП – Пловдив. Навеждат се доводи, че за лек автомобил „Infiniti Q30", с рег. № *** е имало сключена застраховка „Каско" с „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, обективирана в полица № 440220213005549. След уведомяването за настъпилото застрахователно събитие, ищцовото дружество образувало преписка по щета № 44011512007934. Твърди се, че повредите по автомобила и тяхната стойност са били установени след извършен опис и калкулация, като ремонта бил извършен в автосервиз „Витоша Ауто" ЕООД, ЕИК 175039274 и бил на стойност от 15 170.23 лева с ДДС, за която била издадена фактура № 9000021581 / 28.04.2021 г. Сочи се, че с нареждане за групов превод от 19.05.2021 г., ищцовото дружество е изплатило на „Витоша Ауто" ЕООД сумата от 15 170.23 лева, представляваща направените разходи за ремонт на автомобила, и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и разноските, направени във връзка с обезщетението.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Б., е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове. Признава, че на 29.11.2020 г. около 0:30 ч. е участвал в угасяването на авариралата и горяща туристическа газова бутилка, но посочва друга фактическа обстановка. Твърди, че вечерта на 28.11.2020 г. ответниците и още двама техни съседи отиват да играят карти в общото помещение на жилищна сграда с адрес ***, като входът на стаята е на нивото на тротоара, в непосредствена близост до входа на сградата. Твърди, че играта на карти приключва около 00:30 ч., като ответниците остават да проветрят помещението, да изгасят газовата бутилка и да заключат, при което възниква проблем при опита на ответника А. да загаси бутилката, вероятно проблем с винтила, като вместо да загасне пламъкът се усилва. Поддържа се, че в резултат ответникът А. получава леки изгаряния на лицето и ръцете. Излага се, че помещението е малко – около 6-7 кв.м., пълно е със столове и маса, през него минават 2 тръби на блока (които са пластмасови и не са изолирани). Навеждат се твърдения, че ответникът Б. изсипва кошчето за боклук, пълни го с вода и залива бутилката, но тя не загасва. Ответникът е на мнение, че на фона на тази обстановка и като свидетел на нараняването на А., ответникът Б. преценява, че е опасно тази бутилка да продължи да бъде вътре в стаята. Твърди се, че ответникът Б. отваря вратата на стаята и рита бутилката навън, понеже същата е гореща и няма как да я хване. Сочи се, че ответникът е бил подложен на стрес, същият е бил изплашен от случващото се, другият ответник вече е пострадал, а самият ответник с опърлена коса, поради което е нямал време да провери за паркирани автомобили. Впоследствие и двамата ответници продължават да гасят бутилката, която е в близост до паркирания лек автомобил.

Поддържа се, че туристическата бутилка е малка, с общ обем от 2 л. газ пропан-бутан, вече е ползвана за отопление, така че в нея няма много газ, като вероятно този факт също е допринесъл пламъкът да се угаси за около 1-2 минути, което обстоятелство се потвърждава от Иван Запрянов, който сигнализира на ЕЕН 112 за инцидента в 00,49 ч и две минути по-късно в 00,51 ч.п звъни да каже, че бутилката е загасена и няма пожар. Оспорва се наличието на противоравно деяние, както и се сочи, че липсва виновно поведение. Възразява се, че повредите на лекия автомобил, които са отремонтирани от Витоша Ауто ЕООД и са заплатени от ищеца, се дължат на инцидента с газовата бутилка от 29.11.2020 г. Навеждат се доводи, че Б.И.Й. е допринесла за нанесените щети върху лекия автомобил, понеже лекият автомобил е бил паркиран неправилно. Сочи се, че ако лекият автомобил не е бил паркиран непосредствено пред входа на общото помещение, то изританата по спешност горяща бутилка нямаше да се озове до него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. А. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесният инцидент се е случил на 28.11.2020 г., а не на 29.11.2020 г. Твърди, че бутилката е горяла и е изритана навън от ответника Б. през вратата на общата стая, а не че е хваната и оставена в близост до лекия автомобил. Поддържа, че двамата ответници са били под стрес, както и че ответникът А. не е предвиждал, че пред помещението има паркирана кола. Излага се, че лекият автомобил е бил паркиран пред входа на общото помещение, на по-малко от 1 метър от стената на жилищната сграда, което е в нарушение на чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Оспорва се наличието на противоравно деяние, липсата на виновно поведение, както и причинна връзка между поведение на ответника А., настъпилите щети на лекия автомобил и психическото отношение на А. към случващото се. Възразява се, че повредите на лекия автомобил, които са отремонтирани от Витоша Ауто ЕООД и са заплатени от ищеца, се дължат на инцидента с газовата бутилка от 29.11.2020 г. Навеждат се доводи, че Б.И.Й. е допринесла за нанесените щети върху лекия автомобил, понеже лекият автомобил е бил паркиран неправилно. Сочи се, че ако лекият автомобил не е бил паркиран непосредствено пред входа на общото помещение, то изританата по спешност горяща бутилка нямаше да се озове до него.

Настоящият състав на Пловдивски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресните права на застрахователя, възникващи с плащането на застрахователното обезщетение на застрахованото лице и техните предели - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на 3 вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор, причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования на правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.

От представените писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между „ДЗИ- ОЗ” ЕАД и собственика на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю30“, с рег. № *** „Сожелиз-България ЕООД –клон Пловдив /ОТП Лизинг- клон Пловдив/, ЕИК ЕИК 1313913690030. Срокът на договора и съответно на покритието е от 15.03.2020 год. до 14.03.2021 год. Следователно, договорът е действал към 29.11.2020 год., когато е настъпил инцидента.

По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка по щета, в хода на която, след извършен опис на претенция, с ликвидационен акт по щета №44011512007934 от 30.11.2020 г. е определено за изплащане обезщетение в размер на 15170,23 лв. Сумата е изплатена от ищеца на 19.05.2021 г. по банков път, видно от представеното платежно нареждане на автосервиз „Витоша Ауто” ЕООД, който е ремонтирал процесния лек автомобил.

Стойността на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват също от САвТЕ.

От прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че общата стойност на причинените щети по л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю30“, с рег. № *** възлизат на 15174 лв., като същите се намират в причинно- следствена връзка с настъпилия инцидент с газова бутилка.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителите на щетата.

От приобщените към делото материалите по прокурорска преписка № 11731/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, се установява, че същата е образуване по докладна записка на полицейски органи от 1 РУ при ОДМВР гр.

Пловдив с оглед установяване данни за извършено престъпление по член 216, ал. 1 от НК. В хода на развилата се проверка не са били установени данни за извършено престъпление. В рамките на развилото се досъдебно производство ответниците К. Л.