Решение № 85 от 08.03.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бяла Слатина, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, вр. с чл.19 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1064793/15.09.2021г., като в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за потребителски кредит №1064793/15.09.2021г. за валиден) – иск за прогласяване нищожността на чл.5 от процесния договор с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, от А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бяла Слатина, ул.В. №18, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„А.С.“ №125, чрез адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М., против "Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“А.М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на клаузата на чл.5 от процесния договор.

Ищцата сочи, че на 15.09.2021г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1064793, по силата на който е получила от ответника, в качеството му на кредитор, сумата в размер на 4000,00лв., като било уговорено сумата да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски, при договорена лихва в размер на 1400лв. Сочи се, че съгласно чл.5 от Договора задължението се обезпечавало с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank”в полза на ответника. Твърди се, че при сключването на Договора никъде не било посочен какъв е размерът на дължимото възнаграждение във връзка с поръчителството, като 1 впоследствие ищцата констатирала, че дължи такса за обезпечение с поръчителство в размер на 3960,00лв.

Инвокира доводи за недействителност на процесния договор. Сочи, че договорът не е подписан, предвид което липсва съгласие. Твърди, че не е спазена законоустановената форма. Сочи, че в Договорът не е посочен начина на изчисляване на ГПР, като е посочен грешен ГПР. Счита, че претендираната такса за обезпечение с поръчителство следва да бъде включена в ГПР. Сочи, че клаузата на чл.5 от Договора е неравноправна.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че поръчителят е самостоятелно юридическо лице, различно от ответника, предвид което прави възражение за недопустимост на исковете. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира раноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от представения Договор за потребителски кредит №1064793/15.09.2021г. се установява, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като кредитор, и А. К. К., като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде на ищцата сума в размер на 4000 лв.

Кредитът е бил отпуснат при следните условия: връщане на 18 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 35,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) 49,66 % и общ размер на всички плащания – 5400,00 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че общата дължима сума по договора от страна на кредитополучателя е в размер на 9360лв., разпределена по пера, както следва: главница – 4000лв., договорна лихва – 1400,00лв., възнаграждение по договор за поръчителство – 3960лв. Експертът сочи, че в размера на ГПР по кредита е включена единствено възнаградителната лихва по процесния договор за потребителски кредит, като в посочената величина не е отразена сумата, представляваща възнаграждение по договора за гаранция.

Твърди, че ако разходът за възнаграждението на дружеството поръчител бъде включен при изчисляването му, ГПР по процесния договор е в размер на 250,59%. В заключението е 2 отразено, че от страна на ищеца е погасена сума в общ размер на 5437,08лв., с която са погасени задължения, както следва: главница в размер на 4000,00лв., договорна лихва в размер на 391,37лв., такса по договор за поръчителство в размер на 1005,71лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 40,00лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, вр. с чл.19 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1064793/15.09.2021г., като в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за потребителски кредит №1064793/15.09.2021г. за валиден) – иск за прогласяване нищожността на чл.5 от процесния договор с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, са предявени при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита, като намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че потребителят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения иск ще внесе – със силата на пресъдено нещо, правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в исковата молба. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като действителна. Искът за установяване на нищожност на договор е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност

3

За да бъде уважен предявеният главен иск, в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на процесня договор, а именно, че нарушава закона или нарушава определен/и морален/ни принпип/и, което води до неговто противоречие с добрите нрави.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Между страните по делото не се спори, като същото е визирано в чл.5 от Договора, че процесното вземане е обезпечено с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank ", вследствие на което между ищцата и поръчителят е сключен договор за предоставяне на 4 поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК за общ разход по кредита за потребителя. За да се прецени дали таксата за предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в чл.3, б.„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от Договора / предполага предоставянето на обезпечение.