Решение № 16329 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16329 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110138205 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 118,07 лв., представляваща неплатена цена за потребена вода за периода от 03.05.2016 г. до 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г. до окончателното плащане, както и 143,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2016 г. до 01.07.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 62126/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.11.2021 г.

Ищецът ...... твърди, че между него и Е. К. И. е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 03.05.2016 г. до 01.07.2021 г. е предоставил на ответницата такива до обект, находящ се в...и клиентски № .., чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ произтича от факта, че ответницата И. е собственик на процесния имот, позовавайки се на справка от Служба по вписванията, установяваща, че на 20.11.2019 г. по партидата е вписана възбрана, касаеща същия, както и липсата на последващо вписване, от което да може да се направи извод, че тя е загубила правата си върху него. Допълва, че съгласно общите условия за предоставяне на В и К услуги (в сила от 28.08.2016 г.), които са общодостъпни на интернет – страницата на дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените такива в 30дневен срок от датата на фактурирането им, което ответницата не е сторила, поради което претендира тяхната цена. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. К. И., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. Р., е подала отговор на исковата молба, с който 1 оспорва исковете при твърдението, че не е доказано да е била собственик на процесния имот в рамките на исковия период. Оспорва доказателствената стойност на представената справка от Служба по вписванията, тъй като не е годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост. Оспорва доставянето на твърдяните В и К услуги, както и сключването на договор с ищеца от нейна страна. Оспорва да е приемала общите условия на ищеца, както и да е давала съгласие за откриване на договорна сметка на нейно име под № 2800043506. Оспорва да е доказан начинът на начисляване на процесните суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 03.05.2016 г. до 01.07.2018 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в производството по ч. гр. дело № 62126/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания.

Исковата молба е и редовна, доколкото заявените искови претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.

Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответницата да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая, от страна на ответницата Е. И. е направено изрично оспорване относно наличието на облигационно правоотношение между страните, като с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи качеството потребител на В и К услуги по отношение на нея. В тази връзка от негова страна е представена справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида 2 на ответницата (л. 9 от делото), от която се установява, че на 22.11.2019 г. е вписана възбрана върху притежаваните от нея 6/10 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ....... В справката не са отразени вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на други лица. Действително от страна на ответницата своевременно е наведено оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, но в същото време тя не е представила доказателства за оборване на същите, поради което съдът намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена и същият представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост в посочения в нея обем – 6/10, което в случая е релевантно. За пълнота следва да се отбележи, че вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. В случая, отразените в справката обстоятелства относно принадлежността на правото на собственост не се опровергават от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 65-70 от делото), в която като данъчно задължено лице за недвижим имот, находящ се в ..... в периода от 03.05.2016 г. до 01.07.2021 г. е посочено трето за спора лице – С. Г. И. тъй като в нея е отразено още, че последният е съсобственик на процесния имот именно с ответницата Е. И., което също е в подкрепа на отразените в обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията обстоятелства, че същата притежава права върху него. Действително прави впечатление, че всяко едно от посочените в декларацията лица е посочено като носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, но в тази част удостоверените в нея обстоятелства не могат да бъдат противопоставени на ответницата, тъй като документът не е подписан от нея, поради което не може да се приеме, че така удостоверените в декларацията обстоятелства относно обема на правата на всеки един от съсобствениците отразява неизгодни за нея факти – арг. чл. 175 ГПК. Точно обратното, въз основа на вече обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията съдът приема, че обемът на притежаваните от ответницата права върху процесния имот се равнява на 6/10 идеални части, а не на 1/2 идеална част, както е отразено в декларацията по чл. 14 ЗМДТ.

Ето защо, доколкото Е. И. не се явява единствен собственик на процесния апартамент № 3, а и при липса на изрична уговорка в противен смисъл, следва да се направи извод, че отговорността й не следва да бъде ангажирана за повече от посочения по-горе обем – 6/10.

Това е така, тъй като от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства в подкрепа на това обстоятелство, освен вече обсъдената по-горе справка, единствено въз основа на която не може да се направи извод, че за времето от началото на исковия период – 03.05.2016 г. до деня, предхождащ вписването на възбраната – 19.11.2019 г., длъжникът също е бил собственик на апартамента, върху който е вписана възбраната. Следва да се отбележи още, че по делото не става ясно считано от кога точно и въз основа на какво придобивно основание ответницата И. се легитимира като негов съсобственик, за да се приеме, че същата е имала права върху него включително и в периода, предхождащ по време посочения по-горе момент - 20.11.2019 г. В случая, този извод на съда не се разколебава от вписването в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, че декларираният имот е придобит по силата на договор за покупко-продажба от 26.02.1991 г., тъй като в тази част тя не обвързва ответницата, още повече, че ищецът не се е снабдил с посочения документ за собственост, поради което съдът не би могъл да извърши преценка относно верността на вписаните в нея обстоятелства. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че в периода от 20.11.2019 г. до 01.07.2021 г. ответницата Е. И. се легитимира като носител на 6/10 идеални 3 части от правото на собственост върху процесния апартамент № 3, а това означава, че тя е имала качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Не така стоят нещата обаче по отношение на останалата част от исковия период - от 03.05.2016 г. до 19.11.2019 г., тъй като за тази част от него по делото не се установява при условията на пълно и главно и доказване, че посоченото лице също е притежавало права върху него, поради което в тази част претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това основание, доколкото ответницата И. не се явява пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответницата не твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите я обвързват (в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че Е. И. е имала качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, като страните в настоящото производство са били обвързани от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. тя се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за периода от 20.11.2019 г. до 01.07.2021 г. съобразно обема на участието си в съсобствеността – 6/10.