Решение № 260252 от 20.10.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 341/2021
- Вид
- Решение № 260252
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260252 20.10.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети септември Година две хиляди двадесет и втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка
Вълкова
Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов гражданско дело номер 341 по описа за 2021 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, против
К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес : гр.Бургас 8000, ***, ет.1, чрез пълномощник адв.Марио Златарев от АК-Бургас, да бъде осъдена ответницата: 1. Да заплати на основание чл.3 от ГПК и чл.45 от ЗЗД сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 2. При условията на евентуалност да заплати на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 3. При условията на евентуалност ако се окаже, че ответницата все още не е получила изцяло или отчасти, платените от ищеца суми по принудителното изпълнение, на основание чл.124 ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време. Претендират се и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са искания по събиране на доказателства.
Ищецът твърди, че с ответницата били страни по гр.д. №
582/2008г. по описа на РС – Несебър, образувано по време на прекратен брак помежду им. Предмет на делбеното производство били недвижими имоти – етажи от сградата на източен и сградата на западен близнак, както и магазин, находящи се в гр. Св.Влас, както и движими вещи – лек автомобил и обзавеждане и оборудване на делбените недвижими имоти. На основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, с Решение № 15/ 14.01.2013 година по гр.д. № 582/2008г. по описа на РС – Несебър за допускане на делбата, ищецът бил осъден да заплаща на ответницата месечно обезщетение в размер на 2 579,17лв., считано от датата на това решение – 14.01.2013г., до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Това решение било потвърдено от Окръжен съд - Бургас с решение № I-74/ 17.06.2013г. постановено по въззивно гр. дело № 750/2013г. Вследствие на това, в полза на ответницата бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
След това между страните възникнали редица допълнителни спорове. Първият от тях бил във връзка с това, за кои вещи се дължи присъденото обезщетение. Въз основа на допуснато тълкуване на Решение № 15/ 14.01.2013година по гр. д. № 582/2008г. по описа на Районен съд – гр.
Несебър, ищецът дължал обезщетение за ползване само за конкретно описаните източен и западен близнак до приключване на делбата. Също така въз основа на влязло в сила Определение № 1553/ 06.08.2018г., постановено по гр.д. № 1214/2018г. по описа на ОС-Бургас, съдът приел, че претендираното от ответницата обезщетение за лишаване от ползване се дължало от ищеца за периода от 14.01.2013г. до 22.11.2015година.
Следващ спор между настоящите по делото страни е бил този, за кой точно период се дължи обезщетението. Делбените имоти, по повод на чието ползване били присъдени месечни плащания, били със сезонен характер, поради което и ОС-Бургас в мотивите на Решение № III- 137/ 29.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 165/2016г. е уважил претенцията за сметки само за плащанията за месеците на летния туристически сезон. Тъй като произнасянето в мотивите на решението на ОС-Бургас не въвеждал пълна яснота по въпроса за възникналия спор между ищеца и ответницата, било поискано допълнително тълкуване на посоченото въззивно решение на ОС-Бургас. Такова тълкуване било отказано, като спорът за провеждането му стигнал до ВКС. Със свое Определение № 567/ 14.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2436/2018г., ВКС приел, че „Няма колебание в съдебната практика, че когато присъжда обезщетение за лишаване от ползване на имот съдът посочва в диспозитива кое е осъденото лице, на кога трябва да се плати, цялата сума, която се присъжда, както и периода, за който тази сума се дължал, а ако има претенция за лихви, те също следва да бъдат присъдени. Обстоятелството, че присъдената главница била формирана като размер само от обезщетението, което се дължи за сезонното ползване на имота, т.е. за летните месеци, е безпредметно да се отбелязва в диспозитива на решението, тъй като това е въпрос на мотиви. В диспозитива не се отбелязват конкретно месеците, за които се дължи обезщетението, а като цяло сумата на обезщетението и периодът, за който тя се дължи.“ Според С.У., той следва да заплати обезщетение в размер на 2579.17 лв. месечно за 12 месеца, а именно за летните месеци на 2013, 2014 и 2015г. или общо в размер на 30 950.04 лв. Срещу това реално дължимо задължение, ответницата претендирала плащане на сумата от 88 379.54лв., съответстващи на плащанията за всички месеци за периода от 14.01.2013г. до 22.11.2015г. Или ответницата претендирала сума, по-голяма от дължимата ѝ се с 57 429.50 лв., които тя била получила неоснователно в рамките на изпълнението, проведено по изп.д. № 20167050401080 на ЧСИ Илко Бакалов.
Ищецът заявява, че ответницата бездейства, като не предприемала действия по изменение на издадения ѝ изпълнителен лист съобразно горните констатации. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените при условията на евентуалност искове. Счита, че ищецът се опитва да пререши влязъл в сила съдебен спор, а именно този решен с Решение от 14.01.2013г. постановено по гр. д № 582/2008г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, потвърдено с решение на ОС-Бургас от 17.06.2013г. по в.гр.д. №750/2013г. Не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, а именно: вина, противоправно поведение, нанесена вреда, както и причинна връзка между търпяното от ищеца и твърдяното виновно противоправно поведение на ответницата като деликвент.
Също така неоснователен бил и искът по чл. 59 ЗЗД. Не били налице предпоставките визирани в нормата на посочения член. Не бил ясен и начинът на формиране на размера на претенцията, т.е. кои месеци били формирани от ищеца като попадащи в летен сезон и кои извън летен сезон. Неоснователна била и претенцията по чл. 124 ГПК. Не ставало ясно и коя конкретна хипотеза визирал ищецът.
На следващо място, ответницата прави възражение за погасено по давност вземане по отношение на евентуално предявения установителен иск. Видно било, че издаденият изпълнителен лист бил с дата 03.07.2013г., т.е. преди повече от пет години преди завеждане на настоящото дело, като не били налице данни за спиране и/или прекъсване на давността. Липсвали и всякакви действия от страна на ищеца в изминалите повече от седем години, от които да е видно, че същият предприел действия по изменение на съдебния акт.
В съдебно заседание
С.У. чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и счита, че като основателни и доказани следва да бъдат уважени в пълен размер, разгледани в посочената в исковата молба поредност. В подкрепа ангажира основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Аргументи изложи в писмена защита.
Пълномощникът на К.Г. счита, че исковете са недопустими, а по същество и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като изложените в исковата молба обстоятелства са хипотетични и неподкрепени с реални факти. Също ангажира основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Въпросът за допустимостта на исковете беше разгледан в постановеното определение № 260963/ 20.07.2021г. и към настоящия момент промяна в становището на съда не се налага.
Предявените искове са с правно основание в чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД; чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД; чл. 124 ал.1 от ГПК.
С решение № 15/14.01.2013 г., постановеното по гр. д.
№ 582/2008 г. на Районен съд - Несебър между страните в настоящото производство е допуснато извършването на съдебна делба на недвижими имоти, представляващи - апартамент, находящ се в гр. Несебър; дворно място в гр. Свети Влас, съставляващо УПИ XXVII-378 в кв. 23 по плана на града, при посочени граници, което е ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 в.м., втори жилищен етаж с площ от 73 в.м. и тавански етаж с площ от 73 в.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., и източен близнак - семеен пансион на четири етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойно стая; както и движими вещи, подробно описани в диспозитива на решението. Със същото решение ищецът С.У. е осъден на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, да заплаща на ответницата К.Г. месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от постановяване на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното решение е потвърдено с решение № I-74/ 17.06.2013 г., по в.гр.д. № 750/2013 г. на Окръжен съд Бургас.
Във връзка с посочените постановени съдебни актове, на
03.07.2013 г. в полза на К.Г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който С.Ж.У. е осъден да ѝ заплаща месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от 14.01.2013 г. до приключване на гр.д. № 582/2008 г. по описа на Районен съд - Несебър с влязъл в сила акт. Въз основа на издадения ѝ изпълнителен лист, ответницата в настоящото производство е инициирала изпълнително производство, за което било образувано изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 в КЧСИ с район на действие ОС-Бургас.
С решение № 155 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д.
№ 582/2008 г. по описа на Районен съд - Несебър е извършена делбата между страните, допусната с решение № 15/ 14.01.2013 г. г. постановеното по същото дело, като съдът се е произнесъл и по предявените от страните сметки. С посоченото решение, съдът е поставил в дял на С.Ж.У. – апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Несебър, със застроена площ от 64,12 кв.м при посочени граници; ½ ид.ч. от дворно място в гр. Свети Влас с идентификатор№ *** по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 в.м., втори жилищен етаж с площ от 73 в.м. и тавански етаж с площ от 73 в.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м.; лек автомобил „Тойота Корола“ с цвят син металик с рег. № А 5056 ВХ; всички движими вещи, допуснати до делба с решение № 15/
14.01.2013 г., постановеното по чл. 344 от ГПК по гр. д. № 582/2008 г., находящи се в западния близнак. В дял на К.Н.Г. са поставени следните движими и недвижими вещи: ½ ид.ч. от дворно място в гр. Свети Влас с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построения в него източен близнак - семеен пансион на четири етажа, по 100 кв.м. застроена площ, състоящ се от седем апартамента и една двойно стая, както и всички движими вещи, допуснати до делба с решение № 15/ 14.01.2013 г., постановено по чл. 344 от ГПК по гр. д. № 582/2008 г., находящи се в източния близнак. От делбата е изключен лек автомобил марка „Алфа Ромео“. Ответницата К.Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 6 144,50 лева за уравняване на дела му. Със същото решение са отхвърлени претенциите по сметки на ответницата, за заплащане на сумата от общо 154 000 лева, представляваща обезщетение от по 3 000 лева на месец за периода от 01.10.2008 г. до 13.01.2013 г., за лишаване от ползване на недвижимите имоти: дворно място в гр. Свети Влас, с идентификатор № ***, ведно с построените в него сгради. Отхвърлена е и претенцията по сметки на ищеца У., за сумата от 3 333 лева, представляваща стойността на наследствения му дял от апартамент, находящ се в гр. Р., вложена в изграждането на делбените имоти, както и за сумата от 3 601,74 лв., вложена в изграждането на делбените имоти. Страните са осъдени да заплатят дължимите държавни такси. Така постановеното решение е било ожалвано частично и от двете страни. Ответницата К.Г. го е обжалвала в частта, с която в дял на У. е поставен лекия автомобил, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията ѝ по сметки за лишаване от ползване на недвижимите имоти за периода от 01.10.2008 г. до 13.01.2013 г. Ищецът С. У. е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му по сметки. Във връзка с посоченото обжалване е постановено Решение № III-137/
Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54fe0d20-1a52-4a2a-85e3-1f992a1f8426