Решение № 102 от 30.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502745 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.128 СК.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби - от двете страни в първоинстанционното производство - против решение №209 от 06.07.2022 г. по гр. дело №570/2021 г. на РС - Карлово, І гр. състав, с което е определен на основание чл.128, ал.1 от СК, следния режим на лични отношения между Д.

С. Д. от една страна, и нейната малолетна внучка Д. Н. Д., от друга страна, както следва:

- За период от една година от влизане в сила на решението - да взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., като детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено заведение.

- След изтичане на една година от влизане в сила на решението - да взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч., като детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено заведение;

1 и е отхвърлено искането на страните за присъждане на основание чл. 78 от ГПК на разноски за производството.

С въззивната жалба, депозирана от Д. С. Д. чрез адв. Т. С., се обжалва определеният режим на лични отношения, като се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че е в противоречие със съдебната практика, като се иска отмяната му и уважаване на поискания с исковата молба режим на лични отношения. Считат определеният режим за крайно недостатъчен в дългосрочен план за поддържане на нормални отношения с детето. Не е предоставена възможност Д. да посещава дома на жалбоподателката. Няма как отношенията между бабата и детето да се възстановят и изградят наново, ако режимът е кратък и ограничен във времето и пространството. Съдът е разгледал свидетелските показния, но не прави логичен анализ на противоречията на свидетелите на ответната страна. След смъртта на бащата детето не е посещавало баба си самостоятелно, като не е имало как тя да я заведе на гробищата, още помалко, както се твърди - всеки ден.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди се, че още преди смъртта на бащата не е съществувала привързаност между бабата и внучката и в момента е проявен нездрав интерес към детето, за да се сподели мъката от загубата. От страна на жалбоподателката е демонстрирано лошо отношение към семейството и близките на Д.. Исканият в исковата молба режим на лични отношения се определя с родител, а не - с баба или дядо.

Излагат се и съображения, че бабата вреди на психиката на детето.

С въззивната жалба, депозирана от Г. М. А., чрез адв. Л. К., се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се иска неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявения иск. Твърди се, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства за битовите условия при бабата. Съдът неправилно е уважил иска, без да посочи условия за промяна в поведението на бабата, което е неправилно, студено и грубо. Не са доказани твърденията в исковата молба. Майката не препятства личните отношения на детето с неговата баба, а се съобразява с нежеланието и неприязънта на детето.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стана, като се излагат подробни съображения за неоснователност на тази жалба. Твърди се, че доводите, които се излагат във въззивната жалба на Г. А., са неверни.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ 2 на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК.

Ищцата Д. Д. твърди, че е баба по бащина линия на малолетното дете Д. Н. Д., родена на 28.0** г. в гр. Пловдив. С решение №1621/18.04.2013 г., постановено по гр.д. №9201/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, родителските права за детето били предоставени на майката Г. М. М., като за бащата Н. Г. Д. бил определен режим на лични отношения. Режимът се изпълнявал, макар и с пречки от страна на майката, до 18.10.2020 г., когато синът на ищцата и баща на Д., Н. Д., починал. С него живеели в едно село В., и винаги контактували с детето, когато било с баща си. Познавало добре нея, както и прабаба си. Преспивала е при тях, помагали са в грижите за детето и то ги познавало добре. В къщата им имало стая, определена за него.

След смъртта на бащата до настоящия момент контактите на бабата с внучката били силно ограничавани от майката. Чрез съдействието на адв. Т.

С. било позволено да види детето няколко пъти за по 1-2 часа, като във всички случаи е посещавала мястото, на което Д. и майка и били в момента – град С. или село Л.. Срещите били винаги в присъствието на майката. Детето не се виждало и не можело да поддържа контакти с леля си и братовчедите си, било напълно откъснато от семейството им. Телефонните контакти също били ограничени, като майката не позволявала да се обажда лично на Д..

Разговорите се осъществявали чрез телефона на Г., като през цялото време разговорът бил на високоговорител и се контролирал от майката. Детето се чувствало неловко и притеснено от създалата се ситуация, не се отпускало в присъствието на майката. Твърди, че около две седмици преди подаване на исковата молба провела разговор по телефона с ответницата, като помолила 3 да вземе Д. за няколко дни през пролетната ваканция - да погостува, да се види с прабаба си и леля си, да прекара известно време с нея, но това категорично било отказано. Била ограничена и телефонната връзка. Няма информация относно състоянието на детето, заниманията му и интересите му в момента. Счита, че откъсването на детето от нея напълно разрушавало връзката им, както и с близките на покойния му баща - леля, братовчеди, прабаба. В интерес на детето било тази връзка да бъде запазена и развивана през годините, а не загубена. Намира, че в интерес на детето били регулярните контакти, а не такива, зависещи от настроенията и желанията на майката, независимо от обстоятелството, че многократно е изразявала желание да вземе детето и да го връща до дома на майката в гр. С., като е желала да прекарва време с детето извън времето му за училище и подготовка за училище, както и се е съобразявала с други лични техни съображения.

Уреждането на въпроса за продължителността и интензивността на контактите между нея и детето не можел да бъде разрешен по пътя на диалога, поради неразбирателството с майката. Моли съда да постанови решение, с което да определи мерки на лични отношения с внучката Д. Н. Д., а именно: през седмица в събота и неделя, с приспиване в дома на ищцата в село В., като взима детето в събота в 09.00 ч. и го връща в неделя в 18.00 ч.; през ваканциите по три дни с приспиване, а през лятото - 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Ответницата - Г. М. (с промяна на фамилното име на А. в хода на първоинстанционното производство) счита предявения иск за допустим заведен от активно легитимирано лице, но изцяло неоснователен, тъй като към момента не е в интерес на детето да бъде постановен претендирания режим във вида по исковата молба, поради което моли претенцията да бъде отхвърлена, ведно със съответните последици. Не оспорва посоченото в исковата молба относно наличието на роднинска връзка между детето и ищцата, както и, че е налице влязло в сила решение, с което за бащата Н. Д. е определен режим за осъществяване на лични отношения. Намира за невярно твърдението на ищцата, че определеният от съда режим на лични контакти на бащата с детето бил изпълняван „с пречки от страна на майката“. Приживе бащата никога не се е възползвал в пълен обем от правото си на лични контакти с детето, включително и по отношение на периода от 20 дни през лятото. През летните периоди бащата водел детето в къщата на ищцата, но още на третия - четвъртия ден Д. се е обаждала на майка си да я вземе, тъй като пребиваването там не било комфортно. Този установен начин на общуване на детето с бащата не се дължал на пречки, поставяни от майката.

Родителите имали пълно съгласие, като майката се съобразявала с удобството на бащата и по никакъв начин не е възпрепятствала установения от бащата режим на лични контакти с детето. Докато бащата на Д. бил жив, детето не е установило близки и доверителни отношения с бабата, макар при упражняване на лични отношения да е било водено от баща си в нейната къща. Самата баба не е изявявала лично желание да го вижда, докато синът й 4 бил все още жив, като промяната в това отношение на ищцата била в резултат от две сполетели я трагични събития в една и съща година. Никога не е имало конфликти и спорове по каквито и да е въпроси между страните по делото до момента на смъртта на Н. Д.. Ищцата преживяла две огромни трагедии в рамките само на няколко месеца, а именно смъртта на съпруга й на 01.04.2020 г. и на сина й на 18.10.2020 г. Още след смъртта на съпруга си ищцата изживяла изключително силна мъка, като детето при посещение в дома на бабата видяло, че стените на стаята били отрупани със снимки на покойния дядо, поставени след смъртта му. Ищцата се затрупвала с негови вещи и отказвала да приеме смъртта на съпруга си - по начин, виден и травмиращ самото дете. В този период покойният Н. Д. и майката на детето решили Д. да не остава в дома на бащата, за да не става свидетел на нестихващата мъка на баба си. След кончината на сина й, ищцата започнала да проявява силен интерес към внучка си Д. Д., което поначало изглеждало нормална и закономерна реакция на една любяща баба. Необезпокоявана, е виждала лично внучката си, водила е с нея телефонни разговори и чат кореспонденции. Постепенно майката забелязала, че детето често се разстройвало от контактите си с ищцата, чувала крясъци от страна на детето в телефонни разговори с бабата, след което детето плачело и имало нужда да бъде успокоявано дълго време. Оказало се, че разговорите с бабата се свеждали единствено до оплакване на покойния баща на детето, както и изразяване на дълбоко съжаление по отношение факта, се било „останало сираче“ и „чука на чужди врата”, тъй като живее в дома на съпруга на майка си. В чат кореспонденция от личния профил на баща си в електронната платформа Фейсбук Д. получила множество негови снимки и два стиха, свързани със смъртта на бащата, което отново разстроило детето и у него се зародила идеята, че баща й е все още жив и й пише съобщения. Това продължило месеци, в които майката се опитвала да обясни на ищцата, че с поведението си вреди на психиката на детето, вместо да му бъде опора за преодоляване на смъртта на бащата. Поради всичко изложено майката решила да постави под контрол контактите на бабата с детето, но без да ги ограничава - изисквала е да бъдат в домашна обстановка и в нейно присъствие, поне докато Д. не се успокои и не поиска сама да остане насаме с баба си. Това била причината лични контакти и към настоящия момент да се осъществяват единствено в присъствието на майката, както правилно било посочено в исковата молба. Тези мерки били предприети от майката и съгласувани с детето, което изразявало нежелание да се вижда с баба си, а още по-малко да ходи на гости в дома на ищцата. Не оспорва, че в интерес на детето е да осъществява лични контакти с всички роднини по произход, но контакти с бабата към настоящия момент и в психическото състояние, в което ищцата се намирала, биха довели до задълбочаване на страданието на детето и увреждане на неговите интереси, вместо да му бъде помогнато постепенно да се възстанови от претърпяната загуба и да продължи нормалния си ритъм на живот. Счита, че към настоящия момент не е в интерес на детето да 5 осъществява лични самостоятелни контакти с ищцата, включително с гостуване и преспиване. В случай, че съдът не възприеме изложеното, моли да се вземе предвид, че исканият режим на лични контакти с детето е твърде разширен и на практика бил невъзможен за изпълнение, тъй като самото дете няма да пожелае да бъде спазван. Такъв в практиката се определя за родител, но не и за други роднини по произход. Моли съда мерките, които ще постанови в рамките на настоящото производство, да бъдат съобразени на първо място с интереса на детето в конкретната ситуация, който интерес да изведе от събраните в хода на делото доказателства, като се съобрази, че Д. учи в трети клас в НУ „***“ С**, два пъти в седмицата посещава уроци по английски език, всяка събота и неделя се организират излети и семейни пътувания с майка й и нейния съпруг. Детето се отнасяло към съпруга на майка си като към втори баща и имали изключително добри и доверени отношения, към които бабата изпитвала излишна ревност и неприязън.