Определение № 3856 от 19.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3856 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607059 по описа за 2025 година

Производството е по чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, във връзка с глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор от Софийска районна прокуратура (СРП) против определение от проведено разпоредително заседание на 14.10.2025 г., по н.о.х.д № 9280/2025 г. на Софийски районен съд(СРС), Наказателно отделение (НО), 116 състав, в частта с която съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В протеста представителят на държавното обвинение излага становище, че правилно е определен предмета на доказване, тъй като повдигнатото обвинение на подсъдимия Б. за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК е правилно и точно. Счита, че обвинителният акт не съдържа неясноти или противоречия касаещи повдигнатото обвинение и че обвинителният акт отговаря и на ТР 2/2002 на ОСНК на ВКС. Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС и делото да се върне на него за разглеждането му по същество.

Постъпило е възражение от страна на подсъдимия Б. Б., чрез неговия защитник – адв.

П.Т. от САК, в което се оспорва протеста, тъй като същият е неоснователен. Излага твърдения, че обвинителният акт не съответства на изискванията на чл. 246, ал.2 НПК, относно повдигнатото обвинение по чл. 213а НК, тъй като ясно и точно следва да бъде индивидуализирана движимата вещ и както и размерът на паричната сума. Освен това заканата следва да предшества отправеното изявление за разпореждане с вещ или право, тъй като това е условие за мотивирането на лицето-адресат на посегателство да формира воля за разпореждане като резултат от упражнена принуда. Поради това моли да бъде потвърдено определението на СРС, тъй като същото е правилно.

Софийски градски съд, като взе предвид частния протест, възражението срещу 1 него, материалите по делото и атакуваното определение на СРС, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Б.

А. Б., за това, че

1) На 07.05.2022 г., около 15.00 ч., в сладкарница „Кристал“, находяща се в гр. София, ж.к. „Красно село", ул. „********, с цел да принуди Ц.К.Б. да се разпореди със своя вещ мобилен телефон и парична сума от оборота на сладкарницата я заплашил с насилие /че ще й счупи главата и ще бъде изнасилена/, като деянието е придружено и със заплаха за убийство с думите: „Ще бъдеш убита“ - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

2) На 07.05.2022 г., около 17.00 ч., във входа на блок, находящ се в гр. София, ж.к.

„Красно село", ул. „********, се заканил с убийство на П.И.Й. с думите „Ще те окървавя, ще те убия бе!“, „Сега тази коса ще стане цялата червена“, като насочил нож към главата му и го галел с ножа по главата, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК /ред. ДВ., бр. 16 от 2019 г./

С Разпореждане № 8326 от 30.06.2025 г. на съдията - докладчик по делото, същото е било насрочено за разпоредително заседание на 24.09.2025 г, като поради нередовно призоваване на подсъдимия Б., делото е отложено за 14.10.2025 г. С определение от проведено разпоредително заседание от 14.10.2025 г. по н.о.х.д. № 9280/2025 г. на СРС, НО, 116 състав съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Мотивите на съда са насочени главно към противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, относно повдигнато обвинение по престъплението по пункт 1. Основният мотив на първоинстанционния съд е бил, че престъплението по чл.213а НК, представлява престъпление против обществените отношения, които защитават правото на собственост върху вещите, което включва и ясното им индивидуализиране и стойност. В обвинителния акт липсвало каквото и да е индивидуализиране на мобилния телефон като марка, модел или стойност, както и посочването на размера на оборота. Описанието на вещта е от изключително важно значение за яснотата на обвинението, поради което липсата на каквато и да било индивидуализация води до неяснота. И не на последно място е изложил мотиви, че в диспозитива на обвинителния акт не е било ясно и точно посочено, какво действие е изисквал подсъдимият Б. от пострадалата Б. по отношение на вещите, т.е как да се разпореди с тях. С оглед на констатираните нарушения първостепенният съд е възприел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, поради което прекратил съдебното производство.

Това определение е предмет на разглеждане в настоящата инстанция.

2

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и като извърши преценка, установи, че същият е депозиран в законоустановения срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество, частният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде оставен БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът на доказване не е ясен и противоречив, по отношение на пункт 1 от него. При изготвянето на обвинителния акт не са спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 НПК. Основната процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част - да се опише престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Въззивната съдебна инстанция изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че липсва индивидуализиране на движимата вещ – мобилен телефон, както и на размера на паричната стойност на оборота на сладкарница „Кристал“.

Престъпленията против собствеността, каквото безспорно е и това по чл. 213а, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК, макар да е формално, е престъпление против обществените отношения, които защитават правото на собственост върху вещите, т.е включва и ясното им индивидуализиране и стойност. В случая, не е достатъчно посочването само на мобилен телефон, а следва за същия да бъде посочен марка или модел, или стойност, както и за размера на паричната стойност на оборота. Не посочването представлява нарушение на чл.

249, ал. 4, т.1 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС и правилно първият съд е приел, че правото на защита на подсъдимия е значително ограничено, чрез допуснатата съществена неяснота при повдигнатото обвинение.

На следващо място въззивният съд намира, че първостепенният съд правилно е посочил, че е налице неяснота в диспозитивната част на обвинителния акт, тъй като не са посочени какви действия на разпореждане от подсъдимия Б. е следвало да извърши пострадалата Б.. Неоснователни са изложените твърдения в частния протест, че ясно и точно са обективирани действията на разпореждане, тъй като при извършения преглед въззивният съд констатира, че такива не са посочени.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частният протест да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от 3

НПК, Софийски градски съд., IV въззивен наказателен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на 14.10.2025 г., по н.о.х.д №9280 /2025 г. на СРС, НО, 116 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4