Решение № 510 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110153442 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

„Аутотехника“ ЕООД е предявило иск по чл.49 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 6276,96 лева – обезщетение за нанесени щети върху собствен на ищеца л.а. „М.“ с д.к. № * СМ, причинени при ПТП от 12.06.2021г. на „Хемус“ около 84 км. в посока от гр. София към гр. Варна, което произшествие е предизвикано от навлезнало върху пътното платно диво животно - лисица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.09.2021г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 12.06.2021г. при управление на л.а. „М.“ с д.к. № * СМ по автомагистрала „Хемус“ при 84 – тия км. е настъпило ПТП. То възникнало, след като водачът изпреварвал друг автомобил и докато се движил в лявата пътна в посока от гр. София към гр.

Варна под средната разделителна мантинела върху пътното платно за движение внезапно навлезнало диво животно – лисица. Водачът на процесния автомобил натиснал спирачка, но не успял да спре своевременно и ударил животното. В резултат на произшествието върху автомобила били нанесени щети в размер на претендираната стойност. Счита, че отговорност за причинените щети следва да се носи от ответника, който осъществява управлението на републиканските пътища, като сред възложените по закон задължениея са и тези по организиране и осъществяване на защитата на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Автомагистралите следвало да имат предпазна телена ограда съгласно чл.3, ал.7, т.6 ЗП, която е вид пътна принадлежност съгласно пар.1, т.4 ДР на ЗП. Поддръжа, че е налице причинно следствена връзка между поведението на служителите на ответника, натоварени със задължение да поддържат в изправно състояние защитната оградна мрежа, изразяващо в бездействие, и настъпилите щети.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че въз основа на договор № РД – 37-9/04.09.2019г. след провеждане на процедури по ЗОП е възложил на „Автомагистрали“ ЕАД поддържането на автомагистрала „Хемус“, вкл. на пътния участък, на който се твърди настъпване на процесното ПТП. Дейностите по поддържане на републиканиските пътища се възлагали на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Съгласно договора ответникът възложил на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД с месечни задания през м.05.2021г. и м.06.2021г. изпълнението на дейностите по възстановяване на унижощена предпазна мрежа – дейност по шифър 8009, която работа била изпълнена, видно от 1 издадените сертификати за м.05.2021г. и м.06.2021г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи. Поддържа, че препятствието – внезапно навлезнало въру пътното платно диво животно, е внезапно и непредвидимо събитие, поради което липсва виновно бездействие от страна на служители на ответника. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с управление на процесния автомобил с несъобразена спрямо пътните условия скорост. Евентуално, отговорност за процесните вреди следвало да носи „Автомагистрали“ ЕАД предвид уговореното в чл.1 и чл.28 от сключения договор от 04.09.2019г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е поискал привличането на трето лице – помагач – „Автомагистрали“ ЕАД и е предявил обратен иск срещу него по чл.82 ЗЗД за сумата по главния иск. Твърди, че съгласно договора за обществена поръчка третото лице – помагач имало заадължение в качеството си на изпълнител да предпреме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел осигурявне на обезопасни условия за движение (чл.12, ал.4 от договора), както и да поддържа в готовност екипи, които по необходимост да осигуряват безопасност при движението при ПТП, аварии и др. извънредни случаи (чл.12, ал.8 от договора). Ответникът се е позовава и на клаузата на чл.28 от договора, съгласно която при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

Третото лице – помагач, привлечено на страната на ответника, - „Автомагистрали“ ЕАД, е подало писмен отговор. Оспорва главния иск, както и обратния иск. Оспорва настъпването на елементите от фактическия състав на главния иск. По отношение на обратния иск възразява, че предметът на договора - поддържане на пътния участък, на който се твърди, че е възникнало процесното ПТП, се изпълнява на база месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора), като за тяхното изпълнение се съставят сертификати като доказателство за изпълнени дейности (чл.9, ал.5 от договора). През м.05.2021г. и м.06.2021г. било възложено задание за възстановане на унищожена предпазна мрежа (шифър 8009), която работа била приета и изпълнена от изпълнителя по надлежния ред.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже, че при управление на автомобил, негова собственост, по републикански път водачът е претърпял ПТП, причина за което е навлизане на диво животно върху платното за движение, вследствие на което върху автомобила са нанесни щети и действителният размер на щетите към датата на събитието.

Съдът приема за установено, че на 12.06.2021г. водачът на л.а. „М.“ с рег. № * СМ се е движил по автомагистрала „Хемус“. На около 84 – тия километър, след като е предприел изпреварване на друг автомобил и се е намирал в лявата лената за движение, на пътното платно под разделителната мантинела е навлезнало диво животно – лисица, като автомобилът е преминал през животното, без да има възможност да спре своевременно. За да направи тези фактически изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания по делото свидетел – К. С.. Той посочва, че е управлявал процесния автомобил към датата на инцидента, който възникнал през май или месец юни 2021г. Свидетелят посочва, че се движил по автомагистрала „Хемус“ посока от гр.

София към гр. Варна. Предприел изпреварване на друг автомобил вляво и след около 300 – 400 м. забелязал, че камион, движещ се в насрещното платно за движение, пресветва. В този момент свидетелят забелязал, че управлява автомобила със скорост от 110 км/час. Секунда след това видял, че с автомобила си ще премине върху лисица, която била на пътното платно, и съобразил, че вероятно камионът е пресветвал на лисицата. Натиснал спирачката, но не могъл да предотврати удара в лисицата. След това продължил да управлява автомобила и спрял на най - близката бензиностанция. Установил, че бронята на автомобила е спукана, както и че свети датчикът за температурата. Забелязвал, че регистрационния номер липсва, като се върнал да го вземе.

Установил и че перката на радиатора закача. Съобщил на полицията за произшествието, като на място бил изпратен екип, който съставил протокол за ПТП. Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, защото същите са логични, последователни и съответни на останалите 2 доказателства по делото. Така описаният механизъм на ПТП е възприет от вещото лице в приетото без възражение заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, и съгласно което констатираните върху автомобила увреждания могат да бъдат получени вследствие на твърдяното събитие. Съдът цени и приетия като доказателство протокола за ПТП № 1688288 от 12.06.2021г., съставен съгласно приложение № 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г.

Този протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразения в него механизъм, доколкото вещото лице пряко не е възприело настъпване на събитието (арг. от противоното на нормата на чл.179, ал.1 ГПК). В него обаче са отразени други обстоятелства, пряко възприети от длъжностното лице, като видими щети по автомобилите, учатник на произшествието и др., като по отношение на описаните обстоятелства протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, и те са от значение за установяване на причините за пътния инцидент.

От събраните по делото доказателства се установява, че събитието е настъпило на републикански път (чл.3, ал.2 от Закона за пътищата) извън границите на урбанизирана територия, за поддръжката за който пътен участък отговаря ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, чл.29 от Закона за пътищата, чл.48, т.1, б.“а“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата имат задължение да организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Според чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата - т.14 ДР на Закон за пътищата. Като се вземе предвид че на пътното платно автомагистрала, на която е настъпило произшествието, автомобилите се управляват с висока разрешена скорост, пътното платно следва да е така защитено, че да изключи случайното преминаване на животни, които да препятстват движението. Задължение за отстраняване на такива опасности за движението по автомагистрала е на ответника, който осъществява посочените дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложил изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по осигуряване на безопасно придвижване по републикански път. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай е било възможно обезопасяването на пътя от внезапно преминаване през пътното платно на животно чрез поставяне на предпазна телена ограда около автомагистралата (чл.3, ал.7, т.6 ЗП), и е била налице обективна възможност за обезопасяване на пътния участък. В случая безопасното движение по автомагистралата не е било осигурено, след като на пътното платно е излезнало животно, от което следва, че служителите на ответника не са изпълнили задължението си да организират движението по сигурен и безопасен начин. Появата на диво животно на пътното платно, което е станало причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, е възложил изпълнението на очертаните по-горе задължения. При това е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата по чл.49 ЗЗД за причинените вследствие на процесното събитие вреди.

От приетото заключение по съдебно – автотехническа експертиза, се установява, че вследствие на процесното събитие върху автомобила са нанесени щети, чиято стойност, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието, възлиза на стойност 5809,06 лева, а по цени на официален автосервиз – 6279,96 лева. Съдът счита, че обезщетението се дължи по цени на оторизиран сервиз, защото от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил в гаранционен срок, поради което отремонтирането му в оторизиран автосервиз за марката и модела е условие за запазване на правата по гаранцията на производителя.