Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 179/2026
Вид
Решение № 102
Подписан
04.06.2026
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, т.5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000179 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, гр.София, чрез процесуалния представител ю.к.Ан. С., срещу решение №1/05.01.2026г., постановено по ГД № 304/2025г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която съдът застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, сумата от 15 338,76 евро /равняващи се на 30 000 лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, виновно причинени от водача на л.а. „Шкода Октавия”, с рег. № ***** - Г.И.Г., при ПТП на 13.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 11.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при противоречие със събраните по делото доказателства.

Основното оплакване на въззивника е за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, което е довело до присъждане завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, несъответно на обема, интензитета и продължителността на търпените от пострадалата вреди. Последните съдът е приел за доказани в обем противоречащ на констатациите на вещото лице, изготвило прието по делото експертно заключение в 1 съответната му част, указващо за получени травматични увреждания с характер на натъртвания и контузии, без фрактури или животозастрашаваща травма. Моли съда да отмени решението в обжалваната част като постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, евентуално да намали определеното обезщетение, ведно със законната лихва считано от 11.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски съобразно изхода на спора.

С жалбата се отправя искане до съда за задължаване на ищеца да предостави данни за банкова сметка по см. на чл.127, ал. 4 ГПК. Не се правят искания по доказателствата.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ищцата Д. А. М., ЕГН **********, представлявана от адв.М.Я., е депозирала писмен отговор по жалбата, намирайки я за неоснователна и необоснована, а решението в обжалваната му част– за правилно, законосъобразно и обосновано. Поради това страната цели потвърждаване на обжалвания акт на ОС-Силистра, ведно с присъждане сторените в тази инстанция разноски.

Оспорват се твърденията за допуснати нарушения на нормата на чл.52 ЗЗД с подробно изложени съображения. Сочи, че не е налице визирания от въззивника пропуск за посочване на банкова сметка, данни за каквато са представени още с исковата молба.

Тези становища страните поддържат и пред въззивната инстанция, видно от докладвана в открито заседание молба на застрахователя, с която се поддържа въззивната жалба, както и изразено от пълномощника на ищеца адв.И. оспорване на същата на изложените в отговора съображения.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Д. А. М. срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за понесени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, резултат от ПТП на 13.12.2024г. в гр.Силистра, в района на кръгово кръстовище между ул.Седми септември и ул.Добрич, на пешеходна пътека, посока центъра към пазара на ДАП, причинено по вина на водача на л.а.Шкода Октавия, рег.№***** – Г.Г., при завой надясно е ударил пресичащата по същото време от дясно на ляво пешеходна пътека „Зебра“, Д. М.. В резултат на произшествието на ищцата са причинени телесни увреждания: контузия-кръвонасядане на дясна очнична област, контузия на лява мишница, контузия на опашната и седалищната област, контузия на ляво коляно с изразен вътреставен оток и двигателен дефицит. В исковата молба се твърди още, че ПТП е настъпило при ясно и спокойно време, суха настилка, в светлата част на денонощието. По случая било образувано досъдебно производство №1886 ЗМ 25/2025г. на РУ -Силистра при ОД на МВР -Силистра. /прокурорска преписка №58/2025г./ Твърди се, че произшествието е настъпило изцяло поради виновното поведение на водача на автомобила. Твърдят се продължителни болки и страдания, продължили във времето, а след 30.12.24г. същите се разпространили и в поясната и кръстната област и били диагностицирани като увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб и счупване на горния край на тибията. Това състояние не позволявало на пострадалата да става и ляга безпрепятствено, а наложило необходимост от полагане грижи от трети лица. Болките 2 обусловили прием на обезболяващи лекарства ежечасно. Всичко това се отразило и на психическото й състояние като провокирало чувство на тревожност и безсъние, страх от бъдещи усложнения. Твърдят се извършени разходи, свързани с лечението на пострадалата в размер на 50 лева, които се претендират като понесени от същото ПТП имуществени вреди, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 11.06.2025г. до окончателното изплащане.

С исковата молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се предявена претенция пред застрахователя на 23.01.2025г. и отказ за изплащане на обезщетение.

С отговор на исковата молба застрахователят ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се механизма на произшествието и изключителната вина на водача на МПС. Твърди се, че за настъпване на ПТП е допринесло и поведението на пешеходеца Д. М., която нарушила разпоредбите на чл.113, т.1. и т.2; чл.114 и чл.108, ал.1 ЗДвП. Твърди се, че същата се движела по платното за движение в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и под влияние на алкохол и/или наркотични вещества, като предприела и внезапно пресичане без да се съобрази с приближаващите се автомобили.

В условие на евентуалност ответникът е поддържал тези фактически твърдения като основание за съпричиняване на вредите от пострадалата съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Оспорват се настъпилите травматични увреждания и търпените от ищцата вреди. Оспорва се и наличието на психическо отражение на ПТП. Твърди се, че посочените увреждания при образната диагностика са с дегенеративен характер или се дължат на други събития. Твърди се, че нараняванията на ищцата са били повърхностни и възстановяването й е отнело едва около 15 дни. Оспорва се размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерно завишен и не отговарящ на понесените травми както и на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Оспорват се и акцесорните претенции за законните лихви. Не се оспорва предявяването на застрахователна претенция от пострадалата съгласно чл.380 КЗ.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите и правомощията на въззивната инстанция, съдът достига до следните фактически и правни изводи:

Съдът, при предварителна проверка на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Ето защото ВАпС приема въззивната жалба за процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е 3 действително, като произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Решението на ОС-Силистра се обжалва от ответника единствено в частта да присъдените неимуществени вреди. В останалата част, по отношение на имуществените вреди и отхвърлената част от иска за неимуществените вреди, съдебният акт е влязъл в законна сила.

Не се правят нови доказателствени искания, както и липсват твърдения на страните за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не се налага въззивният съд служебно да събира доказателства или да дава указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Пренесеният във въззивна инстанция спор се концентрира единствено в приложението на чл.52 ЗЗД и определяне справедлив размер на претендираните неимуществени вреди съгласно чл.432 КЗ.

Установява се предявяване на застрахователна претенция от пострадалата Д. М. пред ответното дружество, в качеството му на застраховател на Гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил произшествието на 13.12.2024г., на 23.01.2025г. /в този смисъл изявление на пълномощника на страната в открито заседание на 29.10.2025г., л.308 по делото/ Горното, макар да не се оспорва от ответника, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432 КЗ. Налице е и постановен по щетата отказ от 02.04.2025г., обуславящ интереса от предявения иск.

Поради липсата на спор съдът приема установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, а именно, че на 13.12.2024г., при управление на л.а.Шкода Октавия с ДК№ *****, водачът Г.И.Г., при движение в района на кръговото кръстовище между ул.Седми септември и ул.Добрич в град Силистра, при маневра завой надясно на пешеходната пътека в посока от центъра към пазара на ДАП, причинил ПТП, при което ударил с предната част на автомобила пешеходката Д. А. М., на 57 години, която пресичала пешеходната пътека, тип „Зебра“. Произшествието настъпило в прехода между тъмната и светла част на денонощието, при ясно време, суха настилка и добра видимост. По описа на РП-Силистра била образувана пр. преписка № 58/2025г. Съгласно приложеното копие от досъдебното производство се установява, че при ПТП са пострадали двама пешеходци – С.А. и Д. М., като по отношение на първата е била регистрирана средна телесна повреда, а по отношение на настоящата ищца – лека телесна повреда /натъртвания, охлузвания/ Съгласно приложения по делото протокол от 07.10.2025г. по НОХД №672/2025г. по описа на РС – Силистра, е одобрено споразумение, с което водачът на л.а.Шкода Октавия Г.И.Г. е признат за виновен за произшествието на 13.12.2024г. в гр.Силистра, при което пострадали посочените по-горе лица. Не е налице спор, че ищцата е пострадала именно при процесното ПТП, поради което, независимо от обстоятелството, че наказателното производство е образувано във връзка с причинена на другото увредено лице С.А. средна телесна повреда, съдът приема, че по делото не е спорно деликтното поведение на застрахования водач. Същият е признал всички обстоятелства по допуснатото ПТП.

От друга страна не е спорно, че водачът е бил застрахован при ответното дружество по 4 риска Гражданска отговорност на водачите на МПС, с покритие на полицата към датата на процесното произшествие 13.12.2024г. В тази връзка, застрахователят изрично е признал това обстоятелство като безспорно с отговора на исковата молба /л.47/ Неоснователно поради недоказване е възражението му, че произшествието се дължи на съвместното поведение както на водача Гицов, така и на ищцата Д. М..

Съобразно изложеното, въззивният състав намира, че се установяват предпоставките на прекия иск срещу застрахователя на ГО – ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД.

Предмет на настоящото производство е размерът на определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди съобразно установените по делото вреди, претърпени от ищцата в резултат на процесното ПТП. В останалата част решението е влязло в законна сила.