Решение № 463 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500004 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Сити Билд Груп“ ООД с ЕИК 204384543, против решение № 2468 от 07.11.2025 г. по гр.д.4030/2025 г. по описа на РС Бургас, с което отхвърлен предявения от „СИТИ БИЛД ГРУП“ ООД иск за осъждане на „ТИМЕКС 91“ ЕООД, ЕИК: 206707842, да премахне поставените рекламни съоръжения по фасадата на сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“ бл.207, непосредствено над магазин № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а именно: надпис на английски език с големи червени главни букви „MEGA GROSS“ и под него надпис с черни букви „TURKISH MARKET“, както и да възстанови състоянието на фасадата на сградата каквото е било преди поставянето на надписите; и с което решение въззивното дружество е осъдено да заплати на „ТИМЕКС 91“ ЕООД, сумата от 1 670,00 лв, представляваща направените от него разноски по делото.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че са нищожни като противоречащи на ЗУЕС, клаузите на в представените по делото нотариални актове, съгласно които клаузи ищецът си е запазил безсрочно правото на строеж и ползване на покрива и фасадата на сградата, както и правото да поставя рекламни съоръжения. В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил, че правото на ищеца произтича не от нотариалния акт, а от взето решение на проведено на 05.03.2024 г. ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, за 1 начина на ползване на обща част на сградата – фасадата. Твърди се, че това решение не е изменяно или отменяно до момента.

На второ място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че ищецът не е доказал, че има качеството на етажен собственик в сградата. В тази връзка се твърди, че от представените по делото доказателства – учредителен акт на ищцовото дружество, разрешение за строеж, издадено на ищеца, и разрешение за ползване, легитимират ищеца като собственик.

Твърди се на следващо място, че правото на собственост на ищеца не е оспорвано по делото, съотв.в определението на съда по чл.140 ГПК въпросът за собствеността не е засяган, не е разпределяна доказателствена тежест в тази връзка и не са давани указания на ищеца да докаже, че е етажен собственик в сградата. Твърди се, че ищецът (притежаващ самостоятелен обект в процесната сграда), от една страна има запазено право да ползва фасадата, а от друга страна – право като етажен собственик да се брани против неправомерни действия на други собственици, касаещи фасадата на сградата.

Претендира се съдът да отмени като неправилно обжалваното решение и да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне поставените от него рекламни съоръжения и да възстанови състоянието на фасадата на сградата отпреди поставянето на процесната реклама.

Претендират се съдебни разноски.

С твърдението за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения – липсата на дадени точни указания във връзка с доказателствената тежест, на основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата, оставени без уважение от съда.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „ТИМЕКС 91“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.Христо Христов от ВАК, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че изводите на съда са правилни и обосновани.

Оспорени са твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недостатъчно конкретно разпределяне на доказателствената тежест. Възразява се против твърдението във въззивната жалба за наличие на основание по чл.266, ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Отделно от това, по отношение на представените Протокол от проведено ОС на ЕС и Списък на присъстващите на него се твърди, че са съставени за нуждите на въззивното производство, с оглед приетото от първоинстанционния съд в решението му, и не отразяват реалните собственици на обекти в сградата към момента, за който се твърди, че е проведено ОС. Твърди се още, че общите части от сградата в режим на ЕС нямат самостоятелен характер, съсобствени са между всички собственици на самостоятелни обекти в сградата съобразно притежаваните от тях идеални части, поради което няма как ищецът да стане собственик и да си запази безсрочното право на строеж и ползването на покрива и фасадата, без да е конкретизирано каква част от ид.части от обекта на всеки собственик представляват те.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на 2 съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба, подадена от въззивника „СИТИ БИЛД ГРУП“ ООД за осъждане на въззиваемия „ТИМЕКС 91“ ЕООД да премахне поставените рекламни съоръжения по фасадата на сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“ бл.207, непосредствено над магазин № 4, а именно: надпис на английски език с големи червени главни букви „MEGA GROSS“ и под него надпис с черни букви „TURKISH MARKET“, както и да възстанови състоянието на фасадата на сградата каквото е било преди поставянето на надписите.

В исковата молба са заявени твърдения, че ищцовото дружество е собственик на поземления имот, в който е построена сграда с идентификатор ***, както и на самостоятелни обекти в тази сграда. Твърди се също така, че на 22.04.2024 г. ищецът е продал на „АРАЛКЕЙ-БГ“ ООД самостоятелен обект в сградата, представляващ магазин № 4 на ет.1, като в т.6 от нотариалния акт дружеството-купувач е декларирало, че му е известно, че върху покрива и фасадата на сградата ще бъдат поставени рекламни съоръжения, които не представляват обща част и са собственост на продавача „СИТИ БИЛД ГРУП“ ООД, т.е. ищцовото дружество си е запазило безсрочното право на строеж, съответно ползване, върху покрива и фасадата, както и правото да ги ползва съобразно одобрения архитектурен проект за поставяне на рекламни съоръжения. Впоследствие магазин № 4 бил закупен от ответното дружество и то поставило без разрешение процесните рекламни съоръжения върху фасадата на сградата над магазина. Ищецът твърди, че поставянето на каквито и да било рекламни съоръжения и материали по фасадата на сградата (обща част по естеството си) би могло да се осъществи само от него, чрез сключване на договори за отдаване под наем на рекламна площ с лице, което има желание да рекламира продуктите си. Въпреки това ответникът е поставил рекламни съоръжения на фасадата на сградата без знанието и без съгласието на ищеца, като надписите загрозяват цялостния изглед на сградата и влияят негативно на външния й вид, като по този начин е нарушил правото на собственост на ищеца. Твърди се, че такова право на промяна във вида на сградата, заложен в архитектурния проект, „е дадено единствено на ищеца и след като въпреки това промяна на фасадата е осъществена от ответника, това е „нарушило правото на собственост на ищеца - както в качеството му на етажен собственик, така и в качеството му на единствен собственик, който по архитектурен проект може да взема решения, касаещи поставянето на рекламни материали по фасадата на сградата.

Посочено е още, че поставените надписи с различни цветове загрозяват цялостния вид на сградата и са в пълен асинхрон с фасадата й, поради което, освен, че са поставени неправомерно, влияят негативно върху оформения външен вид на сградата. Също в исковата молба е посочено, че с поставянето на надписите на фасадата от ответника без да има такова право (тъй като такова право има само ищецът), ответникът е извършил неправомерно действие, в нарушение на чл.6, ал.1, т.19 от ЗУЕС, което нарушава правото на 3 собственост на ищеца, в което е включено и правото му да ползва фасадата на сградата като обща част, както и правото фасадата да е с представителен външен вид, който съответства на цялостния външен вид на сградата.

В изявленията си по съществото на спора, след приключване на събирането на доказателства, ищецът, чрез процесуалния си представител, е продължил да поддържа, че с поставянето на рекламните надписи, ответникът е нарушил запазеното право на ползване на ищеца върху покрива и фасадата на сградата, като е допълнил, че те са поставени без издадено разрешение за поставяне на рекламни съоръжения, което да осигури безопасност на всеки един етажен собственик и ползвател, поради което са опасни, а освен това загрозяват фасадата на сградата, което пречи както на етажните собственици, така и носи репутационен риск за ищеца като инвеститор на сградата.

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

Ответникът е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок.

Заявено е, че ответното дружество не е поставяло рекламни материали на фасадата на сградата, а само надпис над входа на магазина, служещ за ориентация на клиентите. Заявено е възражение, че ищецът няма надлежно учредено право на ползване върху общите части на сградата, предвид режима на ЕС по чл.38 ЗС, в който се намира сградата. Заявено е, че фасадата и покривът на сградата са общи части по предназначение и като такива не могат да бъдат ползвани само от един от собствениците, а са предназначени за общо ползване. Изложено е, че доколкото покривът и фасадата на сградата са общи части по естеството си, правото на собственост и на ползване върху тях не може да бъде запазено от строителя (както се твърди в исковата молба), а учредяването на право на ползване върху общи части на ЕС може да стане само, като всички етажни собственици му учредят право на ползване върху определен процент от общите части на сградата. Оспорено е твърдението, че с поставянето на табелата над магазина ответникът бил загрозил фасадата на сградата като е посочено, че по фасадата на сградата има поставени множество други рекламни надписи и съоръжения, вкл.рекламни съоръжения в голям обем на ищеца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Съдът е приел за недоказано, че ищецът притежава защитимо право по чл.109 ЗС. Съдът е приел за недоказано ищецът да има право на ползване по отношение на фасадата (външна стена на сградата), поради това, че сградата е в режим на етажна собственост и общи на всички етажни собственици са покривите и външните стени (съотв.ищецът не би могъл за си запази правото на ползване върху тях), както и, че по делото не е доказано (а и не се твърди) такова право на ползване да му е било учредено от ОС на ЕС, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗУЕС. В тази връзка съдът е приел и, че ищецът не е доказал изобщо, че е собственик на самостоятелен обект в сградата. За пълнота съдът е посочил, че макар процесните рекламни надписи да са поставени от ответното дружество на място, което съгласно архитектурния проект на сградата да е предвидено за поставяне на реклами, действията на ответника по поставянето на надписите са извършени без основание, тъй като не са представени доказателства той да е бил оправомощен за това с решение на ОС на ЕС.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, 4 че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства, които се установяват и от събраните по делото доказателства:

Ищецът „СИТИ БИЛД ГРУП“ ООД е строител на процесната сграда, в която е имал собствени самостоятелни обекти. Доколкото в исковата молба ищецът е заявил, че и към момента е собственик на самостоятелни обекти в сградата, а ответникът не го е оспорил нито с отговора на исковата молба, нито в по-късен момент (напротив – в отговора на исковата молба, по повод допустимостта на иска, ответникът е заявил, че счита, че са налице абсолютните процесуални предпоставки за иска, между които интерес от търсената защита и надлежност на страните в спорното право), съдът намира, че по делото страните не спорят, че ищецът притежава самостоятелни обекти на собственост в сградата с идентификатор ***, т.е.че има качеството на етажен собственик.