Решение № 42 от 06.03.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. С., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова М. при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500044 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 1134 / 26.11.2024 год. постановено по гр.дело № 20232230101790 по описа на Районен съд С., с което е признато за установено на основание чл.124, ал.4 ГПК по предявения иск от Б. А. И., ЕГН:

********** от гр. С., ул.“Х.В. ** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, неистинност на Удостоверение № 808р-1774/07.12.2016г. за класиране и пенсия, образец В и Удостоверение № 808р-2701/15.12.2021г. за класиране и пенсия образец В, относно отразените в тях часове положен извънреден труд от ищеца за периода 01.01.2005г. - 31.12.2013г.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, да заплати на Б. А.

И., ЕГН: ********** от гр. С., ул.“Х.В. **, сума в размер на 1 750 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски, както и е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС, сума в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет 1 лева/, държавна такса и разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба от ответната дирекция, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

По делото нямало спор, че ищецът е държавен служител към ГДПБЗН-МВР по служебно правоотношение в МВР на длъжност „Водач на специален автомобил първа степен“, е местоизпълнение на служебните си задължения РСПБЗН- гр. С. и има качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

За претендирания от него исков период от 2005 г. до 2013 г. включително извънредният труд е своевременно заплащан и отчитан при спазване на действащият към момента норматив, видно от приложените по делото бележки от системата АИС ТРЗ. През целия период на службата работодателят правилно и законосъобразно е отчитал, като работно време съответно времето за отдхих на ищеца през времетраенето на неговите смени, така и минутите и часовте, които съпътстват основната дейност по служба на ищеца. Това се потвърждава и от обстоятелството, че за цитирания период ищецът не е възразявал срещу броя на дните използван платен и допълнителен платен годишен отпуск, предоставен му заради часовете извънреден труд. По делото не са представени доказателства в тази насока, тоест за процесният период ищецът е бил съгласен е начислените му часове извънреден труд.

Видно от приложените документи по делото, в издадените удостоверения за всички часове извънреден труд до 50 часа, работодателят е заплатил на ищеца полагащото му се възнаграждение, а за часовете над 50 часа, ако е имало такива му се е полагалото допълнителен платен годишен отпуск, като била предоставена възможността на служителя да го ползва или не. При липса на възражения в тази насока и при спазване на действащата нормативна уредба работодателят е издал процесното Удостоверение, обр. В с № 808р1774//07.12.2016 г. за класиране и пенсия. В последствие поради неяснота в нормативната уредба, ищецът е предявил пред районен съд - С. искова претенция за отчитане и заплащане на положеният от него нощен труд. На основание издадено съдебно решение по образувано гражданско дело № 6159/2019 г. по описа на Районен съд - С., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, изчислен 2 на база коефицента определен в чл. 9, ал. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗМВР, какъвто е и служителя. Съгласно тълкувателно решение № 1/2023 г. по т.д. №1/20 г. на ОСГК на ВКС се потвърди, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид това, отчетените му, отразени и заплатени часове извънреден труд на база издаденото съдебно решение на Районен съд - С. не съответстват на действителното фактическо положение, както и на приложимата към настоящият момент нормативна уредба. Същите не следва да бъдат зачетени и отразени при издаването на документите, необходими за пенсиониране на ищеца. Предвид издаденото тълкувателно решение № 1/2023 г. по т.д. №1/20 г. на ОСГК на ВКС се доказва, че ищецът не може да претендира за положен извънреден труд и не се доказва, работодателят да е издал удостоверение обр.

В, отразяващо по-малко часове положен извънреден труд от ищеца. Следвало да се има предвид и че часовете положен извънреден труд се отразяват едва при издаване на УП 3, необходимо за пенсиониране и считам че същите макар и незаконосъобразно признати и платени нямат отношение и не следва да се отразят при издаването на Удостоверение обр. В от работодателя. В Удостоверение образец УП 3 се посочва законоустановеното работно време, както и часовете извънреден труд, като осигурителят /работодателя/ издава едва при прекратяването на трудовото правоотношение, което към настоящият момент не е прекратено и ищецът към настоящият момент е служител на МВР.

Поради факта, че ищецът все още е служител и служебното му правоотношение не е прекратено не може да бъде издаден исканият документ за осигурителен стаж, образец УП 3. Ето защо РДПБЗН-С. издава Удостоверение образец В с № 808р-2701/15.12.2021 г. едва след като за поголяма сигурност в правотата на отказа си, ръководството на РДПБЗН- С.

3 отправя писмено искане per. № 808000-319/30.05.2021 г. до директора на ТП на НОИ-С. за издаване на задължителни предписания за издаване на документ, образец УП 3. Въпросното писмо и отговора на директора на ТП на НОИ-С. вх.№808000- 433/08.07.2021 г.: „няма основание за издаване на задължителни предписания” - са приложени към документите по делото. Разпоредбата на чл.

211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (2014 отм.) изрично предвижда компенсиране на работата в извънработно време с възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа.

Забраната за компенсиране на платения допълнителен годишен отпуск за отработените над 50 часа на отчетен период с парично обезщетение отпада при прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (2014 отм.). Изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че издаденото Удостоверение, обр. В с № 808р-1774/07.12.2016 г. за класиране и пенсия е неистински документ са неверни и се основават само и единствено на изготвената счетоводно техническа експертиза, без да са обсъдени другите доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Истиността на документа е родово понятие и включва в себе си автентичност /авторство на изявлението/ и вярност/ съответствие на удостоверението с действителността.

Ищецът претендира и първоинстанционният съд счита, че издаденият документ не отрязява правилно всички часове извънреден труд, положени от него, но същевременно не са ангажирани други доказателства в тази насока, а единствено заключенията се основават на изготвената съдебно техническа експертиза. В атакуваното решение първоинстанционният съд посочва, че е при изготвяне на съдебно счетоводната експертиза експетът е ползвал и събраните писмени доказателства в приложеното гражданско дело № 6439/2018 г. по описа на С.ския райнен съд. Цитираното гражданско дело е заведено за признаване за установено, правото на ищеца на платен допълнителен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие, в периода 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. Съгласно решение № 174 от 13.11.2020 г. на ВКС на Република България постановено по гр.д. № 4893/2019 г., с което се обуслава изхода по спора се установява, че през процесния период 01.01.2005г. - 31.12.2013 г. служителят не е ползвал допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 ч. на отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от 2003 до 2008 г. включително, както и за 2010 г., и в размер на 10 дни за 2009 г. Служителят 4 започва да ползва част от определения му с решение № 174 от 13.11.2020 г. на ВКС на Република България допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 ч. от 2021 г., като към настоящия момент е използвал 12 дни за 2003 г., 12 дни за 2004 г., 12 дни за 2005 г., 5 дни за 2006 г. и 4 дни за 2007 г. или общо 45 работни дни от определените му с посоченото решение на ВКС. Предвид което неоснователно е уважена от първоинстанционния съд претенцията на ищеца да му бъдат вписани в удостоверенията за осигурителен стаж и допълнително посочените в петитума часове извънреден труд по години от 2005 до 2013 г. включително. По настоящия иск изброените по години в петитума на исковата молба часове извънреден труд в по-голямата си част се различават от посочените в таблица 4 от приложеното по делото експертно заключение, дори и след изваждането на часовете извънреден труд, получени от преобразуването на нощните часове в дневни. Ищецът цели пререшаване на казуса приключил с влязло в сила решение, като заявява че „неговия статус на държавен служител се определя от разписаното в ЗМВР”, но не желае да се съобрази със съответните разпоредби на ЗМВР. Издаденото от работодателя Удостоверение, обр. В с № 808р-1774//07.12.2016 г. за класиране и пенсия съставлява официален документ, издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, който отразява наличната към момента по неговите ведомости информация. Работодателят коректно и добросъвестно е отразил, отразените в системата часове положен извънреден труд. Анализът на нормите налага извода, че без налични графици за броя на положените дежурства и тяхната продължителност не следва да се допуска хипотетично изчисляване на извънреден труд. Свидетелските показания, които са послужили и при издаването на съдебно техническата експеретиза по насотящото производство са недопустими за установяване продължителността на положения извънреден труд. С оглед на тези правни изводи, директорът на НОИ правилно е приел за действително отработени, описаните в Удостоверение, обр. В с № 808р-1774//07.12.2016 г. за класиране и пенсия часове положен извънреден труд. Предвид изложеното, с Решение № 105 по адм. дело № 171 по описа на Административен съд - С. за 2023 г., е отхвърлена жалбата на ищеца срещу разпореждане на ТД на НОИ - С. и съда установява, че подаденото искане за вписване на часове извънреден труд за процесния период е неоснователно. Считам, че мотивите от Решение № 105 по адм. дело № 171 по описа на Административен съд - С. за 2023 г., относно 5 издадено Удостоверение, обр. В с № 808р-2701/15.12.2021 г. следва да се вземат предвид при постановяване на законосъобразно решение от Окръжен съд С.. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор, чрез представител по пълномощие, в който се твърди, че тя е неоснователна. Твърди, че с всички допуснати и събрани доказателства в първоинстанционното производство са успели да докажат несъответствие на съдържанието на издадените документи с фактическото положение и с реално положения от ищеца извънреден труд, респ.осигурителен стаж, който не е бил надлежно документиран от ответника.