Решение № 5618 от 31.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5618 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110133899 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

31.05.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 33899/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу ЮЛ. АТ. Т. и М. АТ. Т., като се твърди, че ответниците били ползвали без валидно правно основание топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „....................... Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 159,57 лева за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответниците не били заплатили топлинната енергия, поради което били изпаднали в забава и дължали мораторна лихва в размер на 30,55 лева за периода от 01.05.2018 г. до 11.03.2021 г.

Излага съображения, че била предоставена и ползвана без правно основание услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 42,14 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 7,60 лева за периода от 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, но ответниците бил възразили, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно по равно претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците, като претенциите се оспорват. Твърдят, че са неоснователно твърденията, че са потребители на топлинна енергия за небитови нужди с оглед дефиницията в закона, както и с оглед обстоятелството, че обекта се намирал в топлофицирана сграда в режим на ЕС, а ответниците били физически лица, поради което следвал извод, че се касаело за т. нар.

„битов клиент“. Поддържат, че с оглед чл. 153 ЗЕ между страните било възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, което отношение регламентирало правата и задължения на страните. Навеждат доводи, че не са налице предпоставките на фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, което обосновават подробно. Излагат съображения, че тъй като неоснователни са главните искове, то такива са и претенциите за мораторна лихва. Твърдят, че не са изпадали в забава, което обосновават с оглед приложимите към периода клаузи от общите условия, като инвокират доводи, че клаузите от общите условия противоречат на чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 146 ЗЗП, поради което били нищожни. Поддържат, че дори да се приеме, че клаузите от общите условия били действителни, то ищецът не бил ангажирал доказателства за момента на тяхното публикуване. Искат отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том III, рег. № 6464, нот. дело № 480/2005 г., като се устаноява, че ЮЛ. АТ. Т. е дарил на М. АТ. Т. 1/2 ид. ч. от собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, ....................

Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 1730, нот. дело № 53/2002 г., като се изяснява, че ответникът Ю.Т. е станал собственик на недвижим имот – УПИ, находящо се в гр. София, ул. „....................

От 2 бр. Разрешения за ползване се установява, че е позволено ползването на външен топлопровод и жилищна сграда, в това число с помещения за магазини, нахдяща се в гр.

София, ул. „....................

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е 2 регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. Съобразно изясненото от заключението на СТЕ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2018 г., както и за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. не е определяна топлинна енергия за отопление на имот, като такава е налице само за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., като също така е отчетана топлинна енергия за сградна инсталация, а за периода от м.03.2018 г. до м.04.2018 г. топлинната енергия за БГВ е определяна на базата на реален отчет, като през останалото 3 време, когато не била потребявана БГВ, такава не била начислявана. Експертът е направил извод, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период е в размер на 133,52 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащаня, с които да са погасени дължимите суми.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на ответника, а последният е потребил същата.

Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца, поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва да бъде уважен до размера на 133,52 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 159,57 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.

С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 42,14 лева за периода 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.

Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.