Решение № 136 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201345 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. Х. И. против Наказателно постановление № 241085-002301 от 12.07.2024 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. И., редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат А. К. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, редовно призован.

Адв. К. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно 1 постановление да се отмени.

Жалбоподателят И. дава подробни обяснения и се солидаризира със становището на защитника си.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 15.07.2024 г., а жалбата е подадена на 22.07.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Свидетелите Г. Н. П. и В. Н. П. били назначени в наряд, с оглед извършване на контрол и организация на движението на преминаващите товарни автомобили в гр.

Русе, бул. „Тутракан“, на кръговото кръстовище с ул. „Индустриална“.

На съшата дата жалбоподателят Б. Х. И., управлявайки МПС – влекач Мерцедес Актрос, с регистрационен номер Р8844КН, собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“, с прикачено полуремарке Лор Евролор 200, с регистрационен номер Р4142ЕЕ, собственост на ЕТ „Дея-Ивайло Енчев“, преминал по ул. „Индустриална“ и през кръговото движение, пререждайки опашката с товарни автомобили, след което привел в покой последното, тъй като трябвало да изчака негов колега - свидетеля Г. Р.

С..

Свидетелят Г. П. възприел посоченото и тъй като с паркирането си И. създавал пречки за движението и опасност за останалите участници, го помолил да премести МПС-то и да се нареди на опашката с останалите тежкотоварни автомобили.

Последният отказал да изпълни така дадените му указания, което наложило П. да му отправи още няколко пъти същото разпореждане. Въпреки това жалбоподателят И. не преместил процесното МПС. Така изложеното станало достояние и на свидетеля В. П..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. приел, че с поведението си жалбоподателят Б. И. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 1 от 2

ЗДвП и чл. 6, т. 2 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН с бл. № 222010 от 20.06.2024 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН с бл. № 222010 от 20.06.2024 г., Наказателно постановление № 24-1085-002301 от 12.07.2024 г., докладна записка, справка нарушител/водач, схема на организацията на движението и пътен лист, както и гласни доказателства - показанията на свидетелите Г. Н. П., В. Н. П. и Г. Р. С., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, и обясненията на жалбоподателя Б. И., дадени в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията, така и авторството им.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от 3 компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе – младши автоконтрольор, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б.

И. на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Б. И. е осъществил състава на нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

4

Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за престой и паркиране на места, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

В процесния случай по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят Б. И., в качеството си на участник в движението съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, е престоявал на място, където приведеното от него в покой МПС е създало опасност и пречка за движението на останалите участници. Тоест налице са всички съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е осъществено виновно при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че престоява на място, където приведеното от него в покой МПС е създало опасност и пречка за движението на останалите участници.

Съдът намира, че АНО правилно е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“ в размер от 20 до 150 лева за водач, който наруши правилата за престой или паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. На следващо място съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки такова в размер, ориентиран към средата, а именно 80 лева, с оглед на механизма на извършване на нарушението – престояване на място с много натоварен тежкотоварен трафик.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а нарушението е осъществено на 20.06.2024 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН, доколкото по делото не се установиха обстоятелства, сочещи една занижена обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.

По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б.

И. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП: