Решение № 19 от 08.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.Варна, 8.01.2020 в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в, в публично съдебно заседание на осми октомври 2019, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Дим.Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 1360 по описа на ВОС за

2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба вх. №

42961/13.06.2019г на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32 140–Варна срещу решението на ВРС-ХХI с-в № 2331/29.05.2019г по гр.д.№ 3181/ 2016г, с което е осъдено В.ф. 32140–Варна като част от структурата на МО на РБ да заплати на Д.В. сумата от 12 968,92лв, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.04.2001г–30.06.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ-23.03.2016г до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10 637,84лв - мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.06.2001г–22.03.2016г, на осн.чл.203 ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194 ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ (ДВ.бр.35/2009г) и чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 2000лв - възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 1812,58лв, от която 944.26лв - дължими по делото държавни такси и 868,32лв-заплатени от бюджета на съда съдебно–деловодни разноски по назначената СЧЕ, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.В. с вх. № 52389/17.07.2019г със становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

В исковата си молба Д.Н.В. излага, че на

18.09.2000г бил назначен при ответника на длъжност „Артилерийски радиометрист”, като през 2014г бил преназначен на друга длъжност „Старши охранител” поради здравословни причини.

Със Заповед № ЛС-01-5/18.01.2016г бил прекратен договорът му за кадрова военна служба, а със Заповед от 4.02.2016г бил отчислен от числения състав на В.Ф.

При прекратяване на правоотношението са му били изплатени 13 354,50лв, на осн.чл.227 ал.1 ЗОВСРБ, както и сумата от 551,20лв - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009г и 2016г.

Твърди, че за периода

1.04.2001г-30.06.2015г бил положил извънреден труд с фактическа продължителност в размер на 2736 часа, представляващи разликата между фактическата продължителност на работното му време и нормативно определената месечна продължителност на служебното му време, за които не бил компенсиран с регламентирани почивки след изпълнявани от ищеца дежурства по график.

Затова претендира заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата от 12 968,92лв (след допуснато изменение), съставляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2001 – 30.06.2015г, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда-23.03.2016г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10 637,84лв (след допуснато изменение), представляваща мораторна лихва и съставляваща сбор от всеки един отделен падеж на задължението за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд при общ размер на главницата 12 968,92лв и с начален момент – месецът, следващ месеца, през който е бил положен и некомпенсиран извънредният му труд, считано от 1.06.2001г до завеждане на ИМ в съда - 22.03.2016г.

В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 22 062,08лв (след допуснато изменение) съставляваща дължимо обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за отработени от последния работно време в размер на 3968 часа, което не е било компенсирано с почивка, за периода 01.04.2001г– 30.06.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ–23.03.2016г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 288,37лв (след допуснато изменение) - мораторна лихва върху претендираната в условията на евентуалност главница за периода 4.02.2016г – 22.03.2016г,.

Претендира и сумата от 288,37лв - мораторна лихва върху главницата, чийто падеж настъпва считано от прекратяване на договора за кадрова военна служба, т.е. от 4.02.2016г до сезирането на съда с ИМ на 22.03.2016г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответното ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32 140 със становище за неоснователност на претенциите.

Излагат се възражения за недължимост на претендираната сума за извънреден труд, тъй като същият е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време в рамките на съответния месец или в рамките на следващия месец, като по този начин служебното време на ищеца не е надхвърляло общата продължителност на служебното време за съответния месец.

По отношение на главния иск за сумата от 12 968,92лв и мораторната лихва от 10 637,84лв прави възражение за погасяване на претенцията по давност, на осн.чл.111 б.”а” ЗЗД, за периода 01.04.2001г – 04.02.2013г.

По съществото на спора излага становище за неоснователност на предявения главен иск доколкото на ищеца не се дължи трудово възнаграждение, а възнаграждение за труд, положен по служебно правоотношение. Затова не намират приложение общите разпоредби на КТ, а тези на специалния закон – ЗОВСРБ.

Възражение за погасяване по давност е направено и по отношение предявената в условията на евентуалност претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 22 062,08лв – главница и сумата от 288,37лв - мораторна лихва за периода 01.04.2001г – 22.03.2013г.

Затова счита предявения в условията на евентуалност иск също счита за неоснователен като погасен по давност за посочения период, а по същество излага възражения за неоснователност и на тази претенция.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ (отм.) и чл.194 ал.3 вр.ал.1 ЗОВСРБ /ДВ.бр.35/2009г/ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

От договор за кадрова военна служба № 3316/16.08.2000г е видно че ищецът е бил назначен на длъжност „Артилерийски радиометрист” с продължителност срок на обучение до три месеца, и срок от три години за изпълнение на кадровата военна служба след завършване срока на обучение, продължен с ДС № 862/16.12.2004г, съответно № 802-31/22.02.2013г.Впоследствие от 2006 до 2014г е заемал длъжността „старши артилерийски радиометрист“ и звание „старши матрос“.

От 2014г поради заболяване „захарен диабет“ със Заповед на командира от 1.07.2015г е бил преназначен в друго военно формирование № 54940-Варна на длъжност „старши охранител“ в в охранително отделение на втори охранителен взвод.

Със Заповед № ЛС-01-5/18.01.2016г на Командира на ВМС е бил прекратен договорът за военна служба с ищеца и същият е бил освободен от длъжност.

Със Заповед № РД-01-89/04.02.2016г на Командира на ВМС на ищеца е разпоредено изплащането на обезщетения в размер на 15 брутни възнаграждения, обезщетение за неизползван 13 дни платен годишен отпуск, от които 9 дни за 2009г и 4 дни за 2016г.

По делото е приета като доказателства трудова книжка № 006806, от която е видно, че ищецът е прослужил в Под.№ 32 140 в качеството си на военнослужещ 14 години, 9 месеца и 13 дни за периода 18.09.2000г до 30.06.2015г, съответно в Под.№ 54940 7 месеца и 3 дни за периода от 1.07.2015г до 3.02.2016г.

От заключението на в.лице С.Димитрова по допуснатата ССчЕ от 10.12.2018г /л.694-І/, прието в о.с.з. на 18.01.2019г, и допълнително такова от 16.04.2019г /л.994-І/, прието в о.с.з. на 3.05.2019г, изготвено след уточнения, се установява следното:

В основното си заключение от 10.12.2018г в.лице посочва, че след осъществена проверка в счетоводството на ответника е констатирала, че в издаваните заповеди за полагане на дежурства са били включени всички военнослужещи. Във всяка заповед се посочвало часът, от който се застъпва дежурството, както и дните за ползване на компенсации, но не било посочено дали това условие било спазено или били ползвани други дни. Компенсациите /почивките след дежурства/ следвало да бъдат само в работни дни, като при натрупване на много компенсации почивните дни били измествани за следващия месец. В заповедите след 2011г изрично било посочено кое дежурство с кои дни за почивка се компенсира, а за периода от 2005г до 2010г били посочени само дължимите дни за компенсация, но не и коя компенсация за кой ден дежурство се отнасяла.

За установяване фактическата продължителност на служебното време, вещото лице е разработило два варианта, достигайки до извод, че и в двата посочени варианта крайният резултат е еднакъв. За процесния период 01.04.2001г-30.06.2015г ищецът бил положил труд 9056часа, равняващи се на 1132 дни дежурства, за които е ползвал компенсация в размер на 5088 часа или 636 дни, като са останали за компенсиране 3968 часа, които се равнявали на 496 дни. Нормалната продължителност на служебното време се извеждала от чл.194 ал.1 ЗОВСРБ и е в размер на 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица или 40 часа седмично.

По отношение остойностяване на останалите за компенсиране дежурства вещото лице в т.2.5 от заключението е представило два варианта : І вар-на база положено дежурство в почивен или празничен ден, като същото се компенсирало с 3 дни, а дежурство в делничен ден се компенсирало с 2 дни почивка ; ІІ вар - при него се прилагал принципът, че сдалият дежурство се освобождавал до края на работното време, т.е. той се намира в режим на компенсация в редовното служебно време, което му се заплаща по договор, при който вариант компенсациите са с един ден по-малко. В тази втора хипотеза за дежурство в делничен ден се осъществява компенсация с едни ден допълнително, доколкото след дежурство военнослужещият не е на работа, а полагащото му се дневно възнаграждение е включено в МБТВ. При дежурство в неработен ден, компенсацията е в размер на два дни, като през времето, за което военнослужещият почива, не се осъществява калкулация на това време в работната му заплата. Принципът е изведен от разпоредбата на чл.247 ал.7 от Устава за войсковата служба. При остойностяване в първата хипотеза в.лице изчислило, че стойността на некомпенсирано дежурство в размер на 3968 часа, представляващи 496 дни, възлизала на 9811,03лв, а при втория вариант за същите

3968 часа или 496 дни възлиза на 12 995,38лв. Посочено още в заключението, че за периода 4.02.2013-30.06.2015г на ищеца не е бил заплащан извънреден труд. За този период били положени общо 1216часа дежурства, които представляват 152дни, от които били компенсирани 1160часа, а това се равнява на 145 дни или за компенсация оставали 56 часа, равни на 7 дни, които се равняват на 277,76лв при спазване принципа на Устава за войсковата служба.

Размерът на мораторната лихва за некомпенсираните дежурства за периода от 4.02.2016г (датата на прекратяване на правоотношението) до 22.03.2016г (депозиране на ИМ в съда) в.л. изчислява в размер на 64,03лв за периода 1.04.2001 – 3.02.2013г, тъй като не е установено изплащане на извънреден труд поради ползвани компенсации.

Общата продължителност на нормативно определеното служебно време за периода 1.04.2001–30.06.2015г възлизало на 28 744 часа, което се равнява на 3 593 дни за период от 171 месеца. Фактическата продължителност на служебното време след приспадане на компенсациите за целия период възлиза на 32 712часа или 4 089 дни. Разликата между действителната продължителност на служебното време и нормативно определената продължителност за периода 01.04.2001г.-30.06.2015г се определя в два варианта:

Първият - когато първо са компенсирани дежурствата от месеца, последвали от предходния месец и накрая останалите компенсации отнесени към най старите дежурства, при което разликата с некомпенсирани дежурства възлиза на 496 дни или 3968 часа, които съставляват 9811,03лв. Вторият вариант - когато компенсациите се отнасят към най старите дежурства, без спазване на условието първо да се компенсират дежурствата, дадени в месеца, отново се установяват 496 некомпенсирани дни или 3968 часа, които възлизат в паричен еквивалент на 12 995,38лв. Разликата на незаплатения труд в първия вариант възлиза на 9811,03лв – главница и 12 122,35лв - мораторна лихва, а при втория вариант 12 995,38лв – главница и 10 644,43лв - мораторна лихва.