Решение № 5363 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5363 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503031 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от А. И. У. срещу решение № 13196/21.11.2022 г. по гр. д. № 70630/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, съответно незаконосъобразни изводи за силата и интензивността на негативните емоции, преживени от ищеца с оглед нейните личностни качества и емоционалност за продължителен период от време и е нарушил принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен в предявения му размер.

От насрещната страна по жалбата ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания 1 съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Софийски районен съд е би сезиран с предявени от А. И. У. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била оправдана с Решение от 02.11.2020 г., постановено по НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, влязло в сила на 01.10.2021 г., които неимуществени вреди се състоят в накърняване на доброто й име и авторитет сред приятели, познати и в обществото, злепоставяне пред познати и членовете на семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за срам, безпокойство и притеснения за бъдещето, чувство на обреченост, безпомощност и безизходица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв. за заплатен в наказателното производство адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с постановление от 11.12.2018 г. по досъдебно производство № 5336 по описа на СДВР за 2017г., пр. пр. № 25348/2017г. по описа на СРП, била привлечена като обвиняем за извършването на престъпление с правна квалификация чл. 316, вр. с чл.

308, ал. 1 НК, като през месец март 2019 г. в Софийския районен съд е внесено постановление с предложение на основание чл. 78а НК тя да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание. Сочи, че на 26.03.2019 г. било образувано НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, приключило с постановяване на Решение от 02.11.2020 г., с което ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й от СРП обвинение. Сочи, че след постъпил протест от страна на СРП срещу решението на първоинстанционния съд било образувано ВНАХД № 1685/2021г. по описа на СГС, НО, 15-ти въззивен състав, по което било постановено Решение № 260505/01.10.2021 г., потвърждаващо решението на СРС и неподлежащо на обжалване. Твърди, че в продължение на почти три години срещу нея било повдигнато и поддържано обвинение за умишлено престъпление, което навредило на доброто й име и авторитет в обществото, злепоставило я пред познатите и семейството й, уронило престижа й на уважаван, ценен и почтен човек. Поддържа, че в резултат от обвинението хората започнали да гледат на нея с недоверие и подозрение, чувствала се компрометирана като личност, дълбоко било засегнато човешкото й достойнство, изпитвала силен стрес и срам, безпокойство и притеснения какви ще са последствията за нея и семейството й, чувствала се обречена, безпомощна и в безизходица, несигурна и уязвима. С оглед на тези обстоятелства, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Поддържа, че в хода на наказателното производство е заплатила и сумата от 3000 лв. на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, поради което претендира ответникът да бъде осъден да й заплати посочената сума, като претърпяна имуществена вреда.

Ответникът Прокуратура на Република България в законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който е релевирала възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Сочи се, че Прокуратурата на Република България не е разпространявала информация относно воденото наказателно 2 производство срещу ищцата, поради което злепоставянето й в обществото и пред близките и приятелите й не е резултат от нейни действия. Оспорва доказаността на претърпените вреди, като сочи, че не се представят доказателства за действителното им настъпване. По отношение на претенцията за обезщетение на претърпени имуществени вреди се навеждат възражения за частична недоказаност на иска за размера от над 2300 лв., като счита същата и за прекомерна.

С решение № 13196/21.11.2022 г. по гр. д. № 70630/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, е важена претенцията за обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, а за неимуществени за сумата от 2500 лв., като до пълния предявен размер от 10 000,00 лв. същата е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, а по отношение неговата правилност намира следното:

Доводите на жалбоподателя касаят единствено размера на присъденото обезщетение, поради което само по този въпрос настоящата инстанция дължи произнасяне.

При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.

52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г. о. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2022 г. от 27.11.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) пък неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки, като в обезщетението се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство, след като се преценят предпоставките на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие).

В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази на първо място периода на воденото срещу ищцата наказателно производствоот привличане на ищеца като обвиняем /декември 2018 г./ до постановяване на оправдателното решение /01.10.2021 г./, производството срещу ищеца е приключило спрямо него за период от около три години, което не излиза извън рамките на разумните срокове. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в конкретния 3 случай проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на ищцата, предизвикало промяна в социалния й живот- затворила в себе си и не искала с никого да контактува, дори след постановяването на оправдателното решение тя не се успокоила, защото живеела в малък, в който мълвата за това, че е обвинена в престъпление вече се е разнесла и тя изпитвала неудобство от този факт. Показанията на свидетеля У., син на ищцата, съдът кредитира само доколкото са в съответствие с установеното от приетите писмени доказателства, но от друга страна с оглед близката им родствена връзка, същите се явяват преки и непосредствени наблюдения върху личността на ищцата и нейното ежедневие. Съдът не споделя възражението на жалбоподателката, че СРС не бил взел предвид при определяне обезщетението тревогите й пред перспективата да й бъде наложена глоба от 1000 до 5000 лв., предвид ниската й заплата, поради факта, че това твърдение не почива на събрания доказателствен материал.

С оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при комплексното зачитане на всички анализирани по-горе обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е в размер на общо 3500 лв., поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено частично по жалбата на ищеца, като на същия бъдат присъдени още 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По разноските.

С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени 56 евро разноски в полза на въззивницата.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 13196/21.11.2022 г. по гр. д. № 70630/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, в частта, с която е отхвърлена искова претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД на А. И. У., ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за сумата над 2500 лв. до сумата от 3500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в престъпление по чл. чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била оправдана с Решение от 02.11.2020 г., постановено по НАХД №4770/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, влязло в сила на 01.10.2021 г., които неимуществени вреди се състоят в накърняване на доброто й име и авторитет сред приятели, познати и в обществото, злепоставяне пред познати и членовете на семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за срам, безпокойство и притеснения за бъдещето, чувство на обреченост, безпомощност и безизходица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо това постановява: