Определение № 1439 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 210 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Ж. Л. Ж., с която обжалва определение № 5 74 от 24.03.25 г., постановено по ч. гр. д. № 715/25 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-1-Б състав, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 7 231/22.01.25 г. по вх. Рег. На Софийски градски съд от Ж.

Л. Ж., в частта, в която се обжалва определение № 39 175/209.24 г., постановено по гр. д. № 40 963/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав, с което съдът е постановил да се раздели производството по предявеният иск с правно основание чл.

23, ал. 1 от СК, като недопустима.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение неправилно. Твърди, че съдът е мотивирал извода си за недопустимост на жалбата, с извода, че такива определения не подлежат на обжалване. Оспорва този извод на въззивния съд, като твърди, че законодателят изрично е определил процедурата по обжалване на определенията, преграждащи пътя за разглеждане на делото. Твърди, че константната практика на съдилищата приема, че на обжалване с частна жалба подлежат и определенията, с които се отказва обективното съединяване на един следващ иск, наред с първоначалния. Развива доводи, че с постановения отказ се прегражда възможността за своевременно разглеждане на исковете в едно производство, до забавяне на иска за делба за неопределено време, което забавяне би обезсмислило или дори до невъзможност в различни житейски, времеви и правни хипотези за постигане на основната цел на съдебното производство – получаване на законосъобразно разрешаване на правния спор. Твърди, че с атакувания акт въззивния съд е потвърдил незаконосъобразни извод на първоинстанционния съд да разгледа описаните обективно съединени искове. Моли съда да постанови определение, с което да се отмени обжалването и вместо него съдът да постанови ново, с което да се постанови допустимостта 1 на съединяването на исковете.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваната част от определение № 5 74 от 24.03.25 г., постановено по ч. гр. д. № 715/25 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-1-Б състав, че съдът е оставил без разглеждане частна жалба вх.

№ 7 231/22.01.25 г. по вх. Рег. На Софийски градски съд от Ж. Л. Ж., в частта, в която се обжалва определение № 39 175/209.24 г., постановено по гр. д. № 40 963/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав, с което съдът е постановил да се раздели производството по предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, като недопустима.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че гр. д. № 40 963/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав е образувано по предявени от Ж. Л. Ж. срещу М. Г. Т. искове за делба и с правно основание чл.

23 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата има лично притежание на 71 247/162 058 ид. ч., придобити с нейни лични средства от имотите.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 39 175 от 29.09.24 г., постановено по гр. д. № 40 963/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав съдът е отделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК и е разпоредил материалите да се докладват за образуване на ново производство.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол.

Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което предявените от ищеца евентуално съединени искове са разделени в отделни производства. Напълно обоснована и в съответствие с практиката на Върховен касационен съд, формирана при действието на новия Граждански процесуален кодекс - напр. определение № 494 от 05.10.2009 г., постановено по ч. т. д. № 427/09 г. на І т. о., определение № 318 от 20.04.2010 г., постановено по ч. т. д. № 141/10 г. на І т. о., определение № 210 от 14.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1 609/18 г. на III г. о., определение № 654 от 15.12.2016 г., постановено по ч. т. д. № 2 115/16 г. на II т. о., определение № 124 от 09.03.2020 г., постановено по ч. т. д. № 177/20 г. на II т. о. и др. - е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал.

2

1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, а от друга същото няма характер на "преграждащо" производството по делото. С определението за разделяне на исковете първоинстанционният съд не е прекратил производството по обективно съединения иск, а напротив - постановил е да бъдат извършени необходимите процесуални действия (преписи от исковата молба и приложенията към нея, от уточнителната молба и от определението за разделяне на исковете да се докладват за образуване на отделно дело), за да продължи разглеждането на този иск.

На настоящият състав е служебно известна практиката цитирана от жалбодателя и обективирана в определение № 101 от 04.03.2099 г., постановено по ч. гр. д.

№ 109/09 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо гражданско отделение, но същата е неотносима в настоящия случай. Видно от същото определение съдът се е произнесъл по определение, с което не е приет за съвместно разглеждане предявен насрещен иск, като е обосновал допустимостта на обжалването с правния интерес на ответника да се разгледа иска в едно производство, с оглед ефективната му защита срещу ревандикационния иск чрез възражение за право на задържане. В конкретния случай първоинстанционния съд е приел, че не следва да се разглеждат в едно производство, тъй като делата подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 74 от 24.03.25 г., постановено по ч. гр. д. № 715/25 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-1-Б състав, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 7 231/22.01.25 г. по вх. Рег. На Софийски градски съд от Ж.

Л. Ж., в частта, в която се обжалва определение № 39 175/209.24 г., постановено по гр. д. № 40 963/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав, с което съдът е постановил да се раздели производството по предявеният иск с правно основание чл.

23, ал. 1 от СК, като недопустима, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3