Решение № 12461 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12461 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110133681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от В. Е. Ж., ЕГН **********, действащ чрез законният си представител и негова майка – С. П. С., ЕГН ********** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2556,46 евро (5000,00 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2025 г., до окончателното изплащане на пълния размер на дължимите суми, както и сумата в размер на 110,66 евро (216,44 лева), представляваща обезщетение за забава върху 5 000,00 лв. за периода от 02.01.2025 г. до 09.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 05.07.2020 г., около 17:00 ч., на 186 - я километър на автомагистрала „Тракия", между гр. Стара Загора и град Чирпан е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на МПС, „БМВ" „X 5",с peг № *******, при което ищецът е бил на задната седалка на в автомобила, който е бил ударен. Посочва, че за МПС, „БМВ" „X 5",с peг № ******* е 1 имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника и действащ към датата на ПТП. Твърди, че водачът на МПС, „БМВ" „X 5",с peг № ******* е извършил изпреварване с несъобразена скорост от аварийна лента в крайна лява (високоскоростната) лента, вследствие на което, преминавайки с несъобразена скорост през средната лента, вследствие на което е ударил задно и странично автомобила, в който е пътувал ищеца.

Твърди, че виновният водач не спрял, а продължава движението си с висока скорост в лявата лента, при което изхвърчала предната му дясна гума.

Посочва, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие и преживения силен шок по време на инцидента, ищецът, който бил малолетен е понесъл вреди с психоемоционален характер. Доколкото към датата на инцидента е бил на девет години е претърпял силен стрес. Още в първата нощ след инцидента претърпял неволно изпускане без възможност за задържане, поради преживяната катастрофа. В следващите дни станал мълчалив, необщителен и тревожен, отказвал е да излиза навън и избягвал контакт с други деца. Изпитвал силен страх и отказвал да се социализира, като се затворил в себе си. Посочва, че в предвидения от закона срок е била депозирана застрахователна претенция от 17.12.2024 г. пред ответника, но ответникът отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на действащата към датата на ПТП полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД относно л.а. „БМВ“ с рег. номер ********. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования в дружеството ни автомобил, както и вида и характера на уврежданията, които ищецът твърди, че е получил; както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди и настъпилото ПТП. Оспорва обстоятелството, че ищецът е бил пътник и е пострадал в резултат на процесното ПТП. Оспорва иска за мораторна лихва, доколкото ищецът не бил предоставил банкова сметка при отправянето на застрахователната претенция. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 КЗ. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди в посочения размер, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; 3.) проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ, да е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти.

Ответникът е разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

От събраните по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1710319 от 05.07.2020 г., както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Е. Ж. Ж., се установи по безспорен начин наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно:

На 05.07.2020 г. около 17:00 часа, лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 Х Drive“, рег. № *********, управляван от Б.Б.А., се движи в най-лява лента по Автомагистрала А1 Тракия с посока изток-запад, като на километър 186,800 км при маневра изпреварване не оставил достатъчно странично разстояние и реализира удар в задна лява част на движещия се вдясно от него 3 лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег. № **********, управляван от С. П. С. – майка на ищеца по делото, като с това свое поведение станал причина за настъпилото ПТП. Вследствие на удара и по двете МПС възникнали материални щети. Спрямо водача на лек автомобил марка „БМВ“ било взето административно отношение, като му е съставен АУАН за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. ПТП е посетено на място от органите на МВР.

От показания Е. Ж. се установи, че ищецът също е бил в управлявания от неговата майка лек автомобил „Нисан Кашкай“ към момента на настъпване на ПТП.

Деянието на водача на лек автомобил „БМВ Х5 Х Drive“ е противоправно, доколкото с описаното поведение е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

По делото се установи по безспорен начин от показанията на свидетеля Е. Ж. и че вследствие на деянието на водача на лек автомобил „БМВ Х5 Х Drive“ за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес от ПТП, напикаване нощем от страх, изпитвал притеснение, когато се качвал в кола), респ. че е налице причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вредни последици.

Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване. По делото от страна на ответника не е било проведено пълно обратно доказване за оборване на тази презумпция.

В отношенията между страните по делото е безспорно, че към момента на процесното ПТП от 05.07.2020 г. по отношение на процесния лек автомобил „БМВ Х5 Х Drive“ при ответното застрахователно дружество е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства – застрахователна претенция от 17.12.2024 г. и отговор на ответното дружество от 09.01.2025 г. и от 17.03.2025 г., се установи, че е проведено рекламационно производство пред 4 застрахователя, както и че застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ.

Ответникът не е представил доказателства, от които по безспорен начин да се установява заплащането претенцията.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, според които същото не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. Обезщетението се определя, глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите травми. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела (така Решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК).

В разглеждания случай съдът намира, че е необходимо да отчете следните обстоятелства: момента на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, събраните гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Е. Ж., като прецени същите съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същият е баща на ищеца, респ. съдът отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора, като намира показанията му за логически обосновани от житейска гледна точка, последователни и в съответствие с 5 останалите доказателства по делото. Следва да се има предвид, че Е. Ж. е дал показания именно в качеството си на свидетел, а не обяснения на страна, доколкото към момента на предявяване на исковата молба и разпита на свидетеля в о. с. з. ищецът е навършил 14-годишна възраст, респ. неговите родители към този момент вече не са имали качеството му на законни представители на своето дете (по арг. от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 28, ал. 2 и 4 ГПК, вр. чл. 3 и 4 ЗЛС).

При определяне на заместващото обезщетение съдът взе предвид претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес от ПТП, напикаване нощем от страх, изпитвал притеснение, когато се качвал в кола; възрастта на ищеца – дете на 9 навършени години към момента на ПТП. При това положение и след извършена оценъчна дейност на релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за справедлив размер на заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди сумата от 2556,46 евро (5000,00 лева). В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Ето защо така определения размер на обезщетението е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца неимуществени вреди.

По отношение иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.