Решение № 27 от 20.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ихтиман, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20221840101008 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „К.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № 2А, ет. 5, офис 19, представлявано от управителя К.С.М. - Т. /с настоящ управител Й. Д. Й./, чрез пълномощника адвокат Й. Й. САК, с която молба са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу ответника Л. Д. Т., ЕГН:

**********, с адрес: с. В., ул. „И.“ № 3.

Посредством исковата молба се настоява да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 17193,54 лева - представляваща главница, 2333,79 лева - договорна лихва за период от 21.01.2022г. до 14.07.2022г., 1098,48 лева обезщетение за забава за период от 21.01.2022г. до 07.09.2022г., 308,97 лева - данък по ЗМДТ за период от 07.10.2021г. до 30.06.2022г., 60 лева - разноски за уведомяване за период от 11.07.2022г. до 07.09.2022г., 1222,24 лева - застраховки за период от 09.09.2021г. до 08.09.2022г., 2124,70 лева - обезщетение за продължило ползване за период от 05.08.2022г. до 07.09.2022г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 08.09.2022г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и сторените по настоящото дело разноски, а така също и разноските по ч.гр.д. № * от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, по което дело за посочените по-горе суми е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.09.2022 г. по ч.гр.д. № * от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, срещу която заповед длъжникът Л. Д. Т. е подал възражение, след което е образувано настоящото исково производство.

Ищцовото дружество „К.А.“ ЕООД, чрез своя процесуален представител, твърди че на 09.09.2021 г. между него /в качеството му на лизингодател/ и Л. Д. Т. /в качеството като лизингополучател/ е сключен Договор за финансов лизинг № *, съгласно който дружеството се е задължило да придобие посочена от лизингополучателя вещ - лек автомобил „*“, модел „*“, за сумата от 19000 лева и да я предостави за временно възмездно ползване, до изтичане на срока на договора за лизинг. Навеждат се доводи, че дружеството е изпълнило задължението си, като на 08.09.2021г. е сключило договор за покупко-продажба на лек 1 автомобил и е закупило „*“, модел „*“, с регистрационен номер *, с номер на рама *, за сумата от 19000 лева, като цената е заплатена по банков път на доставчика, с бордеро №* от 10.09.2021 г., на продавача Т.Й.Г. след което лекият автомобил е бил предаден на ответника Л. Д. Т. от лизингодателя, за което е подписан приемо-предавателен протокол /приложение Б/ съгласно уговореното в чл. 1, ал. 8 от Договора за лизинг. Сочи се, че с подписването на протокола лизингополучателят е потвърдил, че лекият автомобил, напълно отговаря, на нуждите и изискванията му и приема лизинговата вещ.

В исковата молба е уточнено, че съгласно приложение А, представляващо погасителен план, който е неразделна част от договора за финансов лизинг, подробно са отразени датата на всяка вноска, както и размерът на всяка вноска за главнца и лихва в евро и в левове, както и че лизингополучателят следва да заплаща лизинговите вноски по банков път според чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 7 от договора, като в Част II от договора е предоставена банкова сметка на лизингодателя.

Според ищеца в част II, т. 18 от договора, е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 30% годишно, за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят дължи на дружеството, а уговореният в чл. 3 от договора, във вр. част II, т. 19 годишен процент на разходите е в размер на 31,31%, като общата стойност на дължимата лихва по договора е в размер 6496,30 лева за период от 20.10.2021г. до 20.09.2023г., като лихвените проценти са изчислени към момента на сключване на договора.

Навеждат се доводи, че оставащата дължима и незаплатена от лизингополучателя част от размера на договорната лихва е в размер на 2333,79 лева за период от 21.01.2022г. до 14.07.2022г.

Ищецът заявява, че съгласно чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1 от договора, във всеки случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената сума, като за периода от 21.01.2022г. до 07.09.2022г., обезщетението за забава е в размер на 1098,48 лева.

Твърди се в исковата молба, че според посоченото в искането за финансов лизинг ответникът Л. Т. е заявил, че желае да сключи доброволна застраховка „Автокаско“ през целия срок на Договора за лизинг, като посредством чл. 5, ал. 4 и следващите от договора лизингополучателят се задължава, за своя сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка - „Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на Лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се заявява, че застраховката е сключена от ищеца „К.А.“ ООД на 08.09.2021г., със ЗАД „А..“, за което е издадена застрахователна полица Каско на МПС № *, в сила, считано от 09.09.2021 г. Твърди се и че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което е издадена и застрахователна полица № *, от 08.09.2021г., за период от 09.09.2021г. до 08.09.2022г. Според ищеца незаплатените от кредитополучателя застраховки за периода от 09.09.2021г. до 08.09.2022г. са в размер на 1222,24 лева.

Ищецът заявява, че според чл. 4, ал. 7 и чл. 2, ал. 9 от договора лизингополучателят се задължава, да заплаща в срок всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за лизинг, както и да заплати таксата за регистрация на лизинговата вещ в съответния регистър, а също и че лизингополучателят се задължава надлежно и своевременно да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за лизинг, включително и дължимите данъци за лизинговия автомобил. Според активно легитимираната страна лизингодателят е заплатил дължимият данък върху превозното средство, видно от приложените доказателства, а именно: справка за плащане бордеро № * от 07.10.2021г., с което е заплатена сумата от 123,59 лева и бордеро №* от 17.02.2022г., с което е заплатена сумата от 185,38 лева или общо 308,97 лева.

2

„К.А.“ ЕООД заявява, че посредством покана за доброволно изпълнение, връчена на 14.07.2022г. чрез Частен съдебен изпълнител С.Л. на ответника Л. Д. Т., в качеството му на лизингополучател по Договор за финансов лизинг № *г., е предоставен 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение да заплати дължимите просрочия към ищеца, като съгласно клаузите в договора, в случай че Л. Д. Т. не погаси сумите в дадения срок, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договор за финансов лизинг №* г. лизингодателят може да прекрати договора.

Сочи се, че в предоставения 14-дневен срок ответникът не е погасил задължението си, съгласно Договора за финансов лизинг № *г. и е продължил да се ползва от лизинговата вещ, с оглед на което Договор за финансов лизинг № *г., е предсрочно прекратен, считано от 28.07.2022г.

Ищецът твърди, че за връчване на поканата за доброволно изпълнение са направени разноски в размер на 60 лева, които са заплатени на Частен съдебен изпълнител С.Л., като настоява, че разноските са дължими от ответника Л. Д. Т., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договор за финансов лизинг № *г. и чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон.

Заявява се, че в рамките на предоставения 7-дневен срок, считано от датата на прекратяване на Договор за финансов лизинг № *г., ответникът Л. Д. Т. не е възстановил владението на лизинговата вещ, а е продължил да се ползва от нея без съгласието на лизингодателя. Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договор за лизинг, в случай на предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг от „К.А.“ ЕООД, поради неизпълнение от страна на клиента или поради едно от посочените основания в чл. 10, ал.2 от Договор за лизинг № *г., клиентът е длъжен да върне Лизинговата вещ за своя сметка на посочен от „К.А.“ ЕООД адрес, в определения от последния или в посочения в настоящия договор срок в състоянието, в което същата се е намирала при подписването на приемопредавателния протокол, като се отчита обичайното и износване. В тази връзка ищецът твърди, че с поканата за доброволно изпълнение, получена на 14.07.2022г., ответникът Л. Д.

Т. е поканен да възстанови владението на лизинговата вещ на ищеца в 7-дневен срок, считано от 28.07.2022г. - датата на прекратяване на Договор за лизинг № *г., като въпреки отправената покана, ответникът не е възстановил на ищеца владението върху лек автомобил „*“, модел „*“.

Ищецът се позовава на чл. 9, ал. 4 от Договора за лизинг, във вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и твърди, че ако лизингополучателят не върне лизинговата вещ, той дължи на лизингодателя обезщетение за продължилото ползване, чийто месечен размер е равен на размера на месечните вноски съгласно актуален погасителен план, като обезщетението се дължи най-късно до 5-то число на следващия месец, а за периода от 05.08.2022г. до 07.09.2022г. обезщетението е в размер на 2124,70 лева.

Предвид изложените по-горе съображения и сочейки, че ответната страна не е изпълнила задълженията си, ищецът настоява, че предявените от него установителни искове са основателни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който заявява, че оспорва иска, а така също и че изложените от ищеца факти и обстоятелства са неверни.

Допълва, че е плащал в срок вноските по договора и не е имал намерение да осуети или забави плащанията, но е претърпял злополука, дълго време се е лекували, включително са му правени операции. Ответникът сочи, че е уведомил за тези обстоятелства лизингодателя и го е помолил да удължи срока за заплащане на последните вноски.

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 345 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът не изпраща 3 представител, като от неговия процесуален представител е постъпила писмена молба, с която се поддържа иска и се изразява становище относно неговата основателност.

В последното открито съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат А., който оспорва исковата претенция и настоява за нейното отхвърляне.

Депозираната искова молба е допустима – същата изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.

Разгледана по същество исковата молба се явява частично основателна.

Съображенията за това са следните.

В чл. 342, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ е разписано, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, както и че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

Според чл. 344, ал. 1 от ТЗ лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от ЗЗД.

Съгласно текста на чл. 345, ал. 1 от ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. В чл. 345, ал. 2 от ТЗ е регламентирано, че разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.

При договорите за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да я предостави на последния за ползване срещу възнаграждение. След изтичането на срока на договора или преди това лизингополучателят може да придобие собствеността върху вещта при определени условия.