Решение № 163 от 02.07.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Габрово, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело № 20244200100623 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на З. А. И. от гр.

Севлиево, чрез пълномощника адв. Д. М. САК против Прокуратура на Република България.

Твърди се, че в края на 2018г. било образувано ДП № 2643М-222/2018г. по описа на ОД МВР - гр. Габрово по пр.пр. 2277/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Габрово спрямо ищеца. На 20.11.2018г. било извършено претърсване и изземване в дома му. На 07.12.2018г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК и на 10.12.2018г. задържан за 72 часа. С Определение № 81/12.12.2018г. по чнд № 128/2018г. Окръжен съд гр. Габрово взел спрямо него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража". Бил настанен в арестните помещения в гр. Габрово, всеиз вестни с примитивните си условия, неотговарящи на европейските изисквания и стандарти. В ареста останал до 29.03.2019г. Досъдебното производство спрямо ищеца било преобразувано в следствено дело № 1/2019г. по описа на ОСлО към ОП - Габрово. Окръжна прокуратура гр. Габрово внесла обвинителен акт, с който бил предаден на съд за това, че в периода м.януари 2014 год. м.декември 2018 год. в гр.Севлиево, без съответното разрешение на БНБ, съгласно разпоредбите на чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки - като физическо лице, като предоставял 1 кредити по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКИ на подробно изброени в акта лица престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

С присъда от 08.03.2022г. по нохд № 113/2020г. Окръжен съд гр.

Габрово го признал за виновен за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК и оправдал за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК за това да е причинил значителни имуществени вреди на четири лица и за получени значителни неправомерни доходи. Присъдата била обжалвана от ищеца и протестирана от Окръжна прокуратура гр. Габрово. С решение № 152 от 30.12.2022г. по внохд № 147/2022г. Апелативен съд Велико Търново потвърдил присъдата.

Решението било обжалвано пред ВКС, който с решение от 19.03.2024г. по н.д.

№ 301/2023г. оправдал ищеца изцяло по всички обвинения.

В исковата молба се твърди още, че цялото наказателно производство продължило почти шест години, четири години от които в съдебна фаза. През цялото време Прокуратурата поддържала ожесточено обвиненията, което го карало да се страхува, изпитвал ужас, че ще бъде несправедливо осъден за престъпление, които не е извършил. Поведението на представителите на ответника в досъдебното и в съдебното производство било изключително нападателно.Въпреки, че още в началото на разследването всички доказателства сочели, че не е налице престъпно поведение, Прокуратурата внесла обвинителен акт в съда и упорито поддържала обвинението до самия край на делото. Поради незаконното обвинение, Прокуратурата създала необосновано впечатление на всички посочени в обвинителния акт лица, че същите са „пострадали" и даденото от тях подлежи на връщане, поради което започнали да го търсят, а някои и да го съдят за връщане на суми, каквито не им се полагали.

Твърди се също, че ищецът от години страдал от хипертония и стенокардия. Сляп бил с едното око. Състоянието му по време на делото от силния стрес и притеснение се обострило значително, което наложило множество медицински прегледи, лечение и изследвания. Поради лошите условия, липсата на движение и други фактори, здравословното му състояние в резултат на образуваното дело и особено по време на престоя в тежките арестни условия било изключително тежко. Имал хипертонични кризи, свързани с внезапно рязко повишаване на кръвното налягане и достигане до опасно високи стойности. Усещал сърцебиене, задушаване и болки в гърдите, 2 което било симптоматика на приближаващ инфаркт. Това наложи ло на 25.01.2019 г. да бъда приведен за лечение в болницата към Централния софийски затвор. Оттам бил изпращан на прегледи на 14.02.2019г. и на 18.02.2019г. На 05.03.2019г. бил настанен за лечение в УМБАЛ „Св.

Екатерина" ЕАД гр. София, като след това отново върнат в болницата към Затвора. След излизането от ареста състоянието му продължило да бъде тежко поради продължителността на наказателното производство, множеството съдебни заседания, ожесточеното и упорито поддържане на обвиненията, както и непрекъснатия страх от опасността да влезе в затвора за несъществуващо престъпление. На 13.07.2019г. бил приет в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово, където му била поставена диагноза световъртеж от централен произход и координационен синдром. Прекарал четири дни в болницата за лечение.

В резултат на всички действия на ответника, на ищеца били причинени огромни неимуществени вреди, в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с образуваното наказателно дело и незаконно повдигнатото обвинение. Изключителното упорство и последователност в желанието да бъде осъден с налагане на тежко наказание, допълнително завишавало ефекта от причинените вреди. Ищецът продължавал да изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от близките на ищеца, познати и приятели отказвали да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мислели заради незаконните обвинения за лош човек и лихвар. Освен това ищецът търпял силно унижение, потъпкване на личното му достойнство и чест и продължително насаждане на негативния образ на лице, което се занимава с незаконна финансова дейност.

По време на производството ищецът бил толкова потиснат, че променил несъзнателно отношението си към най - близките хора, станал раздразнителен, нервен, сприхав. Виждал в очите на собствените си близки и приятели, че те също го възприемат като престъпник, дистанцират се, дори се страхуват от него.

Всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уронване на честта, достойнството и доброто име, негативно отражение върху психо-емоционалното състояние, страхът, огромния стрес и 3 напрежение в резултат на незаконно повдигнатото оценява в общ размер от 50 000 лева. обвинение, ищецът

Иска се да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 19.03.2024г. до окончателното погасяване на задълЖ.ето, както и направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

Излагат се доводи за недопустимост и за неоснователност на предявения иск.

Първото следствено действие било извършено при неотложност от органите на МВР, като мярката за неотклонение като най - тежка по смисъла на НПК била определена като вид от състави на две съдебни инстанции, което не може да ангажира отговорността на ПРБ, както и условията в арестните помещения, които се стопанисвали от сектор Арести Габрово.

Относно периода на наказателносто производство от почти шест години, ответникът счита, че предвид тежестта на повдигнатото обвинение, периодът и обемът на разследваната престъпна дейност обосновавали развила се досъдебна фаза по разследването в разумен срок, като и липса в исковата молба на конкретика за период на забавено разследване. За периода на развила се съдебна фаза пред различни съдебни инстанции не можело да се ангажира отговорността на ПРБ, която не била причина за отлагане на с.з. и като страна в процеса пряко не влияела на начина на насрочване и брой с.з., на продължителността на производството, не носела отговорност за актове на съдилищата - ОС-гр. Габрово, АС-Велико Търново и ВКС.

ПРБ не била пасивно легитимирана да отговаря по иска за претърпени вреди от влошено здравословно състояние в резултат на условията в ареста, поради което производството в тази част следвало да се прекрати, поради недопустимост на ищцовата претенция.

Конкретните сочени от ищеца незаконосъобразни действия и актове касаели други субекти с пряко отношение към евентуално претърпяното от него, като от друга страна бланкетно и общо били изведени като вид, характер, степен на засягане на личността, претърпените неимуществени вреди, определени от ищеца единствено като огромни и неимоверни. Освен 4 това, представител на Прокуратурата - наблюдаващият прокурор при ОП Габрово многократно разпореждал извеждане на ищеца от Арест Габрово за медицински преглед и оценка на състоянието му при твърдяна от него промяна на здравословното му състояние.

Като тенденциозно и голословно се отчита твърдението на ищеца, че поведението на представителя на Прокуратурата било в досъдебното и съдебното производство изключително нападателно, което му се отразило в негативен план, тъй като не било депозирано искане за отвод на наблюдаващ прокурор при ОП Габрово при съмнения на ищеца за липсата на обективност.

В отговора се сочи, че нямало доказателства за наличие на необходимите елементи за осъществен фактически състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Наличието на постановен оправдателен съдебен акт само по себе си не водело до присъждане на морални вреди в заявения от ищеца размер. Не били представени никакви доказателства, които да установяват действително претърпени от него вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение. В случая следвало да се отчете факта, че оправдаването на ищеца се дължало на промяна на съдебната практика по отношение тълкуването на изпълнителното деяние по чл.252 ал.1 от НК - TP № 1 от 15.03.2024г. по т.д. № 1/2020г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата.

Прави се възражение относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следвало да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

В случай, че съдът приеме иска за основателен, претендираният размер бил завишен и не бил в съответствие с чл.52 ЗЗД и установената трайна съдебна практика в аналогични случаи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

С постановление от 16.11.2018 г. по пр. пр. № 2277/2018 г. по описа на ОП Габрово е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.252 ал.1 пр.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. На 30.11.2018 г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване. С постановление от 7.12.2018 5 г. на разследващ полицай при ОД МВР Габрово по образуваното досъдебно производство № 264ЗМ-222/2018 г. на ОД на МВР Габрово, З. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК. С постановление за задържане на обвиняем до довеждане пред съда от 10.12.2018 г. на зам. окръжен прокурор при ОП Габрово, З. А. е задържан за срок от 72 часа до довеждането му пред ОС Габрово. С определение № 81/12.12.2018 г. по чнд № 128/2018 г. на ГОС по отношение на ищеца е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение № 24/20.03.2019 г. по чнд № 29/2029г. на ГОС. С определение № 69/28.03.2019 г., постановено по вчнд № 107/2019 г. на ВТАС, е отменено определение № 24/20.03.2019 г. по чнд № 29/2029г. на ГОС, изменена е наложената мярка от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. Паричната гаранция е внесена на следващия ден и ищецът е освободен от ареста. На 7.10.2019 г. е изготвено заключително обвинително постановление на преобразуваното досъдебно производство в сл. дело №1/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, с мнение за предаване на съд на обвиняемия З. А. за престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.

Разпечатката съдържа 31 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54f8b5cd-ed2a-4c97-ab80-fabb2a6f1952