Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26 от 06.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2101/2025
Вид
Определение № 26
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100502101 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК-203670940, представлявано от изпълнителния директор Зорница

Банкина , чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 2002 от 25.11.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 1465/2025 г. по описа на РС -Карнобат , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. С. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес:

**********, с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите от: 389,26 лева представляваща главница; 49,48 лева представляваща договорна лихва; 74.63 лева мораторна лихва, считано от 08.02.2024г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 21,25 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение .

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

В заявлението са изложени твърдения, че вземането на заявителят срещу длъжника по подаденото заявление, произтича от договор за кредит „Бяла 1 карта“ с № 11086940 сключен на 07.02.2024 г. между Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) като кредитор и Н. С. Т. като кредитополучател. Твърди се също така, че на 20.02.2025г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД , по силата на което вземането произтичащото от договор за кредит „Бяла карта“ с № 11086940 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

Също се твърди, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането .Въпросният договор за цесия, между Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Не са приложени каквито и да било доказателства, че именно вземането на длъжника Н. С. Т. е прехвърлено чрез цедиране на заявителят, доказателства за размера на претендираните задължения на Н. С. Т., както и не са приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Предвид непредставянето на посочените доказателства, които първостепенният съд счита, че са част от договора на който се основава вземането на кредитора по исканата заповед за изпълнение на парично задължение, както и поради липсата на каквато и да било активна процесуална легитимация на заявителят, съдът с разпореждане рег. № 1854 / 13.11.2025г. е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договора за цесия, ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) към длъжника, доказателства за размера на претендираните задължения Н. С. Т., както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата. Разпореждането е изпратено по ЕПЕП, каквото е искането на заявителят и е получено от него на 19. 11. 2025 г.. На 24.

11. 2025 г. в РС –Карнобат е депозирана молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане. Твърди, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 2 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно. Твърди, че законът не изисква представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора, а е предвидена законова възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника, чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК. Счита се ,че уведомлението до длъжника не представлява приложение към договора сключен с потребител, изисквано от закона и не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия за процесното вземане.

Изхождайки от разпоредбата на . 410, ал. 3 от ГПК , в която е посочено ,че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива,както и от целта и характера на заповедното производство, районният съд е приел , че с посочената разпоредба, законодателят е целял защитата на по слабата страна в спора, която несъмнено се явява потребителя, като е дал възможност на съда да извърши цялостна преценка относно конкретния договор за потребителски кредит и свързаният с него договор за цесия относно наличието на неравноправни клаузи, допустимост и изискуемост на претендираното задължение. Именно и поради тази причина и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК- касаеща служебното начало ,на съда е вменено задължението да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител. В тази връзка съдът е приел , че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят съдът не следва да издава заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК Бургаският окръжен съд, като взе предвид съображенията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намира жалбата за неоснователна :

3

Едно от обстоятелствата , за които съдът служебно е задължен да следи е дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдяните вземания срещу длъжника в заповедното производство. В процесния случай заявителят е предявил права , които по договор принадлежат на трето лице – Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) .Твърди се , че същите са прехвърлени с договор за цесия.

Следвало е първоинстанционният съд да изиска доказателства в тази насока – да се представи договора за цесия , с който са му прехвърлени правата по договора , както и доказателствата , че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия , както и на коя дата е станало това. По този начин не се установява дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдяните вземания срещу длъжника в заповедното производство.

В процесния случай съдът е лишен от възможността за преценка какви компоненти съдържа сумата , предмет на претенцията по заявлението. Не може да се направи преценка относно действителността на договора за кредит.Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В случая за съда не е възможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница, но заявителят въпреки дадената му възможност е отказал да уточни размера на извършените плащания и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения. При това положение само в рамките на едно състезателно производство може да се установят извършените плащания и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните пера по договора, но не и за тях да се издаде заповед за изпълнение в заповедното производство. В аспекта на изложеното се налага извод, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено. Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно.В насока на изложеното – Вж. Определение № 1478 от 5.06.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1387/2024 г., също и Определение № 1815 от 3.07.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1769/2024 г

Мотивиран от горното съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София представлявано от изпълнителния директор Зорница

Банкина , чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 2002 от 25.11.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 1465/2025 г. по описа на РС -Карнобат , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. С. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес:

**********, с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите от: 389,26 лева представляваща главница; 49,48 лева представляваща договорна лихва; 74.63 лева мораторна лихва, считано от 08.02.2024г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението,както и за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 21,25 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100502101 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК-203670940, представлявано от изпълнителния директор Зорница

Банкина , чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 2002 от 25.11.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 1465/2025 г. по описа на РС -Карнобат , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. С. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес:

**********, с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите от: 389,26 лева представляваща главница; 49,48 лева представляваща договорна лихва; 74.63 лева мораторна лихва, считано от 08.02.2024г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 21,25 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение .

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

В заявлението са изложени твърдения, че вземането на заявителят срещу длъжника по подаденото заявление, произтича от договор за кредит „Бяла 1 карта“ с № 11086940 сключен на 07.02.2024 г. между Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) като кредитор и Н. С. Т. като кредитополучател. Твърди се също така, че на 20.02.2025г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД , по силата на което вземането произтичащото от договор за кредит „Бяла карта“ с № 11086940 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.