Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 03.04.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 290/2023
Вид
Решение № 248
Подписан
03.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
АНТОАНЕТА ВЪЛЧЕВА МИТРУШЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№248 гр. Хасково, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова и прокурора Елеонора Иванова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 290 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х.А.Е., ЛНЧ : **********, гражданин на С., адрес: ***РПЦ - Харманли на ДАБ, срещу Решение № 3345/16.02.2023 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че * била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да се приемело, че спрямо чужденеца * е трета сигурна държава, то следвало да съществува възможност да поиска там предоставяне на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на * спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в *, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че ще останат в *, само докато трае военният конфликт в С. и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на * за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. * принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и сочи, че районът, в който живеел в С., бил несигурен заради военните действия. Ако бъдел хванат в *, щели да го върнат обратно в С..

Търсел в България сигурно място и искал убежище. Процесуалният му представител също излага съображения за отмяна на оспореното решение.

Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ 105400-4956/19.09.2022 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената Х. А. от С.) е поискал закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 4513/29.09.2022 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-23564/29.09.2022 г., в който е вписан с имената Х. (собствено) А. (фамилно) Е. (бащино), от мъжки пол, роден на *** г. в С., гражданин на С., етническа принадлежност - *, вероизповедание - *-*, семейно положение - *. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Писмо рег. № УП-23564/04.10.2022 г. И.Д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от Х.А.Е. молба за закрила. В писмо с рег. № М-23914/29.11.2022 г. (рег. № УП- 23564/15.12.2022 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 02.12.2022 г., в което същият е заявил, че последният му адрес в страната бил град *, област *, но преди да напусне С. живял в град * , област *. Заявил, че има начално образование – учил до пети клас. Посочил, че е овчар. Разказва, че напуснал С. заради войната. Преди три години в град * имало бомбардировки. Тогава воювали групировката ДАЕШ и официалната власт, затова се преместил в град * , където нямало сражения, но имало глад и мизерия, нямало работа и нямало пари. Досега нямал пари да напусне С., затова напуснал сега. Взел пари назаем. Заминал за * нелегално, през месец август 2022 г. Останал в * около два месеца и половина, не знае точно колко. Живял в апартамент в гр. *. Нямал издаден кимлик от *. Не посещавал пунктовете за регистрация, защото в * не давали закрила.

Напуснал *, защото * били дискриминирани, искал да живее в сигурна държава. След това преминал в *, нелегално, през телената ограда.

Били седем човека и с кола стигнали до град *. Там били задържани. Заявява, че не е имал проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност. Нямал проблеми и с официалните власти в страната си на произход, нито в *. Не бил членувал в политически партии. Не е бил арестуван и срещу него нямало заведени дела както в С., така и в *.

Не бил жертва на насилие и към него не били отправяни заплахи както в С., а също и в *.

Допълва, че в С., в * живеят родителите му, четири братя и две сестри. В С. гладували, а и единият от братята му не бил добре психически. Споделя, че след време ще се върне в С..

Сега не можел да се върне, защото трябвало да работи и да помага на семейството си. Подал молба за закрила в Република България, защото била сигурна държава и за да си намери работа.

С Решение № 3345/16.02.2023 г., Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.А.Е., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 28.02.2023 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, Решение № 3345/16.02.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.

52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ (Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т.

1 и т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х.А.Е. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ във връзка с чл. 41, ал.

1, т. 1 от ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х.А.Е., в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя Х.А.Е. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК).

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила“. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ).

В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност, както в страната по произход - С., така и в страната, в която е пребивавал след това – *.